На тази дата е роден Панчо Владигеров
Панчо Владигеров (13 март, 1899 г. - 8 септември, 1978 г.) е представител на така наречено “второ поколение” български композитори. Той е един от основателите на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” (1933 г.). Той е основоположник на редица жанрове в българската музика и на българската композиционно-педагогическа школа, възпитала едни от най-изявените съвременни български композитори (негов ученик е и пианистът Ал. Вайсенберг). Произхожда от гр. Шумен, където живеят родителите му, но е роден заедно със своя брат-близнак – цигуларя Л. Владигеров, в Швейцария.
Свири на пиано и композира от най-ранна възраст. Още десетгодишен учи теория и композиция при проф. Добри Христов в София. След ранната смърт на баща му през 1912 г. заминава с майка си и брат си за Берлин, където учи композиция в Академичното висше училище за музика, теория и композиция при проф. П. Юон и пиано при Х. Барт; завършва Академията за изкуство в класа по композиция на проф. Ф. Гернсхайм и проф. Г. Шуман (1920 г.).
За свои творби получава двукратно “Менделсонова премия” на Академията (1918 г. и 1920 г.). Работи като пианист и композитор в Deutsches Theater на М. Райнхард Берлин (1920-32 г.), пише музика за негови постановки. През 1932 г. се завръща в България и в продължение на четири десетилетия е професор по пиано, камерна музика и композиция в ДМА, която днес носи неговото име.
Автор е на многобройно творчество в различни жанрове: опера, балет, симфонична музика, 5 концерта за пиано и 2 за цигулка и симфоничен оркестър; камерна музика; 38 авторски транскрипции на инструментални пиеси за различни инструменти със съпровод на пиано; над 50 концертни обработки на народни песни за глас и пиано (или оркестър); 20 солови песни с пиано, 10 хорови песни с пиано или оркестър; музика към постановки в Deutsches Theater Берлин, Theater in der Josephstadt Виена и Народен театър София и др.
Разпространението на Владигеровото творчество по света започва от началото на 20-те години на ХХ век, когато негови произведения се издават на ноти от виенското “Универсал едисион” и на грамофонни плочи от “Дойче грамофон” (Берлин) и се изпълняват многократно из цяла Европа и САЩ. Самият той е гостувал в десетки европейски държави като изпълнител на свои концерти за пиано и пиеси. Носител на наградата “Готфрид фон Хердер” на Виенския университет (1969 г.). На негово име се провежда национален и международен конкурс за пианисти и цигулари в гр. Шумен. Сценичната и симфоничната му музика е записана в 4 комплекта по 7 грамофонни плочи (“Балкантон”). Редица от произведенията му като Българска рапсодия “Вардар” стават емблематични за българската музика.
Какво четем:
🔴 Наричат го вкусотия по селски: Лесна и евтина рецепта, от която пръстите ще си оближете!🔴 Това е любимата рецепта на мъжа ми. Ако искам нещо само му ги приготвям и никога не може да ми откаже
🔴 1,2,3 кое котенце избираш ти, я ни кажи и виж какво се крие
Източник: hera
Коментари
