Арестът на кметицата на "Младост" е сеир за търкачите на талончета



Арестът на кметицата на "Младост" е сеир за търкачите на талончета

От коментар на Стефан Миланов за "Клуб Z"

В държавата на имитациите самата морална чистоплътност Антон Тодоров и несвързаната с 6i6i телевизия Канал 3 могат да спечелят от 10-часовия сеир с една кметица. Но спечелиха само... погнуса. Вместо възхищение и чест, че смазват една - вероятно наистина корумпирана общинарка.

Виждал съм на живо Лаура Коьвеши (ръководителят на румънската антикорупционна прокуратура – бел. ред.). Бях на лекциите й в София, докато морални колоси като Блик и Пиц я замеряха с... кофи кафяво във вентилатора.

Макар вчера да го нямаше на терен, виждал съм и Пламен Георгиев - шеф на най-застрашителната напоследък имитация - Антикорупционната свръховластена комисия. Той ще е и новата главна имитация, а някои дори казват - следващият Цацаров. Блик и Пиц го заливат с любов... На фона на Комисията много други неща ще ни се сторят като "Аз съм Сънчо..."

Виждам цялата ехидност, която излъчва. Ехидност, вече позната ми от ония речи "пред актива на ДПС" в Сарая, които чакаме всяка Коледа все едно са топъл хляб. Защото Георгиев знае кои са зад него – и това едва ли е законността. Напротив – това са свинските медии и свинските им господари с единствено познатите им свински прийоми.

Досега т. нар. комисия и т. нар. спецпрокуратура не са ударили нито един министър на ГЕРБ, близък до Светилото. Не са ударили нито един сериозен кмет на ГЕРБ – само разни мушмуроци от Септември или такива, за които преди това има сериозни данни, че са се отдръпнали от хелиоцентричния модел в партията, разбирай - от Светилото. Не са ударили нито един сериозен магистрат на мафията, освен "панаирджийската мечка" Ченалова, която спокойно може да кандидатства за титлата - "Кметица на Младост в правосъдието"... Тя просто наруши омертата.

От старта на новата КПКОНПИ не добивам никакво "усещане за Кьовеши". Напротив - най-много да добия усещане за Петьо Еврото, Роман Василев и др. такива легенди, познати на сцената в Страсбург. А по-натам - за съжаление - и усещане за "ердогановия нов правов ред".

-----
И от футболна, и от политическа гледна точка раждането на "Демократична България" е навременно.


Трето полувреме

Десницата опитва да играе шах на футболен стадион

От коментар на политолога Даниел Смилов за "Дневник"
У нас политиката е или избягване на апокалипсис, или футболен мач. След ракетните удари в Сирия ядреният апокалипсис – вещан от мнозината наши защитници на руската военна чест - официално беше отменен. Затова можем спокойно да се върнем на домашното ни футболно първенство.

В него има един "отбор на народа" – ГЕРБ – който се менажира и подкрепя от основните олигарси в страната. Т.е. тези, които държат медиите и съдиите. Отборът не е лош и сигурно може да печели мачове без съдийска подкрепа. Но е отвикнал да го прави.

Вторият основен отбор – БСП – е червен и е смесено дружество на старата номенклатура, местни партийни ядки и останалите олигарси, част от които са руски граждани. Вярно, не става дума за Абрамович, но парите не миришат на занятието на източника си. Червеният отбор по съветски тича много, прави фаулове, но трудно вкарва и лесно пуска. Затова от десетилетие си е все втори.

Руснаци държат и третия отбор в страната или поне две трети от него. Тази част, която не държат, се казва Валери Симеонов – футболист, израснал в махленското първенство и стигнал до националната лига. Въпреки неоспоримия му талант той често си изпросва червен картон, а все пак далеч не е Стоичков, за да може да си го позволи.

И накрая – но не по важност – имаме и турски отбор, който се изявява като сателит или на ГЕРБ, или на БСП. Този отбор контролира съдиите и службите по стадионите и бележи от наказателни удари.

В първенството ни имаше и един син отбор, който обаче отпадна в Б група на миналите избори. Преди това синият отбор се раздели на три състава: единият си вкарваше автоголове в полза на ГЕРБ, а другите два започнаха да играят шах на терена.

Част от проблемът на демократичната десница след 2015 г. беше, че тя влезе във футболното мислене за политиката, наложено от ГЕРБ. В резултат тя се стремеше да покаже основно колко некадърен футболист е Бойко Борисов. От научна гледна точка това не е чак толкова трудна задача, но за сметка на това пък никоя агитка не е сменила лозунгите си заради научно откритие. А и в крайна сметка по-шумната агитка и тази с по-мощната "хореография" винаги печелят. В този смисъл реформаторите бяха влезли в мач, който по дефиниция е загубен.

"Демократична България", изглежда, си е извадила поуките от този опит и не тръгва да се надвиква по въпроса чий централен нападател е по-некадърен. В България така или иначе всички са убедени, че политическите им футболисти са калпави. При много ниски нива на доверие в политиците да рушиш "имиджа" на опонента е недалновидна стратегия. А подвиквайки срещу чуждия нападател, само сплотяваш и амбицираш агитката му.

И от футболна, и от политическа гледна точка обединението "Демократична България" е навременно (дори закъсняло). Страната има нужда от партия на динамичната част от обществото, която няма колебания дали сме част от западния демократичен свят. Тази общност заслужава политическо представителство. В този контекст "Демократична България" трябва да стане ефективен инструмент за репрезентация и защита на интереси: да избегне оплитането както в академизъм, така и в етикети и лозунги, пробутвани от футболни агитки.

С две думи, мачът трябва да се играе, без да се изражда в шах, но и без да се води по чиста футболна логика – все пак в политиката футболната метафора има своите ограничения. "Демократична България" трябва да демонстрира тези ограничения и да печели по смислен, полезен за обществото начин. Екипът им е добър за тази цел, програмните идеи – подходящи. Останалото е постоянство и усилена работа.

Некомпетентност

Когато началникът e по-некадърен от подчинените

От коментар на Ясен Бояджиев за "Дойче Веле"

Когато наскоро двама затворници безпрепятствено избягаха от софийския затвор, министърът на вътрешните работи произведе поредния комично откровен бисер: "Ние не мислим, а действаме". Действителността често потвърждава първата част от твърдението му. И опровергава втората.

През ноември автобус катастрофира край Микре, загинаха 10 души. Въпреки че вината била изцяло на шофьора, властта за пореден път се втурна да демонстрира активност, зарече се, че "така повече не може" и се закани "в най-кратки срокове" да вземе мерки. Сред първите бяха посочени задължителни камери във всички автобуси и задължителни колани за всички пътуващи. Още тогава мнозина припомниха, че коланите и без това са задължителни.

Миналата седмица, пет месеца по-късно, автобус се обърна на магистрала "Тракия", загинаха шестима. Автобусът може би нямаше да се обърне, ако точно на този участък не липсваха мантинелите. Жертвите и пострадалите вероятно щяха да са по-малко, ако пътниците бяха с предпазни колани. И по този въпрос обаче за пет месеца не е направено абсолютно нищо. Но какво са пет месеца за българските възможности да се протака и отлага?

Всъщност, задължението за пътуване с колан е записано в закона вече повече от десет години. Както и пътниците да бъдат информирани и инструктирани от превозвачите. При неизпълнение са предвидени глоби и за едните, и за другите. Въпреки това десет години никой не изпълнява, понеже никой не изисква, не проверява и не глобява. Което не е чудно, след като самият министър на транспорта очевидно не знае какво пише в закона.

Накрая да се върнем към тържественото бягство от затвора. Две седмици по-късно няма и помен от избягалите, изпратени от охраняващите ги едва ли не с почести. Проверката, естествено, не установи нищо - нито как бегълците са се снабдили с пистолет и нож, нито дали някой им е помогнал отвътре. Ресорният заместник-министър направи тънкото наблюдение, че затворниците са набелязали "тесните" места в системата. Проблемът е, че и той би трябвало да ги е набелязал. Но очевидно не е, въпреки че те от много години са известни на всички - пълни затвори, абсурдни условия, разбита система. Но никой не прави нищо.

Всъщност, ясно е. Както свидетелства тези дни дългогодишна депутатка: "Държавните институции са пълни с хора, които не са подготвени за работата, която им е възложена и за която получават заплати. Цели сектори се ръководят от хора, които знаят значително по-малко от подчинените си, а тези подчинени знаят много малко за онова, което им е необходимо".

В България едни и същи безобразия и нелепи инциденти се повтарят периодично, а болезнени и нетърпими проблеми чакат решение с години. Причините са много и най-различни. Но една от тях се натрапва постоянно: преплетените в здрав възел безхаберие, безсилие, некомпетентност и некадърност, които се размножават с бързи темпове, оплодени от кариеризма и партийните протекции.


Какво четем:

🔴 БРАВО! Ученици ходят на училище с народни носии!

🔴 Ще плачеш за децата си, Българийо!

🔴 Бизнесмен плати на служители с кофи жълти стотинки

Източник: Капитал



Коментари



горе