Слепи отварят очи край аязмото в с. Тракиец


Млада зографка нарисува 12 библейски сцени за Божия промисъл и водата

“Било е някъде преди 200 години. В хасковското село Сираково живяла сляпа жена по име Вана. Била много красива и се омъжила за хубав момък. Живели те щастливо, макар невестата да не виждала белия свят. Една нощ на жената се присънила Света Богородица. Тя ѝ казала да отиде в землището на село Елехча, днешното Тракиец, и да намери в дъбовата гора изворче, чиято вода извира под камък и лекува слепота. Разказала невестата съня на мъжа си на сутринта, но той не повярвал. Втори път го помолила да идат на онова място, чак на третия мъжът кандисал. Впрегнал волската кола и поели към дъбовата гора. Там Вана намерила изворчето, грабнала вода в шепите си и измила слепите си очи. Веднага прогледнала. Било

рано сутринта,

Младата зографка Таня Атанасова нарисувала 12 библейски сцени върху белите стени на параклиса.

когато водата е

Икони, дарени на параклиса.

най-лековита”

Тази легенда се разказва от години в село Тракиец, на 17 км от Хасково по асфалтов път. Знаят я всички, каза пред “24 часа” Карю Карев от църковното настоятелств.

През 1874 г. в Тракиец изградили черквата “Св. Никола”. Кольо Велев-Даскала лично ходил до Цариград, за да вземе разрешение за строежа от българския екзарх Антим Първи.

Но параклисът край изворчето с лековитата вода е по-стар - него селяните съградили с доброволни средства и труд през 1851 г. Все още нямало Българска екзархия, че да искат разрешение. Но взели кураж от съседното село Николово, което се сдобило с християнски храм още през 1835 г.

“Лековитата вода на нашето изворче идва от 3 дамара (места - б.а. ) Диаметърът на кладенеца е 3 м, метър и 70 е дълбок той. От ръчната помпа всеки може да си налее или да се измие за здраве”, включва се в разговора и касиерът на настоятелството Димитър Димитров.

Освен че лекува очи, местните вярват, че тяхната вода

помага на жените

при безплодие,

полезна е и за бъбреци. Може би и заради това параклисът носи името на света Ана - майката на Дева Мария, която родила Христос Спасителя. В православните вярвания светицата е покровител на брака, семейството и майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени. Църквата почита нейното зачатие на 9 декември, празникът е известен като Зимната Света Ана. На 25 юли, деня на успението на светицата, е Лятната света Ана.

На 25 юли е празникът на параклиса. Тогава тук се събират много хора от цялата страна. За празничната литургия идва свещеник от Хасково. Мнозина дори

предпочитат да

преспят на

святото място,

за да могат наистина рано сутринта да усетят как лекува водата от аязмото. Сред най-редовните посетители било семейство от Асеновград, чието дете намерило тук спасение. Окото му било затворено и не помогнали нито лекари, нито професори, докато родителите му не го водили край Тракиец 2-3 години поред да си мие очите.

В годините край стария параклис вдигнали беседка и навеси, изградили и магерница с пещ за приготвяне на агнета. Нов живот му дала младата зографка от Хасково Таня Атанасова, която през 2014 г. с доброволен труд само за 3 месеца изрисувала върху белите му стени 12 библейски сцени с един лайтмотив - Божия промисъл и водата. Тази концепция не била никак случайна - мястото е известно със своята вода и нейната божествена и лечебна сила, а и водата е тази, в която своето кръщение получават всички християни.

До параклиса църковното настоятелство разполага и с малка база с 13 легла. Посрещаме гости, когато е топло - от април до септември. На 25 юли и на Спасовден - празник, който също много тачим в Тракиец, нощувката е безплатна. Но през лятото хората предпочитат да останат на поляните наоколо под открито небе”, разказва Димо Димов, който сега се грижи за параклиса.

Наследил на тази длъжност 85-годишната баба Кера Иванова. Жената се споминала тихо и кротко тук, до параклиса, както си стояла на една от скамейките.

За Димо грижата за това място не е само вяра, но и дълг. Баща му - отец Тянко, бил свещеник в Тракиец от 1963 до 1984 г. “Умря на 64 години. Аз вече съм на 74, но се чувствам задължен да следвам пътя му”, казва бившият шофьор на циментовоз от строително-монтажния комбинат в Хасково. Той посреща и изпраща гостите, пуска тока, гледа да не свършат църковните свещи,

грижи се за помпата

с лековитата вода

и легловата база. Оставил е номера на телефона си върху вратата на храма и е готов при всяко позвъняване да пристигне с велосипеда, който държи в готовност пред дома си в селото.

Както Димо, така и другите мъже от църковното настоятелство не крият, че са притеснени за състоянието на параклиса. Преди време успели да постегнат покрива с финансовата помощ на благодетел, който пожелал да остане анонимен, но сега трябват и улуци, както и подпорна стена отстрани, защото зидовете на старите постройки вече поддават. Някога строили без бетон и желязо и изминалото време вече дава своя безжалостен отпечатък върху граденото с много любов и вяра преди повече от 150 години.

В църковното настоятелство мечтаят да намерят нов спонсор за старината. Преди време им помогнал финансово поетът Атанас Ванчев дьо Траси, чиито корени са от Тракиец. Неговото име и имената на родителите му са вписани като ктитори на параклиса от октомври 1981 г. под икона на света Ана, изработена като мозайка на една от стените.


Какво четем:

🔴 Тримесечни винетки за леки коли от догодина

🔴 Искам отново да се гордеем с футбола

🔴 Благотворителна акция в Чикаго събра над 10 хиляди долара

Източник: 24 часа



Коментари



горе