Аз избрах кариера в България: Мариела Вачева

Много от фирмите, които участват във форума „Кариера в България“, са от типа на големите корпорации. Те са големи структури, идеални за кариера по класическия модел. Но като те слушам и гледам, ти самата ставаш ли за такава среда? Свръх-талантлива и подозирам, че си много взискателна спрямо другите. Не ли е трудно на хората да работят с теб?

 Моята кариера започна в няколко международни компании и съм много благодарна за това. Научих много, срещнах се със страхотни хора и определено не съжалявам. В големите компании има много повече възможност за развитие и учене, което вярвам че е много важно, когато човек все още няма много опит зад гърба си. А това, че бяха международни, много ми помогна за адаптацията обратно в България. Прекарах 5 години в корпоративния сектор, като паралелно с това във всяка свободна минута/обяд/вечеря се занимавах с Тук-Там, което ме зареждаше изключително много.

Когато се роди Марти, взех решение да не се връщам към това, което вече познавам, а да рискувам и да се опитам изцяло да се фокусирам в света на каузите.

Не знам дали според другите е трудно да се работи с мен , но сега сме се събрали 8 човека вдъхновени от каузите, което прави работата ни като цяло много по-смислена, приятна и сплотена.

Кариера в България е голямо събитие през септември месец, където работодателите и търсещите работа, се намират. Дала си много интервюта. Няма да те питам какво представлява събитието, всеки може да го намери в интернет. Много съм любопитен, как се развиха нещата от първия форум, отпреди  10 години до сега. Говоря за посещаемост, брой хора, които наистина намират работа през събитието, дали се намалява или се увеличава броят на хората, които искат да се приберат в България. Дай един кратък анализ, а може би и прогноза за близките години.

Когато стартирахме кариерния форум през 2008г., компаниите бяха скептични – първо, това беше по средата на финансовата криза, второ, работодателите смятаха българите с опит в чужбина за хора с нереалистични претенции, които ще напуснат България в рамките на 6 месеца. С времето двете страни се опознаваха все по-добре и сега мисля, че очакванията и разбиранията от двете страни са доста по-реалистични. Започнахме с 32 компании през 2008 година, а тази участваха над 100 – фирмите все повече оценяват опита на българите зад граница и все по-често търсят такива хора. Посетителите ни също се увеличават – все повече хора са отворени да разберат повече за възможностите тук, все повече успешни истории има на завърнали се българи, което помага на много други да вземат това решение и да се реализират тук. И понеже по-рано ме пита за международните фирми – разбира се, че има много такива, но на форума се включват все повече малки български фирми, както и стартъпи, и неправителствени организации, където работят много завърнали се и виждаме все повече хора, които са готови да се върнат заради такива вдъхновяващи примери.

Имат ли твоите дейности бизнес модел? Или под черта си всеки месец на нулата?

Все пак съм финансист, би било срамно да няма бизнес модел. И двете организации, които управлявам, се развиват положително, имат стабилни парични потоци, независими от еврофондове и друго външно проектно финансиране (опитвали сме много пъти, но образованите хора рядко са таргет група за финансиране и към момента не сме печелили финансиране по такъв начин). В Тук-Там имаме пет човека на заплата, а във Фондация Три – двама.

На мен ми отне близо десет години работа в Тук-Там, за да се реша да си плащам заплата – не защото не можехме да си го позволим, а защото винаги ми беше гузно, че ще отнема финансов ресурс и че ще се намери някой, който да каже, че съм го създала заради парите. Надявам се с Фондация Три да не ми отнеме толкова време, защото въпреки че организациите са финансово стабилни, аз съм с доста ниски доходи и мъжът ми издържа семейството ни.

Много от големите фирми са чуждестранни компании. Има ли друга причина да дойдат насам, освен просто присъствие на пазара и по-ниските заплати?

Повечето международни компании, с които съм си говорила, идват заради по-ниски разходи (тук, разбира се, влизат заплатите, но също така и данъци, комунални услуги, логистика и т.н.), но много идват и заради наличието на опит и специалисти в дадена сфера (например ИТ, производство, инженерство и т.н.). Локацията на България също не е за пренебрегване като фактор, а и това, че сме в ЕС също помага.

Сигурно 90% от фирмите, които участват във форума, са базирани в София. Не разбраха ли по-големите фирми, че бъдещето за тях е другаде в България? Хората имат там, подчертавам, изплатени жилища и разходите да поддържат нормален стандарт са по-ниски. Без това са по-щастливи (и производителни),  когато са у дома. Защо още няма “модерни” големи фирми в Русе, Стара Загора, Монтана, Видин, Дупница и т.н.?

Факт е, че голяма част от бизнеса е базирана в София, но все повече се забелязва изнасяне в посока Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора. Предполагам, че важни фактори при избора на локация са наличието на квалифицирани хора и инфраструктурата, като и за двете неща има още много какво да се направи. За съжаление, движението от малки населени места към по-големи заради работни възможности не е български феномен и се случва навсякъде по света. За този проблем според мен решението не е в големите компании, а по-скоро в малки местни инициативи, които да възродят даден район, за да може след време да има налична бизнес логика и голям бизнес да се премести натам.

Твоята формула е входът за събитията на посетителите да бъде безплатен или възможно на най-ниската цена. Разходите за организацията се плащат от участващите фирми и от спонсорите. Готови ли са фирмите в България да даряват и да инвестират в събития, в които нямат пряк финансов интерес. Работила си и в Америка, различни ли са нещата?

Все повече фирми са готови да подкрепят различни каузи в България, като каузата „образование“ със сигурност е една от най-популярните в момента. Но е важно, каквото и да се прави да е смислено за всички страни, затова винаги търсим добавена стойност за фирмите, които ни подкрепят, и вярвам, че го оценяват. Бизнесът в Америка има много повече опит с даряването и подкрепянето на различни каузи (но има и данъчни облекчения за целта), докато към момента в България това го осъзнават само по-големите фирми.

Тук-Там ти беше първият благотворителен проект. Една от по-големите цели на организацията е да накараш хората да се върнат в България. Всички осъзнаваме, че това е от най-големите предизвикателства за страната в момента. Аз самият все по-често се замислям, че цялата ни  политика целенасочено се опитва да разкара хората от България. Ти се занимаваш вече 10 години с този въпрос. Имам 2 питания. Първо: Какъв е, според теб, най-големият “мотиватор” хората да се върнат. Нали не всичко е до парите, или?

Проучвали сме и сме говорили с много хора по този въпрос. При всеки връщането е супер индивидуална смесица от причини. Най-честите причини са лични (желанието да си близко до семейство и приятели или да има кой да ти помага да отгледаш детето си), кариерни (тук можеш много по-бързо да израснеш и учиш или да стартираш собствен бизнес), културни (в България имаме всичко от природа до култура и то много по-достъпно, отколкото навън, освен това социалният живот е много по-балансиран).

Често подценяван фактор, но все по-силно застъпен напоследък ми се струва, че е това, че сме неразвити. Да, точно така – България е рай за хора, които искат да виждат динамика и да са част от промяна, точно защото има много какво да се подобрява, а има все повече хора, които подкрепят и оценяват работата на идеалистите.

Ти също си такъв идеалист, а със сайта си подкрепяш и много други, благодаря ти за което!

Второто ми питане е, дали през годините има някаква промяна на този баланс на човешките ресурси, с идващите и заминаващите. Можеш ли да направиш съпоставка между ситуацията преди 10 години и сега? Говоря за броя на хората, които заминават или се връщат, кои са хората, млади, стари, високо или ниско-квалифицирани, кои държави са били по-желани, причините да се местят… Със сигурност можеш да напишеш цяла книга по тази тема, но пробвай да ни дадеш анализ в 10-20 реда.

За съжаление, извън непълната статистика на НСИ всичко останало са импровизации по темата. Заминаващите е по-лесно да бъдат проследени, отколкото връщащите се, но дори и тогава данните са неточни. Според НСИ аз никога не съм живяла в чужбина, защото никога не съм си сменяла адресната регистрация, но също така и никога не съм се върнала поради същата причина. Въпреки това данните на НСИ са най-доброто, което имаме, и то показва, че на годишна основа намалява броят на хората, които заминават, и се увеличава броят на завръщащите се. Последната статистика показва средно 25 хиляди заминаващи на година, докато завръщащите се са средно 10 хиляди, което е много по-добра тенденция от това, което се е случвало преди 2000 година. Заминават всякакви хора основно към Западна Европа и САЩ – и ниско, и високо квалифицирани, и млади, и стари, защото търсят по-добро заплащане. Заминават и много студенти, за които образованието в чужбина е по-добро от това тук. Мнозинството от тези, които се връщат, са млади 25-35годишни, но все по-често се запознавам с хора, които след 10+ години навън решават да се върнат с цялото си семейство.

Последното ти “activity” е организацията Академия за родители. Подозирам, че Мартин е в основата на цялата тази работа. Защо създаде тази Академия и какво представлява тя?

Мартин е виновен. ( Усмихва се ). Когато се роди, осъзнах, че това, че имам магистърска степен и съм обиколила света въобще не е достатъчно за това да съм добър родител и да отгледам добър човек. За да караш кола, минаваш подготовка и изпит, но за гледането на дете се очаква че интуицията и интернет са достатъчни.

Когато разбрах, че много родители се чувстват неподготвени и имат нужда от подкрепа, реших да приложа опита, който имах към момента. Така взех идеята от форум „Кариера в България. Защо не?“ и я трансформирах във форум „Академия за родители“ – събираме на едно място над 70 специалисти за различни полезни лекции, детски работилници и възможности за консултация. И най-важното (но и финансово най-трудно решение) – решихме, че не искаме 5 или 10 лв вход да са пречка пред някой родител да стане по-добър, затова събитията ни са безплатни.

И аз имам 2 дечица. Съгласен съм, че има голяма нужда от “подготовка” на млади родители. Не е твоя работа ти с твоята пътуваща организация да стигнеш до всеки аспирант родител в държавата. Няма ли тук една прекрасна задача за държавата?  Какъв ще е най-добрият начин държавата да насърчава такива курсове или обучения и къде трябва да бъдат проведени според теб?

Всъщност никога не съм се замисляла, че това трябва да е задача на държавата. Даже напротив – твърде често ми се струва, че е по-добре държавата да не се меси в дадени теми и да остави по-гъвкави и инициативни организации и хора да свършат работата, а държавата да се фокусира върху контрол на качеството. В случая най-доброто, което държавата може да свърши, е да подсигури хората в по-малките населени места да имат достъп до специалисти – и лекари, и психолози, тъй като в момента има много родители откъснати от света, за които непълната и понякога подвеждаща информация в интернет е единственото, до което имат достъп във връзка със здраве, възпитание и образование на децата.

Учила си в Америка, избрала си да живееш тук. Изброй няколко неща, които можем да научим от американците. Няма значение дали са от личен план или в сферата на бизнеса или организацията. Просто няколко неща, които ти направиха силно впечатление.

Това, което най-много ми хареса, е че имах усещането, че всеки се занимава с някаква кауза – независимо какво работи или учи, всеки помагаше на някой спортен клуб, неправителствена организация или кауза. Никой не се подпираше, мрънкаше или не очакваше, че това е работа на някой друг или на държавата. Хората просто се обединяваха и решаваха проблемите си заедно – дали за дупка на пътя, агресивен съсед или завод, който замърсява.

В другата крайност са ми впечатленията от здравната им система, която е безумна и която често оставя болни хора да умрат, ако нямат допълнителна застраховка, а много  хора не могат да си позволят елементарни прегледи. Още помня един съученик, за когото беше по-евтино да си купи самолетен билет и да се върне в България за уикенда, за да си оправи зъбите, отколкото да плати 700 долара за една пломба.

Щом толкова усилено се занимаваш с твоите каузи, Америка е съумяла да ти наложи основното им мислене, че по-принцип всеки е равен и free, но най-вече всеки има грижа за себе си. Какво мислиш, че може да предприеме нашето правителство, за да стимулира хората да се прибират в България?

Единственото, което всички в България, а и извън нея искат от правителството, е да си върши работата. Това според мен означава да се преборим с корупцията и неработещата съдебна система и да намалим още бюрокрацията. Тези три фактора ще доведат до реализиране на перспективата още повече международни компании да изберат България, но и още повече предприемачи да се чувстват спокойни да стартират различни инициативи тук. И когато държавата не пречи на бизнеса и на хората, а напротив, помага, това е напълно достатъчно да помогне на колебаещите се да се върнат.