Малкият Асен Босев изминавал по 10 км на ден до школото
Едва ли има някой, който да не се е смял с "Ванко Забраванко", "Пакостникът Панко" и "Глезеното Мими" на детския писател Асен Босев. Той се ражда на 22 ноември 1913 г. в село Руска Бяла. Фамилното му име идва от прякора на дядото – Босия, свидетелстващ за крайната бедност. Докато е ученик в Мездра, малкият Асен всеки ден, в продължение на 3 учебни години, изминава по 10 км пеша, за да посещава училището, тъй като семейството му няма пари да му наеме квартира.
Първата книга на Асен Босев излиза през 1941 г. Въпреки че вече е познат автор и член на Дружеството на детските писатели, няколко издателства отказват да се ангажират с дебюта му. Босев издава „Радостен живот“ на собствени разноски. В спомените си той описва как купил една каруца хартия, седнал отгоре й и я откарал в Печатница „Хр. Г. Данов“. С пласирането на тиража също се заел сам.
Творчеството на Асен Босев възлиза на 107 издадени книги. А неговите творби са преведени на английски, арабски, белоруски, испански, казахски, киргизки, молдовски, немски, полски, руски, словашки, сръбски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и др. езици.
Ето едно от емблематичните детски стихотворения на Асен Босев, което се отличава с изключителен хумор:
Мимето
Имат си
мама
и татко
дете —
и за детето си
грижат се те.
Гледат го, сякаш
е цвете в саксия,
всичко поднасят му
те на тепсия.
Слага му баба
в устенцата хляба,
таткото — млякото,
супата — мама.
Глезят го всичките —
обич голяма!
Мими се мръщи,
потропва,
пищи:
— Супа не искам,
разбираш ли ти?
— Мамино Мими.
що искаш кажи ми!
— Искам бисквити,
ала шоколадови,
сладки, каквито
ни дадоха Владови!
— Мъжо, бисквити
иди донеси ти!
Татко излиза
набързо по риза.
Носи кутия
с бисквити, обаче
не тъкмо тия —
и Мимето плаче.
— Тези не ща!
Направете ми крем!
— Крем ли? Щом искаш,
и крем ще дадем!
Мъжо, изтичай,
яйца ми купи.
Мамино Мими,
сега, потърпи!
Мими се плези, но
радват се те,
Мими разглезено
чедо расте!
Радост!
Дочакват
голямата слава —
Мимето им
първокласница става!
Но първокласници
с нея и те са —
всички са роби
на тази принцеса.
Има ли Мими
домашни задачи —
има и свита
добри помагачи!
Своята работа
татко зарязва,
синя хартия
на ленти нарязва,
прави на Мимето
ново сметало,
старото вече
било овехтяло!
Мама лицето
на Мимето мие,
бабата внучето
трие с хавлия.
Грижи за Мимето —
колкото щеш!
— Мими, почивай си,
да порастеш!
В къщи случайно
тя днеска сама е,
ала без работа
Мими се мае.
С кални обувки
лежи на чаршафа.
Гладна е тя —
но далече е шкафа!
Как ще се мъчи
яйца да вари!
Хляб да нареже
е трудно дори!
Но се усмихва
щастливият миг,
баба се връща —
тя среща я с вик:
— Бабо, къде си се
влачила ма?
Обеда как ще
приготвя сама?
Баба слугува,
а Мими яде.
— Бабо, водица! —
И тя й даде!
Връща се мама —
тревога голяма!
— Мамо ма, копчето
я ми заший!
Връзвай ми панделка
и ме среши!
Идва и татко,
нарежда му кратко:
— Хайде обувките
ми почисти,
иначе, татко,
защо си ми ти?
Ляга по гръб
на кушетката Мимето,
а се залавят
за работа тримата…
Тъй се минават
години наред,
стават капризите
нейни безчет.
— Искам на кино да ида.
— Иди!
— Искам с прическа да бъда!
— Бъди!
— Лятос желая
да съм на море.
— Щом настояваш —
тогава добре!
Мими израсна
девойка прекрасна —
нежна, кокетна,
добре издокарана,
само че с работа
всякаква скарана!
— Моля те, Мими,
ела помогни ми!
Ето,
в мазето
слезни за кюмюр!
— Как ще отида
в мазе с маникюр?
— Слушай, момиче,
хвани се на работа!
— Нека се хване
за работа бабата!
Ех, че отмяна
отгледаха те —
май че в саксията
плевел расте!
Дайте на Мими
кина, развлечения,
но не мъчете я
с труд и учение!
Мими с труда
не желае приятелство.
Принц потърсете
за нейно сиятелство!
Какво четем:
🔴 Пълнени сухи чушки с бял боб🔴 Орлин Горанов с приятели на сцената за 60-и РД
🔴 Баба Магдалина с нечовешки силен дух носи в престилката си 4 глави - на убитите си двама сина и на братята си...
Източник: Кмета
Коментари
