Асен Йорданов учи американците на авиация
Тази статия нямаше да я напишем, ако не бяхме видели издадената в 1935 година в Америка книга „Your Wings“ („Вашите криле“) на Асен Йорданов и ако не бяхме прочели, че според астронавта Нийл Армстронг - първия човек, стъпил на Луната - както той, така и повечето американски летци са се учили на авиация от мистър Йорданоф... Но да караме подред...
Асен Йорданов се ражда в 1896 година в София. Бащата Христо Йорданов, родом от Враца, завършва икономика и химия в Германия, защитава докторат по индустриална химия, специализира в Италия, говори четири езика, автор е на научни публикации, заема високи длъжности, като например окръжен управител на Враца и директор на Българската земеделска банка, а е и заможен човек – собственик е на две мини и голям селскостопански чифлик...
Майката Дочка пък е от фамилията на потомствените разградски тютюнотърговци Механджоглу (в Османската империя с наставката „оглу“ отличавали най - почтените и уважавани фамилии), баща й е депутат в Учредителното събрание в Търново в 1878, самата тя учи в Италия пиано и оперно пеене, а като омъжена жена и майка на пет деца, за собствено удоволствие пише пиеси и стихотворения.
Казват, че три са факторите човек да стане личност – семейството, средата, в която се развива, и това, което той сам направи за себе си. В този смисъл родителите на Асен възпитават либерално децата си, защото смятат, че така развиват творческото начало в тях, и даже да има защо, никога не ги наказват, а разговарят като „равни с равни“.
Детството на Асен и четирите му сестри минава в семейния чифлик в село Згориград, зад прохода Вратцата, над чиито изумителни варовикови зъбери вият орли... И там малкото момче започва да се интересува от това, което ще го интересува цял живот – летенето, и затова разглежда крилете на кокошките, патиците и гъските и се опитва да превърне чадъра на баща си в парашут, а според писателката Вера Мутафчиева (баба й е първа братовчедка на Асен) показва и „упорит интерес към техниката – разглобява и сглобява всевъзможни механизми.“
Когато пък бащата става директор на Търговската гимназия в Свищов и семейството се мести там, любознателното хлапе непрекъснато влиза в часовете по физика и химия, а почва да прави и любимите си хвърчила и да тича по брега на Дунава, докато вятърът ги вдигал високо в небето...
От 1911 година семейство Йорданови заживява в София. Същото лято бащата взима сина си да разгледат Техническото изложение в Торино, а после го оставя в Женева да изкара курс по френски. На петнайсетгодишния Асен обаче френският му доскучава и той решава да отскочи до Гренобъл при леля си – вярно, само на 140 км, но във Франция все пак... Там обикаля улиците и гледа витрините с техника, докато в София разбират това и баща му пристига по най – бързия начин, а резултатът е, че Асен се сдобива с мотоциклет - чудо невиждано за онова време...
Но да не си помислите, че Асен бил мамино синче, което родителите му умирявали с подаръци... Нищо подобно, Асен е момче с интереси и вкъщи има дори ателие, където все чертае, майстори и сглобява нещо... И скоро след връщането в София той конструира планер - по принцип безмоторен самолет, който друг самолет вдига с въже, а при достатъъчна скорост и височина почва да лети сам...
Планерът на Асен от бамбукови пръти, тел, части от старо пиано и две велосипедни колела тежи 23 кг, дълъг е 7 м и е широк 1,20 м. Момчето напъхва ръцете си в специалните процепи в крилете, двама войници се затичват, дърпайки го с въжета, планерът се издига на 12 м, лети 12 минути и после Асен го приземява...
Някъде по това време бащата купува Форд и освен мотоциклета Асен подкарва и автомобила, а докато веднъж вози семейни приятели, мъжът и жената така се впечатляват от това, как момчето се държи като голям мъж, че го канят да им гостува в Париж. И през лятото на 1912 Асен се озовава във френската столица.
Оказва се, че на тамошното летище Бурже се провежда авиационно изложение и всеки ден известни пилоти демонстрират авиаторски умения. И Асен почва да си дели времето между летище Бурже и школата за пилоти в градчето Етамп недалеч от Париж, където авиатори от различни страни слушат лекции на светила като братята Райт, извършили първия в историята полет във въздуха...
И докато Асен се мотае напред – назад из школата, съдбата му не спи... Един ден пилотът Симеон Петров, който с шефа й Берио вече е извършил първия нощен полет в историята на Франция, разпознава в Асен момчето, което в София е конструирало планер, представя го на мосю Берио и цяло лято Асен посещава лекции...
Вижте още: Баронеса Юлия Вревская остава завинаги в България
През есента на 1912 избухва Балканската война и той иска да се запише доброволец, но едва е навършил шестнайсет години и баща му е против. Чак когато Асен му припомня как им е разказвал, че навремето той самият е прекъснал следването си в Германия, за да участва в Сръбско-българската война, бащата отстъпва...
И Асен се озовава на едно от първите военни летища в света – до Свиленград и на 20 км от фронтовата линия, където армията ни се бие с турците. Да кажем и че в 1912 имаме 23 самолета - колкото Великобритания и повече от САЩ, Италия и Япония поотделно!
Тогава все още се чудят как да използват самолетите, но скоро започват да извършват разузнавателни полети, а в тях взима участие и Асен Йорданов. Когато пък не лети, се опитва да научи всичко за механиката на самолетите - разглежда разглобените им части, мери, чертае и си записва някакви си неща.
В началото на Първата световна война Асен е в София, защото е ученик все пак, но започва да конструира самолет, т.е. машина, която лети сама, а както винаги баща му е до него... От чужбина пристигат купища части, които двамата описват, номерират и складират, двигателя го дава Военното министерство, а накрая в салона на бивш ресторант Асен и Иван Платников, най – известният по това време авиомеханик, сглобяват самолета...
На 8 август 1915 на летище Божурище край София самолетът е вдигнат във въздуха, но полетът замалко да завърши с катастрофа. След два дни самолетът пак литва, но при първия завой закривява към земята и пилотът едва спасява положението. И след като натягат някои връзки в машината, третият полет е триумфален, ето защо и днес много хора приемат 10 август 1915 година за рожден ден на българското самолетостроене...
Вижте още:Трябва ли му на Захарий Стоянов квартална улица на неговото имe
Няма да описваме самолета „Йорданов – 1“, но Министерството на войната го признава за изобретение, откупува го от Асен Йорданов, за да почне серийно производство, макар че това не се случва, и му връчва стипендия за изучаване на инженерни науки в чужбина.
В това време той вече е завършил гимназия и е в Школата за запасни офицери. След нея завършва в съкратени срокове и Авиационното училище в Божурище и през цялата Първа световна война Асен Йорданов е „в окото на бурята“ - на летище Удово в Македония, откъдето извършва 84 бойни полета... 84 бойни полета!
Но животът е странно нещо - както е поел в своята си посока, нещо се случва и човек не може да продължи... Когато войната свършва, като на съюзник на победената Германия, Ньойският договор ни забранява да имаме армия, в резултат на което самолетите ни са унищожени, а пилотите – разпуснати... И как се е чувствал 23 - годишният Асен Йорданов, при положение че оттук – нататък не е можел вече да лети, можем само да предполагаме...
През пролетта на 1921 Международната авиационна федерация обявява състезание с награда 1 милион долара за обиколка на земята със самолет. И Асен Йорданов с пилота Сашо Стоянов решават да се пробват, а Асен пише на министър - председателя Стамболийски, че искат да участват в „епохалния проект“, за да покажат „българския дух от най-добрата му страна“, но се нуждаят от финансова помощ. И когато им я дават и пристигат в Ню Йорк, се оказва, че „епохален проект“ няма да има, защото мераклии са само двамата българи...
Коя е причината момчетата да решат да останат в Ню Йорк, можем да предположим - след Балканската (1912), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1914 - 1918) България е разсипана и й е забранено да има авиация, а в Америка всичко изглежда от прекрасно по – прекрасно, да не говорим и че поначало младите хора не се страхуват от неизвестността...
Вижте още: Без полковник Серафимов и досега Родопите можеха да са извън България
Цяла зима момчетата ринат сняг по улиците за по 50 цента на час и се справят, но пролетта Сашо поема към България и Асен остава сам. Но той е твърдо решен да успее, затова се хваща на всякаква работа и всяка свободна минута е в Обществената библиотека, където сам учи английски и чете книги за авиацията, макар че в началото нищо не разбира...
И когато след година - две го взимат в самолетостроителната компания „Къртис - Райт“ като чертожник, той прави първата стъпка към мечтата си да се занимава с авиация, но само първата, защото ще му трябват още няколко години, за да завърши авионженерство, радиоинженерство, химия и физика и да вземе документ за пилотска правоспособност...
И когато постига всичко това, в „Къртис - Райт“ вече е инженер - конструктор... Казват, че бил работил в конструкторските екипи на „Боинг”, „Локхийд”, „Дъглас” и „Пайпър”, но потвърждение за това не намерихме, а само че създава инструкции за поддържане и пилотиране на самолетите им. Започва и да превозва въздушна поща, да извършва чартъри с частни клиенти, а и да обучава хора, които за свое удоволствие искат да пилотират самолети...
В 1929 година се случват няколко важни събития в живота на Асен Йорданов - жени се, в България умира баща му, в Америка започва Голямата депресия и понеже „Къртис - Райт“ прави големи съкращения, той остава без работа, но докато се чуди какво да прави, получава предложение да напише книга.
И в 1932 той я написва. Книгата се казва „Летенето и как то се прави“ („Flying and how to do it“). В 1936 следва „Вашите криле“ („Your Wings“), станала истински бестселър... Всъщност българинът Асен Йорданов издава в Америка 9 книги за авиацията и летенето, наистина много популярни - може би защото в тях написаното е онагледено с множество илюстрации и така (леко) наподобяват комикс, но какво значение има какво са наподобявали...
В 1940 Асен Йорданов създава собствена компания - Jordanoff Aviation Corporation, а после още няколко. И когато Америка се включва във Втората световна война, 400 служители на компанията с ръководства с текст и илюстрации обучават по най – бързия начин доброволци за пилоти, а с подобни „картинни“ инструкции научават техници да сменят двигателите на самолетите три пъти по-бързо, отколкото досега...
Скоро флотът на САЩ моли за картинни наръчници за кацането на самолети върху самолетоносачи, а от ВВС (Военновъздушните сили) следват поръчка след поръчка... И Асен Йорданов с екипа си работи денонощно, а в 1945 списание „Mechanix Illustrated“ пише, че през войната той така ускорява подготовката на американските пилоти, щурмани и наземен технически персонал със своите наръчници, че те стават като „Библии за ВВС на САЩ.“ Забележително признание за интелектуалния продукт на българина Асен Йорданов, както бихме казали днес...
След края на войната той се насочва към друг бизнес и конструира въздушната възглавница и апарата „Джордафон“ – предвестника на днешния телефонен секретар, но се намесват монополите, следват съдебни дела и изобщо става сложно... И Асен Йорданов разбира, че е достигнал апогея на възможностите си и че е време да се оттегли... И се оттегля, за да остане за американците българинът, нищо че го наричат Джери, който им е помогнал да се научат да летят...
И само малко да предварим събитията и да кажем, че когато Асен Йорданов си отива от тоя свят, Ню Йорк го прави свой почетен гражданин, на летище “Ла Гуардия” поставят паметна плоча с името му, а Музеят на авиацията и космонавтиката във Вашингтон излага вещите и личния му архив, защото в Америка ценят хората, допринесли за развитието й, дори и след смъртта им...
Как стои въпросът с носталгията, е деликатен въпрос, но след 1944, когато ситуацията в България се променя главоломно, на свой приятел Асен Йорданов пише: “Искало ми се е и ми се иска в родината да оставя своята опитност и знания, защото ще бъдат в полза на всички в България, но не ме пускат да си дойда”.
Какво означава това, никога няма да разберем, но добре поне че в 1947 Асен Йорданов се събира с майка си и трите си сестри, пуснати да заминат... Майката остава в Америка 7 години, после се връща в България... Две от сестрите му се омъжват в Америка и остават завинаги там... Третата заминава от Америка за Париж и остава завинаги там (съпругът й е царски генерал и затова синът им, студент в Париж, след 1944 не се връща в България), а четвъртата остава в България просто защото никъде не заминава... Асен Йорданов и той остава в Америка – с три брака зад гърба си и без деца, но да не навлизаме в лична територия и в лични болки...
И когато умира, приятелите му разпръсват от самолет праха му, но няма как вятърът да не е довял поне една прашинка до България, и то до село Згориград, зад прохода Вратцата, над чиито изумителни варовикови зъбери вият орли... Защото в последните си часове Асен Йорданов говори именно за Згориград, знаейки, че вятърът фучи насам – натам, но всичко чува...
Какво четем:
🔴 Български учени изобретиха невероятен хляб - ядеш го, но не пълнееш🔴 Безплатни кардилогични прегледи в Александроска болница
🔴 КАКВО ДА ПРАВИМ, КОГАТО НИ БОЛИ?
Източник: newme
Коментари
Последвайте ни във facebook!
