Нашенци в Страната на неограничените възможности. Български художник рисува стенописи и стъклописи за църкви, болници и обществени сгради
СТЪКЛОПИСИ, СТЕНОПИСИ, МОЗАЙКИ И ДИЗАЙН ЗА ЦЪРКВИ, БОЛНИЦИ И ОБЩЕСТВЕНИ СГРАДИ В ИЛИНОЙС, ИНДИАНА,ТЕКСАС И ИЗТОЧНИЯ БРЯГ НА САЩ ИЗРАБОТВА БЪЛГАРИНЪТ ПЛАМЕН ПЕТРОВ. Той е един от водещите художници стъклописци в момента в Америка, разнася славата на България по света и прави всички българи горди.
Пламен е роден в Севлиево. Възпитаник е на Факултета по изобразително изкуство на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където завършва графика в класа на проф. Иван Маринов. Във Велико Търново срещнал и съпругата си Йорданка и разбира се, останал да живее в старата столица при своето момиче. Двамата заминали за Америка през 1998 г. и само две години по-късно Пламен започнал работа в художественото ателие в САЩ – „Дапрато Регали“. Това е едно от най-старите ателиета в страната. Съществува още от 1860 г., но за дълъг период от време е било затворено заради директивата на Ватикана, че на Бог не му трябват украшения в църквите. Българинът отдавна е главен художник и дизайнер в ателието, но успоредно с това Пламен приема поръчки за стенописи и стъклописи от всички краища на огромната страна.
„Знаеш ли, в началото беше ужасно трудно. Носталгията е убийствена, не познаваш никого, не знаеш нищо за света, който те заобикаля, работиш много за малко пари… Сега си имам собствена фирма, но ако в първата година не бях попаднал на точните хора, ако не бяхме имали късмет, съдбата ми сигурно щеше да бъде различна“, казва Пламен. В момента той рисува голям стенопис за Светото семейство. Изпод четката му се появяват Иисус, Йосиф, Богородица и нейните родители – Йоаким и Света Анна. Дървен струг, хурка, хляб, пейка, стомна има още на картината и всички тези предмети са и български символи. „Хлябът е от Севлиевския край, нали аз съм оттам и отлично знам колко е вкусен. Стомната е от Трявна, а хурката и къделята са мил спомен от баба ми “, усмихва се художникът и разказва, че преди време рисувал тази сцена върху стъкло. Последните му клиенти я видели и толкова я харесали, че веднага я поръчали върху платно, което той рисува в момента за една католическа църква.
Светото семейство и апостолите са най-честите образи, които Пламен прави. Съвсем наскоро той завършил работата си по една църква, която рисувал близо четири години. Всяка националност от тази църква дарявала средства за изображението на собствения си светец. Така Пламен нарисувал по един светец от Италия, Ирландия, Германия, Унгария, Франция, Полша, дори от Азия. За съжаление, българи в тази църква нямало, но той признава, че много харесва работата си за нея.
ЖИВИЯТ БЪЛГАРСКИ СВЕТЕЦ ДЯДО ДОБРИ СЪЩО ВЕЧЕ Е ИЗОБРАЗЕН КАТО СВЕТЕЦ В ЕДИН ОТ ПРОЕКТИТЕ НА ПЛАМЕН. „От години се каня да го нарисувам и когато от църквата „Имакюлейт консепшън“ поръчаха този проект, аз използвах възможността. Превърнах го в един от 12-те апостоли, по-точно той е на мястото на св. Матия, а в образа на апостола Джеймс Велики нарисувах моя баща“, разказва Пламен, докато на масата до него сяда съпругата му Йорданка и двамата тръгват назад във времето към 1998 г., когато решили да емигрират.
„Заедно с наши приятели пуснахме документи за зелена карта. От всички само Пламен спечели. Аз тъкмо бях започнала работа като учителка в „Емилиян Станев“ и му казах, че няма да тръгна с него“, разказва Йорданка. Съпругът й започнал подготовка на документите, но във всички фигурирало само неговото име, защото съпругата му продължавала да не иска да си напуска работата в търновското училище. И така до деня на интервюто. „А то се падна точно на първата годишнина от сватбата ни. Консулът видя това и каза, че е по-добре да убедя жена си да тръгне с мен сега, защото в противен случай, според закона, тя няма да има право да кандидатства за виза в следващите поне пет години“, продължава разказа Пламен.
И ТАКА ДВАМАТА СЕ ОЗОВАЛИ В АМЕРИКА. „Началото е изключително трудно, особено когато не знаеш езика, не познаваш системата, нямаш близки и приятели, на които да се облегнеш. Започваш всичко отначало, създаваш дом, приятелства и бавно вървиш напред. Преди осемнадесет години тук нямаше много българи. В момента по неофициални данни са около 300 000. Сега има ресторанти, магазини, в които можеш да говориш на родния си език, да си купиш любими храни и продукти от България. Има две църкви и много български училища, в които нашите деца изучават българския език и българските традиции“, споделя Йорданка, която е учителка в едно от тези български училища. Там тя преподава на децата от първи до четвърти клас. В същото това училище тя записала и техния син Робърт, за да научи родната граматика. Той вече е завършил осми клас в българското училище. Иначе е десетокласник. Роден е в Чикаго преди 15 години и в момента учи в една от елитните гимназии на щата Илинойс. Двамата не крият колко горди са със сина си, защото от първи клас до момента той завършва всички класове с пълно отличие. Неговите учители споделят, че е чест за тях да работят с такова умно, интелигентно и възпитано дете.
Въпреки че са се адаптирали напълно към живота в Америка, те признават, че носталгията към родината продължава да ги владее. Липсват им близките, приятелите и затова почти всяко лято се връщат в България. Вече е семейна традиция да правят едноседмична екскурзия из страната, за да може синът им да я опознае и да запази връзката си с родината.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Какво четем:
🔴 Лили Димкова: Лъжата е в основата на всички болести🔴 Наша болница облича новородените в коледни чорапчета
🔴 Коледна приказка за слепи от незрящи (ВИДЕО)
Източник: Борба.БГ
Коментари
Последвайте ни във facebook!
