Родопчани: Делю хайдутин куршум не го лови, убит е с крадено сребро


Деля го куршум не фата, Деля го сабя не сече”, гласи преданието за прочутия Делю хайдутин, за когото има много легенди и великолепни родопски песни. Османските власти в Даръ дере (днешен Златоград - б.а.) се принудили да го убият с хитрост, суеверие и любовна драма.

Убиват го с куршум, отлят от откраднато от самия него сребро, разказва легендата. В града, който през онова време българите наричали Беловидово заради боядисаните в бяло фасади на великолепните къщи, турците се видели в чудо от подвизите и дързостта на легендарния войвода.

Според една от легендите турците откраднали от Делю сребърна пара̀, от която направили куршум и го простреляли от засада. Друга, разказана от местния краевед Величко Пачилов, твърди, че

възрастна жена

го предупредила,

че към него върви

турски аскер

Тя го помолила да ѝ даде някой грош, че нямала какво да яде, и войводата ѝ дал сребърна монета. След това отишла при управниците на града и обявила, че човек като Делю, дето го куршум не хваща, може да бъде убит само от куршум от неговото сребро. Те ѝ предложили десетки жълтици в замяна на сребърната пара.

Възрастната се върнала след няколко дни и рекла, че е съгласна, но поставила обаче няколко условия. Първото било 21 дни да не преследват войводата и нарочен глашатай да мине през града и да обяват, че християните няма да бъдат преследвани. Поискала и пари за гощавка в махалата, на която щяла да покани войводата.

Турците не спазили обещанието и точно на гощавката се опитали да заловят Делю, но за пореден път той им се изплъзнал. След това обаче предателката отишла в конака и предала онази сребърна монета, която получила преди време. Тъй като от монетата не трябвало да се губи нито капка сребро, турците наели башмайстора Коста Куюмджията да направи куршума. Занаятчията предугадил за кого е и казал на любимата на Делю Гюлсюме - българка с мюсюлманска вяра, да го предупреди.  

Според преданията турците я измъчвали да го предаде, но тя остава вярна на любовта си към него, въпреки че не е възможно да бъдат заедно. Много хора мислели и кроили как да отчуждят хайдутина от сърцето на Гюлсюме.

“В джамия поп ще вкарам, с Гюлсюме ще се венчая!”, отвръщал на увещанията Делю. Любимата му жена успява да го предупреди, както се казва в един от вариантите на песните за Делю, с думите:

Варди са, Делю, чувай са,

канят са да та примажат,

деридеренски аяне,

аяне, кабадаие:

сребърен куршум ти леят,

та ще та, Делю, удрият.

Войводата ѝ отговаря:

- Гюлсюме, любе Гюлсюме,

не са е родил чилякън,

дену ще Деля примаже.

Въпреки предупреждението на любимата му турците, вече снабдени с курушума, излят от негово сребро, правят засада и го убиват. Легендата разказва, че всеки петък - тъй като убийството му е извършено на Велики петък - камъкът, на който е убит, се покривал с кървава роса.

Скалата е известна като Дельовия камък. Преди 15 години на същата скала тържествено и с водосвет бе открит паметникът, наречен “Лобното място на Делю войвода”. Той е само един от няколкото в най-южния град в България - Златоград, който почита паметта на закрилника си.

През април тази година, когато се навършват 240 години от рождението му, бе открит и музей. Той е уникален, в страната няма друга подобна експозиция, тъй като в повечето музеи има по нещо за хайдутите, които са били в дадения регион, но

в Златоград е

събрано всичко

- от Момчил

войвода до Капитан

Петко войвода

В него има пушка бойлия, която се е смятала за снайпера на онова време и можело да се стреля от 300 метра, и друга от времето на Гарибалди. До старите пушки в колекцията е показан и калъп за куршуми, по който личат следи от сребро. Експонатът препраща към смъртта на Делю.

Преди дни в града бе открит и паметник, посветен на песента “Излел е Делю хайдутин”. Монументът, който е в центъра на града, е точно срещу величествената скулптура на легендарния хайдутин и неговата любима Гюлсюме.

Новата композиция изобразява Земята, планетите, а в централната ѝ част е поставен диск. Тази година се навършват точно 40 години, откакто песента в изпълнение на Валя Балканска лети в Космоса на станцията “Вояджър”.  

Делю станал трън в очите на турците още като 16-17-годишен младеж. Веднъж го нападнали с камъни цяла група гърчета и турчета. Делю не се уплашил и не само ги разгонил с ножа, но успял да хвърли в един гьол притеклото се на помощ на групата заптие. Според легендите младежът Делю се отличавал от другите с необикновения си ръст. Юнакът учи за популярната в Даръ дере професия - шивашкия занаят. За силата на войводата се разказва в предание как Кюрт ага, като владеел планините на север от Ксанти,

след като чул Делю

какъв е юнак, го

повикал да му стане

баш гавазин

и да командва

военната дружина

Когато войводата отишъл при него, онзи поискал да го изпита дали е толкова сръчен и силен, колкото го хвалят. Довели му едно магаре, което пасяло наоколо. Кюрт ага му рекъл: “Я сега да видим как с един удар на сабята ще му отсечеш главата.”

Войводата замахнал, но магарето останало да си стои неподвижно. Всички наоколо се разсмели. Делю ги изгледал, засукал мустака и с крак бутнал хълбока на добичето. Двете половини на магарето се разделили - той го бил разсякъл през гърба и корема.

С Делю има доста истории, свързани с дързостта и непреклонността му пред турските власти. Хората започнали да смятат, че войводата е надарен със свръхестествени качества. Невероятно силен, Делю скачал като коза по скалите, но бил и лек като птица.

Голям е приносът му за спасяването от помохамеданчване на златоградчани. Прочут със своята пъргавина и остър ум, той организирал чета, която водила борби със завоевателя нашественик. В най-популярната песен смело се заканва:

В селоно имам две лели,

да ми ги не потурчите,

да ми ги не пучърните,

че га си слезам в селоно,

мночко щат майки

да плакнат,

по-мночко, млади нивести.

Част от епоса за него напомня на приказките за Вилхелм Тел и Робин Худ, борили се за свобода и правда. Освен индивидуални намеси при посегателства върху местното население друга легенда гласи, че той е ходил чак в Косово, където събрал 100 души арнаути, за да спре потурчването в родния си град.

С наемниците и верните си другари се базирал над града около връх Костадин. Слизал с тях в града, за да стресне турските власти, и често изпращал глави на провинили се турци в чували, тъкани от козя вълна.


Какво четем:

🔴 Прислужницата на Алеко му прави серенада с цигански оркестър

🔴 Българите в Испания са склонни да си помагат помежду си

🔴 Хотнишки водопад и екопътека. Едно Райско кътче! Наслада за сетивата! (Снимки)

Източник: 24 часа



Коментари



горе