Чували ли сте за Алботинския скален манастир?
Алботинският скален манастир (още Албутински манастир) е недействащ средновековен скален манастир на територията на архиерейско наместничество Кула, на Видинска епархия, намиращ се в местността Алботин (Албутин) по течението на река Тополовец между селата Градец и Раброво, в близост и до село Делейна.
Манастирският комплекс е изграден във варовиковия масив от северната страна на
реката на височина около 25 метра, като са използвани плитки естествени пещери
и скални навеси, а допълнително са издълбани помещения и ниши с религиозни и битови
функции. До него се достига по стръмна, тясна песъчлива пътека, в чиято основа
е изградена Хайдук чешма. Тъй като е лесно достъпен, в по-късни времена манастирът
е служел за подслон на скотовъдци и каменоделци, и е бил ограбван от иманяри и
вандализиран. Алботинският манастир е бил действащ през 14 век, за което свидетелстват
запазени фрагменти от стенописи и надписи, и накитите (обеци, наушници, гривни),
намерени в 29-те разкрити християнски гроба. Големият брой погребения на миряни
наред с духовните лица сочи, че манастирът е бил почитано и желано място за покой
на неговите дарители. Сред оскъдните исторически данни изпъква и споменаването
на вече изчезналото село Алтовин в регистър на Видинската кааза от 1560 г.
Комплексът се състои от осем помещения, като манастирската църква е разположена в средния сектор, в най-вдлъбнатата част от извивката на скалния масив. Тя е трикорабна, ориентирана според канона от запад на изток, като южната и югозападната ѝ част са напълно унищожени. Наличието на баптистерий сочи, че в храмът е служел не само за монашески молитви, но и за обществени богослужения. В северозападната си част манастирът има втори етаж, където се намира второто по размери помещение след църквата, за което се предполага, че е служело за трапезария. В западната част се намират другите помещения от обителта — монашески килии, магерница, изба, складове. Личат и две издълбани щерни за вода. Не е известно името на манастирския храм, но се предполага, че той е бил посветен на Възкресение Христово. Исторически данни, както и останки от стенописи, надписи и вещи сочат, че през XIV век манастирът в село Алтовин е бил действащ, а през XVI в. се е числял административно към Видин. Както селото, така и манастирът били разрушени. Останали са само останки от манастир, изграден в плитки естествени пещери и издълбани ниши в скалите, а именно части от някога трикорабната манастирска църква, както и помещения над и отстрани на нея – вероятно монашески килии, трапезария, складове и изба.
През цялото Българско средновековие, годините на робството и в наши дни Видинската епархийска катедра е разпръсквала своите благодатни искри, водейки верните си чеда по Христовия спасителен път. Множество древни храмове, общежитийни манастири и скитове говорят за боголюбието и високите духовни стремежи на християните от този район, за ревността и любовта към Църквата на боговдъхновените и достойни наши прадеди. Един от тези върхове на духа и символ на непоколебима вяра е и скалната обител при село Градец на 20 километра от Видин. Славна със своето историческо минало, днес от обителта са останали само зеещите в скалите пещери и купища опушени камъни, покрити с булото на забравата.
До нас са останали малко исторически сведения за манастира: Алботин е красива местност в дефилето на полупланинската част на Видинския край по течението на Буинишко-Ребравската река, приток на река Тополовец. Наименованието “Алботин” идва от изчезнало село със същото име, което е споменато в съкратен регистър на Видинската “кааза” 1560 г. с изменената форма “Алтовин”. В скалния масив, откъм северната страна на реката е бил изграден споменатият манастир, като са били използвани естествени плитки пещери и скални навеси и допълнително са били издълбани помещения и пристроени външни фасади и стени.
Манастирският комплекс, както и цялата местност са леснодостъпни. За съжаление,
това благоприятствало комплексът да бъде подложен на безмилостно унищожение. В
по-ново време от меката скала са добивани камъни, иманяри са изкопали големи дупки,
нанасяйки непоправими щети, скотовъдци са го използвали през лятото за своя добитък.
Всичко това е допринесло за почти пълното му унищожение и възстановяването на
обителта би бил труден процес. До манастира се стига по стръмен тесен път, неговите
части са разположени верижно, за което е съдействало както терасовидното разположение,
така и извънредно меката скала. Всяко помещение е имало изход към терасата, покрита
някога с обединяващ чардак, висящ като гнездо на 20-25 метра над реката. Манастирският
храм, центърът на духовния живот на обителта, се намира в междинния сектор, издълбан
в най-вътрешната част от извивката на скалния масив. Южната и югозападната част
на църквата са напълно унищожени, тя е ориентирана според изискванията на канона
от запад на изток. Останките от трикорабния манастирски храм, богато украсен със
стенописи и декоративни колони и корнизи, говорят за усърден молитвен живот и
някогашно благолепие. Наличието на баптистерий показва, че храмът е бил използван
не само за молитвени нужди на братството, но и за обществени служби. Множеството
разкрити гробове – на брой 29, повечето от които на миряни, сочи, че манастирът
е бил много почитан и желано място за покой на неговите дарители.
Северозападната част на манастира е била двуетажна, там е и втората по големина зала след църквата, предполага се, че е служела за трапезария. Това е мястото, където духовните отци са посрещали поклонниците, гостите на манастира, оказвали са им традиционното манастирско гостоприемство след изморителния им път и са беседвали с тях, поучавайки ги във вярата. На изток от църквата има други помещения: едно по-голямо и след него последователно разположени множество килии, впечатляващи със скромността и практичността си.
Много важна част на манастира е била естествената тераса пред неговите помещения. Тя е чувствително променена от каменоломците, които са разрушили голяма част от нея, разрушавайки и фасадните стени. Тук се намират и споменатите вече разкрити гробове, по чието разположение се приема, че гробовете са на светски лица с фамилни връзки, ктитори и благоукрасители на манастира. Единичните и по разпръснатите са на членове на манастирското братство.
Времето е заличило спомена на кой светец е била посветена изсечената с голям труд в скалите църква. Но ако хората в този край намерят у себе си духовни сили и най-вече ако имат потребност от възстановяването на обителта, те биха могли да я именуват с името на големия подвижник и боговдъхновен отец – преподобни Ромил Видински, та имайки и неговите свети молитви, под благодатното Божие слънце отново да се възпламени светилникът на монашеската молитва, отправена за това място и за целия свят, и да се въздигне още един непоколебим страж на съблюдаването на Православната вяра и отечески традиции.
Четете още:
🔴 По стъпките на будителитe🔴 Патриотична разходка по-стъпките на будителите
🔴 Дивите кътчета в България, за които не подозираш
Източник: УЧИТЕЛИ
Коментари
Харесайте ни във facebook!
