"Лечение без граници" – българи помагат на българи, лекуващи се в чужбина


Основната цел на доброволческата организация „Лечение без граници“ е да престане да съществува поради непригодност. Засега обаче тя само се разраства, защото същността й е да подпомага българи, лекуващи се в чужбина – от посрещане и настаняване, до общуване с медиците.

Идеята за „Лечение без граници“ се заражда през есента на 2013 г., а до днес членовете й са влезли в контакт с над 100 пациенти, търсещи помощ, и реално са съдействали за лечението на 30. Това означава, че трийсет тежко болни българи са получили приятелско рамо от доброволците в момент, в който им е било най-трудно – в чужда страна, често без знание на езика, с предстоящо тежко лечение.

Мрежата наброява вече 120 души в 13 държави, между които Германия, Великобритания, Австрия, Италия, САЩ, Франция. Това са българи, най-често младежи – следващи или завършили вече образованието си, които имат опита в съответната страна, познания за това как функционира здравната й система, и са готови да отделят време, за да се погрижат за пациента от България.

„Да посрещнеш някого на летището и да го настаниш в хотела изглежда елементарно, но ние като студенти, попаднали в напълно чужда страна веднага след училище, разбираме колко е важна малката помощ в тежък момент когато предстои голяма работа“, разказва Явор Гочев, който е завършил в Шотландия бизнес мениджмънт, а сега продължава образованието си в Копенхаген.

Срещаме се с Явор и колегите му Юлия Кошаревска, която е един от моторите на организацията във Великобритания и Ивайло Радев от Германия в София, където са се събрали за Коледа. Уточняват, че те са малка част от лицата на „Лечение без граници“, а всички ще се събират тези дни на новогодишен купон, за да се видят очи в очи. Дейността на организацията върви предимно в интернет и от познат на познат, а всеки помага с каквото може и със знанията, натрупани в университета.

Първоначално се включвали предимно студенти от медицински специалности, но именно те първи сигнализирали, че това ограничение е излишно – лекарят се старае да обясни на пациента възможно най-достъпно какво е неговото състояние и какво лечение му се предлага, затова асистентът е достатъчно да знае добре езика без да са му необходима специална медицинска подготовка, пояснява Ивайло Радев.

Основното е доброволецът да иска да направи добро, а сдружението ще намери по какъв начин да използва таланта му казва Ивайло, който е психолог. Но и предупреждава, че първоначалната мотивация изчезва бързо. Човек трябва да знае в какво се забърква, да издържа на стрес и да има житейския опит.

В самите болнични заведения българските доброволци са добре дошли. В Германия всяка болница има преводачи на повикване, но те имат график, често не достигат, така че обикновено много ни се радват, защото ускоряваме процеса, разказва Ивайло Радев.

Предстои регистрация на неправителствена организация, а след това и издаването на наръчник за лечение в чужбина – от набирането на средства през контактите с институциите, избора на лечебно заведение, организацията на пътуването и самото лечение, допълва журналистът Юлия Кошаревска.

България изглежда от чужбина като място, където у все повече хора се появява желанието да направят нещо за другите. Когато бях ученик, това го нямаше, а вече все повече хора подемат интересни инициативи, ще ги има и в бъдеще. А когато има проблем, това означава и повече възможности за решаването му и повече удовлетворение, казват тримата. Вместо всеки да променя света сам, ние се самоорганизираме, за да го променим, обощават.


Четете още:

🔴 Бай Ганьо в Манхайм

🔴 Туристически обекти: Лафчиева къща – Дряново, къщата без пирони

🔴 Защо всяко българско дете в чужбина трябва да знае български език





Източник: medicalnews





Коментари

горе