Стоянка Мутафова на 96: Дъщеря ми е утехата, че избрах България пред по-голяма кариера в чужбина
Стоянка Мутафова – записаната в „Гинес“ като „най-възрастната все още играеща
на сцена актриса в света“ на 2 февруари навършва 96-години. Кралицата на комедията не спира да играе навсякъде в страната „Столетие мое“.
В пиесата тя се превъплъщава в ролята на Малу – столетница, която чества юбилея си със своята фамилия. В края на 2017 г. издаде и книга – „Добър вечер, столетие мое“, която се радва на големи продажби. Това интервю
Никога не съм се вземала много насериозно. Не се имам за бездарна, разбира се. То и другото не е хубаво.
Ще Ви кажа и нещо друго. Ние не сме толкова голяма държава, за да имаме много университети и театри. По това не се признава изкуството в една страна. Жалко е, че нещата сега се объркаха, но се надявам, че след като сме тръгнали по нов път, всичко ще си дойде на мястото. Винаги всяко начало е така, има такива моменти на неудачи. Радвам се, че
ние сме една много устойчива нация, българинът не се дава лесно. Каквото и да искат да правят с нас, ние знаем как да се измъкнем, как да се спасим и как да тръгнем по правия път.
Много пъти сме бъркали, което до някъде не е лошо, защото така намираш по-категорично правилния път. За себе си съм радостна, разбира се.
Аз съм вече една стара баба, на която никой вече не й обръща никакво внимание.
Имам една много хубава пиеса „Столетието“, която пожъна голям успех. Все пак на моята възраст това е много. Такива жени като мен си стоят вкъщи, даже не могат и да сготвят.
– Коя роля остава най-скъпа за Вас?
– Не мога да се спра само на една роля, много обичах Министершата. Сега обикнах много героинята си в „Столетието“. Получих първа награда за нея, както и за много други.
Обичам си всичките роли с изключение на 2-3.
Играла съм малки, средни и големи роли. Също много обичам ролята си в „Ревизор“ – Анна Андреевна. Ще Ви кажа защо и малко ще се похваля. Знаете, че Гогол пише за мъже хубави роли, женските доста отстъпват на мъжките. В България с тази роля имах затруднение. Когато тръгнахме на гастрол в СССР, аз не знаех къде да си намеря място във влака. Мислих си дали да не си счупя крак, за да не изляза на сцената, защото до такава степен не бях си направила ролята. Стигнахме Москва и за една нощ премислих грешките си, не успях да заспя. Когато се вдигна завесата не се познах. Тогава играехме с Невена Коканова, тя игра моя дъщеря. Такъв успех имах, че просто не можех да повярвам.
Един ден срещнах един хубав, строен мъж, който ме попита дали аз съм изиграла Анна Андреевна. Като си признах ме хвана ми ръката, целуна я и ми се поклони до земята. Аз го гледам, но не го познах и го попитах кой е. Тогава той ми каза, че е Марк Захаров (един от най-известните руски режисьори на филми и театрални постановки). Е, това не е малко.
Не можех да дойда на себе си от щастие, защото той беше един много сдържан човек. Това най-много ме зарадва, че един доста хладен човек си позволи подобно нещо. Тогава вестниците дълго се занимаваха с мен. Имах същия успех и в Югославия. С баба Гицка също пожънах голям успех в СССР.
– Театърът или киното остава Ваша страст?
– Театърът. Аз не съм се стремяла към киното. Когато започна нашето кино беше доста примитивно. Нямаше пари. Голямото кино се прави с добър режисьор и много пари. Приятно ми бе да играя в „Столичаните“, защото там нямаше претенция. За разлика от някои други сериали, където наши актьори се правят не на българи, ние си играем самите себе си. Това е нашата действителност. Това е качество, много повече от това да се правиш на такъв, какъвто не си. Рано е още да има хубави филми, за които да се говори. Имаме добри артисти, то българите сме артистичен народ, но трябва да има много добър режисьор и сценарий.
– Съжалявате ли за нещо?
– Понякога съжалявам, че се върнах в България. Направих го от носталгия. Бях много млада, когато учих в Прага. Преди това бях студент и в Софийския университет, учих класическа филология по настояване на баща ми, който искаше да ме прави археолог. Това беше неговата мечта. Понякога ми е мъчно, че не станах археолог, щях да бъда по-самостоятелна.
Като си артист, не си много самостоятелен. Трябва да си много силен или хитрец. В Чехия се чувствах много добре, защото усетих Европа.
Стоянка Мутафова с дъщеря си, актрисата Мария Грубешлиева – Муки
Те и до днес не се съобразяват с нищо. Видяхте чешкият президент отиде в Москва. Каквото мислят, това правят. Към мен се отнесоха добре, с невероятно уважение. Не съм очаквала такова нещо. Такава кариера ме очакваше, че ако не бяха едни особени обстоятелства, нямаше да се върна. Но не съжалявам, защото тук, до мен в момента е моята дъщеря. Слава Богу, тя ми е утеха, че съм се върнала в България. Иначе щях да направя по-голяма кариера, по-истинска. Тук човек прави компромиси. Дано да се изравним със световния театър и кино някой ден.
Какво четем:
🔴 Отиде си журналистът Евгений Станчев🔴 Утре е третият вълчи празник - имен ден празнуват
🔴 Иван Ласкин към „еколозите“: Абе, дебили прости, ако аз изям дете ще ме осиновите ли?
Източник: delo.bg
Коментари
Последвайте ни във facebook!
