Да си спомним за пловдивчанина Панайот Пипков


Авторът на музиката на „Върви народе възродени” е роден под тепетата на 21 ноември 1871 г.

На днешния ден преди 146 години в Пловдив е роден големият български композитор Панайот Пипков. Той е познат на всички с музиката на „Химн на св. св. Кирил и Методий“ (по-известна като „Върви, народе възродени”), по текст на Стоян Михайловски.

Песента се ражда през 1901 г. в час по пеене в Ловчанското Петокласно мъжко училище, когато учителят Панайот Пипков вижда как един ученик вдъхновено чете прекрасното стихотворение на Стоян Михайловски – "Върви народе възродени".

Композиторът взима тебешира и още преди края на урока написва нотите на музиката на черната дъска. Стихотворението се състои от цели 15 куплета, но е прието да се пеят пет или шест. „Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от петнадесет минути; обаче за първи път в живота си и аз почувствах нужда от повече ръце”, спомня си той.

В междучасието учениците запяват току-що композираната хорова песен и цялото училище се струпва пред класната стая, развълнувано от настъпилото оживление. Директорът Христо Бръмбаров също е на върха на щастието си.

„Г-н Пипков, никога не съм се надявал, че в това скромно наше петокласно училище ще се пеят такива хубави песни, каквито слушаме от началото на учебната година и никога не съм слушал нещо по-тържествено и в духа на училищната песен от това, което пяхте преди малко в ІІІ-а клас“, казва той.

Директорът също помага за утвърждаването на химна, давайки идеята песента да бъде изпълнена на следващия празник на светите братя Кирил и Методий. Съдбата на химна, наложил се с името „Върви, народе възродени“, от този ден до днес е известна на всички. Още на следващата година химнът започва да се пее масово из цяла България на празника на славянската писменост и култура, който тогава се празнува на 11 май.

Традиция, която от днешна гледна точка е залегнала толкова дълбоко в традициите ни, че изглежда невъзможно да бъде нарушена. След 1944 г. новата власт нанася значителни корекции в песента, променяйки и дори премахвайки цели куплети, но тази намеса остава само спомен благодарение на възстановения след падането на режима оригинален текст.

След учителските си години в Ловеч Панайот Пипков се установява в София, където преподава музика в Първа и Втора девическа гимназии и Девическото педагогическо училище. През войните за национално обединение (1912 – 1918) е капелмайстор на военен оркестър.

След войните става диригент в Свободния театър, където поставя оперетите „Царицата на чардаша”, „Розата на Стамбул” и „Есенни маневри”. По-късно работи като хормайстор на Народната опера в столицата, артист и музикант в Софийския драматичен театър, диригент на Градската духова музика и на първата духова музика на полицията.

Панайот Пипков пише и оперетите за деца „Щурец и мравка“, „Деца и птички“ и др. Той е автор и на популярните хорови песни „Сладкопойна чучулига”, „Когато бях овчарче “ и „Де е България“. Негов син и наследник в музикалното творчество е Любомир Пипков.


Какво четем:

🔴 Британско семейство ще посрещне първата си Коледа в дома си в Пушево

🔴 Българинът всъщност е щастлив

🔴 Слави Трифонов изгуби баща си

Източник: plovdivtime



Коментари



горе