След ада в Гърция, проклинам, че още съм жива


Преди 6 г. си отиде мъжът ми, а миналата година – и малкият ми син. Тогава бях блокирала, целият ми живот се промени и буквално се разпадна. Шест месеца не ставах от леглото и се наливах с ракия до припадък, защото исках да умра. Толкова бях надебеляла, че не можех да ходя. В един момент обаче сякаш се събудих от кошмарен сън, защото разбрах, че Господ иска да живея.

Чрез фейсбук си намерих работа в Гърция и напуснах България, за да забравя смъртта. В 5.30 сутринта в Атина ме чакаха българин и грък и, не спала 20 часа, потеглих към нищото. Оказа се, че всичко е било лъжа и измама и съм попаднала на незаконна графия (агенция за работа), от която само са ми взели огромна такса.

С последните си пари се върнах отново в Атина на автогарата. Не знаех езика, нямах джиесем. Плачех толкова горчиво, че едно красиво гръцко момиче ми даде 5 евро, за да млъкна. С тях се обадих на приятелката си Мария – българка, преборила се с рака. Тя ме заведе в законна графия. Само да ме бяхте видели! С два сака багаж, без пари за храна и хотел, навела глава, неспособна да каже каквото и да е.

Казват, че българите в чужбина не си помагали и били врагове – това е лъжа! В агенцията ме посрещна Пепа – една истинска българска жена с топли кафяви очи. Думите й бяха балсам за наранената ми душа. Гъркът, за когото тя работеше, ми се усмихна и ми намери къде да спя. Хранех се с още 11 българки в църквите безплатно. Когато се стабилизарах, не знам какво ми щукна и предадох своите благодетели, като избягах от тях, но после си платих жестоко. Нямах търпение да си намеря работа и отново приех предложение от незаконна графия. Забраниха ми да казвам къде и за кого ще работя, купиха ми билет за автобус и ме изпратиха в ада – в един старчески дом. В къща в покрайнините на Атина ме посрещна грамадна тлъста господарка, която се казваше Мария. Помагаха й един албанец и наша циганка. Сложиха ме на един стол и започнаха да ме оглеждат. Бяха пияни и ми се хилеха в лицето. После заявиха, че не може да изглеждам по-добре от господарката, затова трябва да ме променят и да свалят златните ми пръстени. Започнаха да ме дърпат и отнякъде измъкнаха ножица, за да ме подстрижат. После смъкнаха единия ми пръстен буквално с кожата на пръста, а другия, като не можаха, решиха с пияните си глави да разрежат с нож. Бях като вцепенена и не можех да се отбранявам. Когато от ръката ми плисна кръв, те малко дойдоха на себе си и ми посочиха леглото, на което ще спя. Примряла от страх, се свих и се примирих със съдбата си. Реших да остана, защото в тъмното и без пари не знаех къде да отида.

Трябваше да се грижа за 9 жени и 4 мъже – повечето старци на легло. Започвах в 6.30 и приключвах в 23. Имах много работа, но не ми тежеше. Като в някакъв полусън сменях памперси, чистех, готвех, перях, гладех и усилено учех езика, за да успокоявам болните. Да се справям с всичко ми даваха сили 70-80-90-годишните старци. Те ми пееха, прегръщаха ме, целуваха ме за лека нощ и ме обичаха.

Буквално рискувах живота си за тях, защото Мария и циганката всеки ден ги събуждаха и ги приспиваха с бой. Всички до един имаха рани по телата и лицата си, а на близките им обясняваха, че понеже са много стари, често падат. Блъскаха тези, които бяха парализирани, защото не можели сами да се обличат. Горките хора плачеха, ала не можеха да се защитят. А двете вещици нагло им говореха, че е време да мрат, защото много дълго се били задържали на този свят. Бяха господари на живота им и се хранеха с кръвта и сълзите им. Мен не ме закачаха и подигравателно ме наричаха аристократката. Правех каквото можех, за да облекча страданията на бедните старци. Седем месеца издържах и накрая избягах. Върнах се отново в България.

Не спечелих пари в Гърция и отново съм безработна в България, нямам дори пари за хляб. Боли ме душата и се проклинам, че още съм жива – изморих се вече да ходя по земята. Но все пак моля някой работодател от Русе за каквато и да е работа!
Неда от Русе


Четете още:

🔴 Защо Кошлуков показва среден пръст в ефир?

🔴 Истинският софиянец

🔴 Верни до гроб – подвигът на Гюро Михайлов и неговите другари





Източник: newsbg





Коментари

горе