Какво ще председателства България от 1 януари и защо това е важно


На 1 януари България за пръв път в историята си ще поеме ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз.

В тази нова роля управляващите ще трябва да бъдат и лидери, и посредници по темите от дневния ред на ЕС. Предвидени са над 270 събития у нас и 1500 в Брюксел, а над 25 000 гости и делегати се очаква да пристигнат в страната през първата половина на следващата година. Очаква се председателството да струва около 150 млн. лева.

Това са сухите факти. Но какво всъщност стои зад председателството и ще донесе ли то някакви осезаеми промени за страната и за ЕС, зависи от начина, по който ще реализира общите и националните приоритети през следващите шест месеца.


Председател на какво

Съветът на ЕС е един от основите органи в съюза и представлява правителствата на държавите членки. В него се събират националните министри на всички страни от ЕС и задачата им е да приемат закони и да координират политики.

Съветът договаря и приема законодателни актове заедно с Европейския парламент. Годишно той одобрява средно около 200 регламента, 50 директиви, 50 решения. Освен това Съветът определя и изпълнява външната политика на ЕС според насоките, дадени от Европейския съвет (обединяващ държавните и правителствени ръководители на блока).


Какво прави председателят

На първо място, трябва да уточним, че председателството на Съвета се сменя на ротационен принцип на всеки шест месеца. Преди нас беше Естония, а след нас е Австрия. Заедно с тях България формира т.нар. тройка, като целта на този формат е да има повече приемственост в политиките.

През следващите шест месеца България ще трябва да ръководи заседанията на различните състави на Съвета, с изключение на Съвета по външни работи, както и на подготвителните органи. Ще трябва да се осигури спокойното протичане на заседанията чрез задаване на дневния ред и предлагане на решения на възникнали проблеми.

Освен това България ще представлява Съвета в отношенията му с Еврокомисията и с Европейския парламент, като София се опитва да постигне съгласие по законодателните досиета.

Това означава, че България на практика ще трябва да бъде медиатор и да опитва да сближи различните позиции по време на заседанията. Търсенето на консенсус по законодателните предложения е една от най-важните задачи на председателя.

В този смисъл няма много място за маневри, защото правителството ще зависи силно от предложеното законодателство и етапа на неговото обсъждане. Близо 80% от дневния ред е зададен предварително, особено що се отнася до законодателството.

Приемането на ново законодателство в ЕС е дълъг процес и няма как да бъде завършен за шест месеца. Именно затова е въведена и идеята за "тройката" председателства.


Какви са приоритетите

Всяка страна определя няколко теми, които смята за важни и към които докато е председател иска да насочи вниманието в ЕС. Преди нас естонците например избраха това да са отворена и иновативна европейска икономика, безопасна и сигурна Европа, цифрова Европа и свободно движение на данните, както и приобщаваща и устойчива Европа.

България многократно посочи като един от главните си приоритети европейската перспектива на Западните Балкани и заяви, че ще се опитва чрез инфраструктурни проекти и инициативи като поевтиняването на роуминга, да сближи страните от региона с останалата част от Европа. През май София ще организира среща на върха заедно с лидерите от Западните Балкани.

Други приоритети в програмата на българското председателство са бъдещето на Европа и младите хора, сигурност и стабилност в силна и единна Европа, цифрова икономика и умения на бъдещето.

Важното е да се уточни, че българското председателство ще е от типа "базирано в Брюксел". При този модел на практика постоянното ни представителство в Брюксел ще има ключовата роля за координацията, а в столицата ще се определят насоките, приоритетите и контрола.


Защо това е важно

Макар да са пристегнати в "институционален корсет", председателството на Съвета е важно за държавите членки. То е шанс в продължение на шест месеца всяка страна да се представи по начин, по който смята за удачен, да стане по-разпознаваема, да привлече инвестиции, да постави акцент върху важни за нея въпроси.

Това е рядка възможност България да се представи на международната сцена и да натрупа, а и да покаже доколко има опит и умения да ръководи и посредничи, както и да подобри имиджа си на "най-корумпираната" страна в ЕС.

И не на последно място, председателството е шанс много българи да разберат как работи ЕС и да започнат да се идентифицират с ценностите му. Засега за повечето ползата от членството в ЕС се измерва със свободата да се пътува, учи и работи в другите страни. А ЕС далеч не е само това.


Какво четем:

🔴 Драма с Васил Левски, убийства и мистериозен ученик на Захарий Зограф

🔴 Коледна приказка

🔴 С уроци по цигулка малкият Александър победи пълната парализа

Източник: Дневник



Коментари



горе