Само Турция не ни е нападала след Освобождението


Всички други съседи късат парчета от майка България

Парадокс е, но само Турция не ни е нападала след освобождението от нейно робство. Логично е да търси реванш, но тя не го прави. Всички други съседи без причина са се нахвърляли върху многострадалното ни отечество. Късали са парчета от снагата на майка България.

На 6 януари 1885 г. е извършен историческият акт на Съединението. Васалната на султана Източна Румелия е приобщена към княжеството. Очакваме да ни нападне Турция, но внезапно нахлуват сърбите.

Аргументират се,

През 1946 г. гръцкият премиер Константинос Цалдарис иска една десета от нашите земи.


че газим

Берлинския договор

“Положението бе в действителност много критическо - пише Симеон Радев. - Борбата, която се захващаше, бе очевидно неравна. От два месеца сърбите бяха се приготовлявали за един поход срещу България. На 9 септември излезе указът за тяхната мобилизация, на 15-и заповедта за съсредоточението, на 30-и войските им бяха вече концентрирани в двата главни центъра - Ниш и Зайчар."

За капак Русия изтегля своите офицери от нашата войска. Защото Съединението било извършено без нейната благословия! Пак Симеон Радев коментира:

“За превъзходството у командата има ли нужда да се говори? Всички предполагаха, че то принадлежи на сърбите, които имаха стари военачалници, калени в две войни, докато българската армия бе в ръцете на млади офицери, грамадното мнозинство от които за пръв път отиваше срещу огън.”

Армията

на капитаните

помита сръбската

на генералите!

Храброто българско воинство влиза в Пирот и само намесата на Австро-Унгария го спира да не марширува в Белград.

Турция приема Съединението с много хитър ход. Назначава княз Александър Батенберг за “главен управител” на Източна Румелия, която вече не съществува. Пак без пушка да пукне комшиите признават обявяването на независимостта през 1908 г.

Ние им отвръщаме с Балканската война от 1912-1913 г. В наивен съюз със Сърбия, Гърция и Черна гора. Резултатът е Междусъюзническата война, в която сме разгромени. Сърбите и гърците си поделиха Вардарска и Егейска Македония, а за десерт византийците прибраха и Солунско.

Турция си взе обратно Източна Тракия. В суматохата Румъния лапна като мамалига Южна Добруджа. Целият кяр за нас остана Западна Тракия и долините на Струма и Места с района на река Струмица в Македония.

Турският армаган

от 1915 г.

Тогава в София е сключена Конвенция за поправка на българо-турската граница. Според документа южните съседи ни харизват 2587 квадратни километра по долното течение на Марица. Пазарлъкът е да влезем в лагера на Централните сили, в който е и Турция.

След Първата световна война отиваме в парижкото предградие Ньой да видим какво още ще ни вземат. Ньойският диктат откъсва от страната 11 278 квадратни километра. Турският армаган заедно със Западна Тракия остава под окупацията на съглашенците.

България се отказва от всички права върху територията на Тракия. Румъния отново си взема освободената през войната Южна Добруджа, а Сърбия откъсва Западните покрайнини.

Те включват Царибродска околия, част от Кюстендилското краище, 18 села от Трънско и Знеполско, 8 от Кулско и 1 от Видинско.

Гръцките

издевателства

в Петричко

На 19 октомври 1925 г. гръцки войник иска да се разходи по нашенско. Прекрачва границата на прохода Демир капия в Беласица. Наши граничари му правят забележка, но оня се прави на турист. Застрелян е!

Без да обяви война, диктаторът Теодорос Пангалос праща цяла дивизия. Агресорите влизат 10 километра в България и превземат десет села. Атакуват Петрич, но са отблъснати от пограничната стража и доброволци от ВМРО. После се намесва и редовната войска.

Потомците на Василий Българоубиец оставят след себе си грабежи и пожарища. Жертвите от наша страна са 19, гърците плащат нашествието с над 100.

Обществото на народите назначава международна анкетна комисия, която на място разследва конфликта. В доклада Гърция е обявена за агресор и наказана да плати на България 30 милиона лева обезщетение.

Цар Борис III използва

агресията

на съседите

Есента на 1940 г. България е поканена да влезе в Тристранния пакт като съюзник на Германия, Италия и Япония. Думата е за “световен мир”, но цар Борис знае, че се лъска остър меч. С дата 22 октомври праща на Хитлер писмо:

“Ваше Превъзходителство, предложението на правителството на Райха наистина преследва благородна цел да се ограничи войната и да се ускори мирът. Как обаче нашите съседи ще схванат създадената в резултат на това нова обстановка и по какъв начин биха реагирали? Ние се опасяваме, че те ще се почувстват непосредствено заплашени и ще се стремят в най-кратък срок да ни обезвредят преди да сме мобилизирали. Знаем положително, че те са обсъждали многократно тази възможност.”

В крайна сметка влизаме в пакта, но използваме турската заплаха, за да останем вън от Втората световна война. Турция обаче е неутрална, кротува и не се намесва в конфликта чак до 1945 г.

На Парижката мирна

конференция

през 1946 г.

гърците пак щракат със зъби. Сега България е наедряла, защото през 1940 г. с Крайовския договор си е върнала Южна Добруджа. След като се е разширила на север, редно е да я резнем от юг, решава премиерът Константинос Цалдарис.

На конференцията гръцката делегация иска “стратегическа поправка на границата”, за да могат да се защитават от опасния съсед. Оня, който са нападали през 1913 и 1925 година!

Елините пледират за една десета от територията на нашите деди. “Разбира се, че от стратегическо гледище Стара планина би давала още по-големи предимства”, иронизира ги нашият делегат Васил Коларов.

Византийският номер не минава, но и досега гърците се смятат ощетени от Парижкия мирен договор, който потвърждава българските граници от 1 януари 1941 г.

Кюрд в защитата на

Видинската крепост

През Сръбско-българската война Видинската крепост е обсадена от врага. Отбраната ръководи Атанас Узунов, заместника на Васил Левски по време на игото. Под негова команда са около 6000 бойци. Сред тях е и един кюрд, който впечатлява със своята храброст. Биографията му е поместена през 1891 г. в сп. “Искра”:

* * *

Хаджи Мехмед Руфат, кюрд, наречен Хаджи Гаваз, е роден в Диарбекир 1854 г. Когато бил на 30, е служил като гавазин при Сали паша, видинский мютесарифин. След преместванието на Сали паша от Видин той останал тук да се занимава с търговия, гдето живее и днес.

Той е вземал участие в Кримската война срещу русите, а преди това е бил бунтовник срещу турското правителство като кюрд. За време на Сръбско-турската война 1876 г,, е бил предводител на едно отделение башибозуци и юнашки се е бил със сърбите.

Хаджи Гаваз, 70-годишен старец по него време, е показал голяма неустрашимост. Той не се е клонил от неприятелските куршуми и гранати, ходил открит по редутите и викал към нашите войници: “Момчета! Удрете и не бойте се. Видинската крепост никога не е усвоявана от неприятел; тя е девствена! (Къз олу къз!) Удрете тия баджаксъзи и кахпи сърби!”

Нашето правителство, като е оценило заслугите на Хаджи Гаваза през Сръбско-българската война, наградило го с военен кръст за храброст и със сребърен медал. Освен това, като е крайно беден, а вече съвсем стар, определена му е една пенсия от 400 лева годишно.

Нека вземем пример от тоя стар, но храбър турчин. Ако той не се е жалил, като турчин, да умре за България, ние, българите, какво трябва да правим?


Четете още:

🔴 Спомени от старите ленти - незабравимият Коста Цонев

🔴 Кристо с нова експозиция в Лондон това лято

🔴 7 тайнства за Ботев и неговата чета





Източник: 24 часа





Коментари

горе