На малки порции, но редовно



Hаскоро писахме, че независимо дали ще получим пенсия само от държавата или и от частен пенсионен фонд, тя ще покрива около половината от дохода, на който са били правени вноски за това. Затова и хората, често си задават въпроса как да се осигурят по-достойни старини, като спестяват неголеми суми месечно. При всеки, разбира се, е специфично какъв процент може да отдели от дохода си за - обикновено съветът е това да е 15-20% от него на месец. Често хората решават и да отделят просто фиксирана сума, която ще отива само за пенсионирането им - 100, 200, 500 лв. (средства извън спестявания за обучение жилище и др.). А колкото по-рано стане това, толкова по-добре.

Извън банковия депозит, който в момента не носи доходност и е най-масовата форма на спестяване, има няколко варианта. За тях трябва да се имат предвид няколко общи неща - доходността им силно зависи от представянето на капиталовите пазари, таксите, които те събират, при малки суми изяждат част от вноските и рисковия им профил, с който трябва да се съобрази инвестиращият. Не на последно място, постигнатата доходност не е гаранция за бъдеща такава и средствата в тях не са гарантирани.

Допълнително пенсионно осигуряване

При доброволния фонд идеята е да се осигури допълнителна пенсия на равни вноски за старини, но парите могат да се изтеглят и предсрочно. Алтернативно най-много хора се осигуряват по този начин - над 600 000 работещи в България имат партида в такъв фонд, а общата им сума към края на септември е 1 млрд. лв. (това обаче не ги освобождава от задължителните вноски в частен фонд). От началото на годината средната месечна вноска е била точно 100 лв. Преобладаващата част от тези вноски се правят от работодателите като допълнителна придобивка за служителите. Доходността не се облага с данък, а освен това направените вноски могат да се ползват за намаляване на данъчната основа за плащането на годишния данък.

Минусите са четирите типа такси, които те налагат - за отваряне на сметка се дължат до 10 лв., входна такса за всяка месечна вноска. Тя варира, като има отстъпки, ако работодател прави вноските на името на своите служители. Когато човек се осигурява сам, тя обикновено е в максималния размер от 3% до 4.5% в зависимост от фонда. На трето място е инвестиционната такса – която за повечето фондове е 10% от постигнатата доходност. Накрая има 20 лв. при предсрочно теглене на средства. Последното е възможно единствено ако вноските се правят лично, а не от работодателя. Средногодишната доходност за последните 2 години на българските доброволни пенсионни дружества варира между 9.21% ("Съгласие") и 4.36% ("Топлина").

Недостатък е, че не може да се избира рискът. Всички фондове са ограничени от закона да инвестират предимно в консервативни книжа и по-малко в акции. Това е и една от най-големите критики към системата - така и не се въведоха т.нар. мултифондове. Пенсионните дружества имат калкулатори, чрез които всеки може да изчисли колко и каква доброволна пенсия би получил при определена месечна вноска сега (виж варианти в таблицата).

Взаимни фондове

Взаимните (договорни) фондове са пул със средства на спестители, инвестирани във финансови активи, но с много повече разновидности и рискови профили. Т.е. при тях пенсия не се изплаща, а инвеститорът решава какво да прави с натрупаната сума в един момент, може и докато е млад. В България има 105 български взаимни фонда и няколкостотин чужди, които се предлагат от банки и управляващи дружества, лицензирани от Комисията за финансов надзор. Водещите местни дружества, инвестиращи в акции, имат за последните 2 години средногодишна доходност, започваща от 24% (Златен лев индекс 30), като средната доходност на водещите 10 фонда е 17%. При чуждестранните много добра доходност е имал Schroders Japanese Smaller Companies, който през последните 2 години расте средно с 19%. Миналата доходност не е гаранция за бъдеща.
Обикновено тези фондове имат три вида такси. Първата е при купуване на дял, която варира между 1-2% в повечето случаи. Втората е за управление, която не зависи от постигнатите резултати, и е от 1.8% до 3.5% от активите. Третата такса е при излизане от инвестицията, като повечето фондове нямат такава за активи, държани повече от 12 месеца. Доходът от тях също е освободен от данък.

Застраховка с инвестиция

Инвестиционната застраховка живот е по-различна, защото тя включва не един, а два финансови продукта – спестовна и застрахователна част. Дял от парите отиват за инвестиции, а друг за осигуряване на полицата "Живот", тъй като все пак това е застрахователен продукт, който да покрие рисковете и да обезщети близките при настъпване на нежелано събитие. Най-често клиентът може да избира къде да се насочат парите за инвестиране от три различни по риск взаимни фонда на управляващо дружество. Практиката е подобно вложение да се прави за поне 10 години, като плащанията от страна на клиента се договарят според неговите възможности. При този продукт обаче идеята е инвестиционната част по-скоро да покрие самата застрахователна премия и в края на периода осигуреният да я изтегли, т.е. целта й е да се постигне един вид безплатна полица "Живот". Таксите тук също трябва да се имат предвид - предсрочното прекратяване например може да се таксува с 0.5%, а управлението на средствата - с 2 до 5%. Освен това при някои от фондовете има еднократна такса за записване от 5%, което е значителен разход, а освен това таксите за постигнатите резултати може да достигнат 25%.

Изводът е, че при инвестиране на малки суми, но редовно, е добре да се избере един продукт, тъй като разделянето им на малки порции би изяло допълнително от стойността им заради таксите. Специалистите по лични финанси съветват вложението да става в началото на месеца, а най-добре е директно при превод на месечния доход тази част да се удържа и да се насочва към избраната инвестиция.


Какво четем:

🔴 20 сърцераздирателни фотографии, които всеки човек трябва да види поне веднъж в живота си!

🔴 Манастир "Свети Атанасий Велики" – най-старият в Европа

🔴 333 Каба Гайда

Източник: Капитал



Коментари



горе