Отец Георги, игумен на Преображенския манастир: "Рождество Христово има смисъл за тези, които са пуснали Христос в сърцата си"


Отец Георги е игумен на Преображенския манастир от 1992 г. Вече 25 години той ръководи обителта, която е с по-специфичен статут от останалите в Търновска епархия. Спецификата е от устава и традициите, които идват от дълбока древност и са характерни за Светогорските манастири. Светата Преображенска обител е възникнала като метох на манастира „Ватопед“ на Света гора в края на XI век. В средата на XIV век този метох става част от българската църква и Иван Александър строи черквата „Св. Преображение Господне“ през 1360-62 г. Последният голям ремонт на манастира е дело на Колю Фичето.

 

– Отче Георги, какво е вярата – усещане, отношение, състояние, желание…?

– Вярата е онова нещо, което ни дава представа, убеденост и знание за всичко, което не можем да видим, да анализираме и да докажем. Другото е знание. А ние за Бога не можем да имаме знание, защото никой не Го е изследвал лично. За Бога ние знаем толкова, доколкото той е благоволил да ни се открие. И Го приемаме на вяра.

– Може ли да се научи вярата?

– Трудно е да се научиш на вяра. Тя е заложена. Друг е въпросът кой в какво вярва. Има хора, които афишират, че не са вярващи. Може и да не са в начина и в маниера, който им предлага Православната църква или другите религии. Но всеки все си вярва в нещо. Не мисля, че има човек, който в нищо да не вярва.

– Вие как открихте вярата?

– Не знам дали съм я открил, дали съм я търсил… Все си мисля, че вярата или я имаш, или я нямаш. Някъде в детството са онези моменти, в които първо несъзнателно разбираш, че имаш вяра в Бога. После съзнателно започваш да я търсиш около себе си. Аз не помня конкретния момент, който ме е отворил към вярата, обаче помня разговори, беседи в моето семейство. Помня какво правиха моите близки, общото им поведение. Вярата не се говори, тя се вижда на дело и аз съм имал добри примери.

– Какво е Бог за вас?

– Бог е реално съществуващ, защото без него и светът няма да го има. Произходът на света е от Бог. Всички други теории, защото хората имат право да създават нови теории, да ги доказват, да търсят отговори, се оказват неиздържани във времето. Затова Бог е всичко. Той крепи и поддържа цялата Вселена. Затова ние Го определяме според това, което виждаме, като Всемогъщ и Вседържител. Той не е просто някаква сила. Всъщност тази сила, която е Той, е конкретно определена като разум, сила, мъдрост, всемогъщество, творчество.

– Какво се случва през декември, че животът през този месец някак се забавя, хората стават различни и повече вярват в чудеса?

– Месец като месец. Рождество Христово е един от 12-те големи Господски празници и той не може да бъде по-малък или по-голям спрямо някой друг. Всички събития, които са се случили с Господа Исуса Христа, са еднакво стойностни и важни. Е, хората си имат своите си критерии и сравняват празниците, наслояват народно-битови смисли, характери и облик на празника. И ритуалите вече толкова са се слели с чисто християнско-църковния начин на празнуване, че хората ги приемат като част от вярата и свещеното писание. А то не е така.

– Вероятно така е по-лесно да си обясним празника?

– Може би да. Може наистина така да е по-лесно да приемаш вярата. Да си обясниш някои неща и да ги възприемеш, но това е подвеждащо и отклонява от основния смисъл на празника.

– Какъв основният смисъл на празника Рождество Христово тогава?

– Ражда се Христос. Кой е Христос? Въплътилият се Бог. Защо е нужно да дойде той в света? Не за да се направи на интересен и да впечатли хората, а за наша полза. От обич към хората Бог прати своя единороден син в света, за да им даде знание, знанието да им даде светлина. Той е олицетворение на всичко, което на хората им е липсвало, за да имат добри взаимоотношения и праведен и стойностен живот. Олицетворение е на милостта, състраданието, на прошката и всичко това, което е самата любов. И ако Христос се роди, но не влезе в сърцата на хората, ако те не го пуснат там, той напразно се е родил за тях.

– Как разбираш, че вече си го пуснал в сърцето си?

– По поведението на човек. Защото християнството не може да бъде по претенции. Претендираме, че сме християни. На думи обаче. Обреди, празници, палим свещи в църква… Това е култът към църквата, но той не е основният. Какво правим в останалото време, това е важно. Христос не може да го пуснем в сърцето си за една вечер или за два часа по време на службата, а през останалото време на годината? Тогава какви сме като християни. Начинът на мислене, на чувстване и поведението ти – това те прави християнин. Другото е безсмислено и самият празник се изпразва от съдържане. Рождество Христово има смисъл за тези, които са пуснали Христос вътре в себе си и пазят добродетелите, които Той предложи на света според силите си. Но Рождество Христово стана един от най-битовите празници вече. Хората броят ястия и правят ритуали, които нямат нищо общо с Рождество Христово.

– Значи нямате проблем с това, което филмите за Бог казват, че Бог е вътре в нас, не в църквата?

– Да, наистина е вътре в нас и е жив там, защото душата, която получава всеки един от нас, е от Бога. Още в началото на свещеното писание се казва, че сътвори Бог човека по свой образ и подобие. Но какво е богоподобието? Не е по външния ни вид. Господ е бил безпределен, той няма материя, не можеш да го посочиш къде е. Приличаме на Него именно по духа, защото единствено човекът от всички творения на Бога получи от Бога даром дух, в който има ум, чувство и воля, владеещ ги в свобода. Те са определящите. Това е частицата от Бога във всеки един човек. Но заради тази частица човек носи личната си отговорност.

– Вие в манастира как празнувате?

– За нас празникът е богослужението, разговорите, поздравите и духовната радост. В църквата празниците са духовни, нямат нищо общо с битовите празници, които са свързани с храната. Храната е необходимост на човек, защото човек е жив в материалния свят, но тя не е първенстващата. Трапезата не е самоцел и ние не служим на трапезата. Тя е завършекът на празника.

– Вие какво слагате на трапезата си?

– Риба – това подобава за празника. Но ние не сме най-добрият пример, защото по принцип манастирската кухня не готви месо. Това са стари правила и традиции и за нас най-пищната трапеза е, когато има риба и млечни произведения.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА


Какво четем:

🔴 Телефонната любов на Стефан Продев Мария Стефанова: Петър Младенов си отиде със сачма в главата

🔴 Пет красиви имена черпят днес, почитаме прочут ученик на светите братя Кирил и Методий

🔴 Потресаващи СНИМКИ от мегааварията, парализирала София

Източник: Борба.БГ



Коментари



горе