Един от последните пастири у нас се грижи за 39 овце и 28 кози


Европейско заплащане ще спаси животновъдството, казва Николай Маринов от село Радювене. За 360 часа труд той взема 290 лв.

Пастирите у нас били на изчезване, ще внасяме чобани от бившите съветски републики.

Звучи като виц, ама не е. Истина е - комична и повече тъжна новина. Потвърждават я и няколкодневните ми усилия да открия специалист с гега. След питане и разпитване накрая професионалното ми любопитство бива възнаградено - отвежда ме при Николай Маринов в ловешкото село Радювене. На всичкото отгоре той е козар и овчар - както се казва, 2 в 1.

- Търся селския пастир - провиквам се към къща, сгушена в дъното на обширен двор.

- Намерихте го - усмихва се сърдечно мъжът, вървейки с протегната за поздрав ръка.

Обяснявам причината за посещението си, а той веднага започва да говори, че

то хора вече

нямало по селата,

та животни ли

Стадото, което пасял, било смесено - 39 овце и 28 кози. Изкарвал ги сутрин в 8 часа и ги прибирал вечер в 20.

Стопаните му плащали по 5 лева на глава за месец. От 67 животни приспада 9, които са си негови, и излиза, че заплатата му е 290 лева за 360 часа труд.

Зиме, когато не изкарвал стадото на паша, му давали по 3 лева.

Въпреки това 65-годишният Николай няма претенции. Пък и на село никой не се съобразява с това, че минималната заплата е 510 лева.

“Тук си е така открай време”, изрича примирено добрякът. Разказва, че подхванал пастирлъка, след като закрили текезесето. Там работил като отчетник, бригадир и счетоводител.

После изкарвал за хляба в местна фирма за производство на безалкохолни напитки. А на 1 юни ставали 10 години, откакто тръгнал след стадото.

С тъга си припомня времето, когато във всяка къща отглеждали по много стока. Само той пасял над 200 глави, а имало пастири във всяка махала. Освен кози и овце в оборите се обаждали крави, биволи, коне, магарета.

Сега изброява на пръстите на ръцете си животновъдите в селото. Даже дъщерята на съседката му Станка, която е учителка в града, като си идвала, снимала малкото останали животни, за да ги показва на учениците си.

“Ми то, както е тръгнало, след време децата ще могат да видят домашни животни само в зоологическите градини”, отронва с въздишка Николай.  

Населението остаря, младите не им се гледат овце и кози, допълва той. Даже неговите деца не искали да се занимават с непривлекателния труд. Предложил им две кокошки, та да посягат за пресни яйца - и това отказали.

Грижите за стоката имат и друга страна - финансова. Простите сметки показват, че се влагат доста средства, без да броим труда, и печалба от това няма.

Единствената полза

е, че млякото и

месото на трапезата

на Николай са

истински

“Модерни сме, храним се с биопродукти”, засмива се той.

През януари и февруари овцете и козите раждат малките си. Това е времето, през което не излизат на паша и се хранят само на ясла.

“Давам им сено и концентриран фураж. Всичко купувам - бала сено струва 3 лева, трици, царевица, жито - също купувам. Ама не съм смятал колко давам общо”, казва още пастирът. Някога, когато хората обработвали нивите си, сами си произвеждали зърно. Вярно, трудоемко било, но нямало празно място, кипял живот.

А сега сърце го заболявало, като изкарвал сутрин билюка (стадото - б.а.) по къра. Гледал как бурени и тръни са превзели някогашните плодородни ниви и му се плачело. Черните пътища, по които минавали колелата на каруците, вече едва личали, обрасли в трева.

Тъмното в очите на добродушния мъж изчезва, щом отново подхваща приказка за животните си. Всяко в двора му си има име.

Предвожда ги

пръчът Митко,

следват

козите Величка,

Николина,

а Шарка и Жълтурка получил като подарък за рождения си ден от сватята. Овцете пък се казват Дида, Чавдарка, Пепа и Васка. От тях очаква агънца, които ще продаде и ще подкрепи семейния бюджет.

Споделя, че никога не е клал животинче: “Жал ми е, не мога. Гледам ги като деца от мънички, как да им посегна.”  

Освен това никога през живота си не бил удрял хайванче, даже и да му правели бели. За месец тоягата, с която подкарвал стадото, се спуквала от блъскане в земята. Викал, карал им се, като не го слушали, ама не удрял.

“За 10 години живинките са свикнали с мен, познават гласа ми. А аз знам на всяко нрава. Те са като хората - има и добри, и лошички. И разбират от обич”, разкрива пастирът.

Всяка сутрин се вглеждал внимателно в поверената му стока. Ако някоя коза или овца била омърлушена, веднага звънял на стопаните им да търсят ветеринарен лекар.

Не усещал как минавали дните. Кучето Джони е верният му помагач, завръщало стадото, не позволявало да се пръска из стърнищата. Транзисторът пък пъдел самотата - слушал новините на всеки половин час. Не усещал как извървява по няколко километра. Болежките се появявали, ако останел вкъщи - почвали да се обаждат я в краката, я в кръста.

Наесен ще се пенсионира и мястото на селски пастир ще се оваканти. Обаче желаещи да го заемат няма.

“Предлагал съм на няколко момчета - не щат, мързи ги”, казва Николай. И разсъждава на глас как

помощите създали

поколение от лентяи Пък и тези, дето получавали субсидии, никой не ги контролирал.

Срещу наготово взетите пари трябвало да предават мляко и месо, но вместо това развивали черна борса. “А така губи държавата, губим всички ние.”

Николай не е оптимист, че с вносни пастири ще се съживи родното животновъдство. И ето ти парадокс - в същото време нашенци се главяват чобани в чужбина.

“Ама защо? Защото получават хубави пари. Тая работа ще се оправи само с европейско заплащане, защото нуждите вече са други - всеки иска по-сносен живот”, дава своя рецепта за решаване на проблема Николай.

И съветва, ако човек няма в сърцето си обич към животните, хич да не са захваща - няма да му се получи и за много пари.


Четете още:

🔴 Българската кръв на последния римски император

🔴 Легенда за Триград

🔴 Учени: Алкохолът и наднорменото тегло удължават живота





Източник: 24 часа





Коментари

горе