Старо Стефаново – непокътнато от времето


Венета Николова - Пътешествия без край

На двайсетина километра от Ловеч, шосето ненадейно завива надясно и отвежда право към централния площад на притихналото село Старо Стефаново.

Накацали по планинските склонове, къщите му са съхранили архитектурния си облик от началото на 19-ти век. От време на време по разбитите улици магарешки каручки се разминават с отправилите се на паша стада. Селцето сякаш е потънало в дълбок сън и  нищо не  може да наруши идилията, в която живеят неколцината му  жители. За пръв път селото се споменава в летописи от 1515 година.  До 1949 г. то се е казвало Вратца, а след това е преименувано на Старо Стефаново

Старопланинското село е на светлинни години от представите  за туристическа дестинация, въпреки че има с какво да очарова случайно попадналия пътник. А първото нещо, което прави впечатление са старите двуетажни  къщи от камък и дърво. В долната част са били разположени работилниците и дюкяните, а  на горния била жилищната част. Около 96 къщи в селото са обявени за паметници на културата. В центъра му попадаме на старинната църква „Рождество на Пресвета Богородица” с великолепен иконостас. Майсторът, който го е изписал,  е изрисувал и фасадите на част от местните къщи. Това са т.нар.  „алафранги” – най-често с растителни мотиви. Другото характерно за  къщите са  каменните плочи, или т.нар. тикли, от които са направени покривите.

Неслучайно преди 30-на години Старо Стефаново е обявено за архитектурен резерват. В началото на 19-ти век в района върлувала опустошителна чума. За да избягат от болестта, жителите на малко село, разположено на отсрещното дере, се прехвърлят на мястото на днешно Старо Стефаново. Тук те издигат красиви къщи, които и днес надничат към нас зад високите каменни  дувари. През 1848 г. отваря врати  едно от първите български училища в Ловешко, както и една от първите кооперации. Старо Стефаново се гордеело и с двете си читалища.  Днес в селото няма нито читалище, нито кооперация , а училището отдавна е закрито. Детски смях рядко отеква по улиците. Някога селото наброявало над 1000 жители. Днес постоянните му обитатели са не повече от 30-та . За сметка на това в района се заселили английски семейства, влюбени в самотата, разрухата и красивата природа.

Тук животът тече със свой собствен, забавен с повече от век ритъм. Селцето неведнъж  е омагьосвало въображението на художници и кинодейци. Обезлюдените му къщи с килнати каменни покриви са били декор на не една кинопродукция, пресъздаваща епохата на българското Възраждане. Безспорно  най-оживеното място е разположеният на централния площад „хоремаг. В полумрака на тясното магазинче се помещава и местната кръчма. Ако се отбиете обърнете внимание на надписите по стените. Духовитите „умозаключения” за живота са дело на кинодейци и на случайно попаднали в тези дивни краища пътешественици.

Пътешествия без край . Венета Николова


Какво четем:

🔴 ИСКРЕНО И ЛИЧНО! Мая Манолова през сълзи за любовта, рака и войната...

🔴 Нова тема за размисъл – кой е с предимство?

🔴 Само Рафа и Роджър над Гришо в още една класация

Източник: Пътешествия без край



Коментари



горе