Сурогатна майка роди на самотен българин две деца в Мексико - това е световен тренд


Случаят с две българчета, родени в Мексико, е прецедент, отварящ дискусия за бъдещето

Вкрая на май 2016 г. в Мексико от сурогатна майка са родени две българчета. В момента те живеят в Холандия при генетичния си баща - български гражданин. Генетичната им майка е от САЩ, но в този казус тя няма отношение към близнаците, защото е само донор на яйцеклетка. Сурогатната майка е мексиканка, но след износването и раждането тя също няма отношение към децата.

Случаят “Иван от Амстердам” (името е променено) става прецедент за България, след като децата, родени по метод, забранен у нас, са получили редовни документи - български акт за раждане и паспорт.

Сурогатството е тема, която поражда много въпроси и дискусии най-вече от морално-етична гледна точка.

Самотното родителство обаче бързо се превръща в тренд навсякъде по света, а наличието и на български прецедент поставя още по-сериозно темата у нас.

Защитниците на идеята казват, че това е възможност всеки да бъде родител, независимо дали е обвързан с друг човек и дали въобще има желание да се обвързва някога. Сексуалната ориентация също губи значение. Да бъдеш родител, е право на личен избор и това право не следва да се ограничава или предпоставя от обстоятелства като брак, връзка или съвместно съжителство, казват адвокатите на тази концепция.

В много страни сурогатството е напълно легално, разбира се, при определени условия. Има държави, в които е изрично забранено от закона, както и такива, където липсва конкретно разрешение на въпроса.

Страната, в която този метод за асистирана репродукция е най-добре развит, е САЩ. Включително и при случаи, когато родителят е един или става дума за хомосексуална двойка. В различните щати има специфики в законодателството, но основният проблем е, че процедурата е твърде скъпа. Общите разходи варират между 100 и 150 хил. долара. В Мексико сурогатството е разрешено в един щат, но

процедурата е почти

наполовина по-евтина

в сравнение със САЩ

– около $ 60-70 хил.

Предполага се, че този модел в страната е възникнал, за да покрие търсенето на услугата оттатък северната граница, предоставяйки я основно на американски клиенти на конкурентни цени.

Затова пък в Австралия, Нова Зеландия и Канада (без Квебек) е разрешено само некомерсиалното сурогатство. Има и някои нюанси. В Западна и Южна Австралия например процедурата се прилага само за хетеросексуални двойки и е изрично забранено един родител или хомосексуални да се възползват от нея. Така е и в Хонконг.

Изненадата идва от

православна Русия,

където има много добре развито сурогатство, като възползващият се може да бъде и самотен родител. Без значение дали е мъж, или жена.

В последните години има редица съдебни решения, които изрично признават правото на мъж да е единствен родител, независимо от неговата сексуална ориентация.

В Украйна процедурата е легална за един родител - майка, докато Република Южна Африка допуска самотни родители без значение на пола, включително и хомосексуални двойки, но желаещите трябва да са с адрес на местопребиваване в страната.

В Индия и Непал също е разрешено сурогатство, но за местни граждани. Както и в Тайланд, където според последните законодателни изменения от миналата година процедурата е забранена за чужденци. И в Израел методът е разрешен за граждани на страната, но договорът за сурогатство задължително се одобрява от специална държавна комисия.

Положението в Европа е интересно. Холандия и Белгия разрешават само некомерсиалното сурогатство и дори е забранено рекламирането на тази практика. В същото време клиниката, където процедурата може да бъде извършена, е само една и достъпът е със строги правила.

Великобритания разрешава също некомерсиалното сурогатство, но в страната е необходимо и осиновяване, защото сурогатната майка според местното законодателство има юридически права.

Гърция разрешава

само на жени да се

възползват от

процедурата,

но има изискване приемащият родител, както и сурогатната майка, да живеят в страната.

Франция, Исландия, Италия и Финландия изрично забраняват сурогатството, докато в Унгария и Португалия забраната е само за комерсиалното му практикуване.

В Ирландия липсва специална уредба, но има положителна обществена нагласа, а Испания допуска сурогатството, ако е извършено в страна, в която методът е законен.

Швеция и Сърбия са две от страните в Европа, в които проблемът е сериозно дискутиран и в момента се обсъждат закони, предвиждащи легализация.

В Швейцария независимо от забраната, както и в българския случай с “Иван от Амстердам”, има вече прецедент. През 2014 г. съдът е присъдил родителство на двама мъже с дете, родено в САЩ.

В България няма специален закон по въпроса, но забраната се съдържа в наредба, издадена от министъра на здравеопазването през 2007 г. Към нея има приложение, което определя медицинския стандарт “Асистирана репродукция” и там е записано, че не се разрешава постигането на сурогатни бременности.

Според тази легална дефиниция (Наредба №28 от 20 юни 2007 г. за дейности по асистирана репродукция) сурогатността е метод, при който една жена износва бременност вместо друга и след раждането на детето го преотстъпва на биологичните му родители. Т.е., образно казано, сурогатната майка предоставя своята утроба за износването на генетично чужд плод и след раждането няма никакви права върху детето. В общи линии определението е вярно, но то съдържа една неточност –

детето не се

преотстъпва на

биологичните му

родители, а на

генетичните

Защото жената, която е износила бременността и е родила детето, т.е. сурогатната майка, е и биологична майка. Докато генетична майка е жената, чиято яйцеклетка е оплодена.

Това определение е непълно, защото могат да се разграничат четири вариации на генетичния материал според това кой е ползващият сурогатството.

Първият вариант е с генетичен материал от мъжа и жената, които искат да станат родители. Вторият вариант е със сперматозоид на ползващия сурогатството и с донорска яйцеклетка. Третият - с яйцеклетка на ползващия сурогатството и донорски сперматозоиди.

Естествено, ако става дума за хомосексуални двойки, те са принудени да използват донорство или на сперматозоиди, или на яйцеклетка. Но дори и при хетеросексуални двойки има случаи, при които детето може да бъде заченато с генетичен материал само на единия от партньорите, в случай че другият има медицински проблеми.

Четвъртият вариант е с изцяло чужд за ползващия сурогатството генетичен материал.

Този последен вариант също е интересен. Смисълът на сурогатното майчинство е то да бъде използвано като метод за запазване на определена генетична връзка между детето и семейството, в което ще бъде отглеждано то. Това е и основанието, поради което този вид родителство все пак се признава от закона. На практика резултатът при четвъртия вариант (с изцяло чужд генетичен материал) е напълно идентичен с осиновяването. С тази разлика, че не се провежда сложната административно-съдебна процедура.

Логично възниква въпросът можем ли да говорим за сурогатство, когато вместо донорска яйцеклетка (съответно яйцеклетка на жената, която впоследствие ще получи правата върху детето) се използва яйцеклетка на самата сурогатна майка. Принципно това също се квалифицира като сурогатство – т.нар. традиционно, или частично/генетично. В този случай сурогатната майка е и биологична, и генетична майка. От правна гледна точка обаче у нас този вид сурогатство, ако се извършва срещу заплащане,

би могъл да се

квалифицира като

продажба на дете,

т.е. престъпление

(Чл.182 б, НК “Лице от женски пол, което даде съгласие за продажбата на детето си у нас или в чужбина, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 5000 до 15 000 лева”.)

Самотното родителство, когато е обмислен и целенасочен акт, налага извървяването на различен път в зависимост от спецификите на съответното законодателство.

Най-често тръгналите в тази посока следват няколко стъпки. Първо избират агенция, която да осигури посредничеството, а често пъти и планирането на целия процес от избора на подходяща държава до правната помощ, защото със сурогатната майка се сключва договор. В България се налага и юридическа помощ за формалностите по издаване на български акт за раждане и евентуално осиновяване.

Най-важният въпрос

обаче остава изборът

на сурогатна майка и

уреждането на

отношенията с нея Подробностите в договора зависят от това в коя държава се осъществява процедурата. Често едно от изискванията към сурогатната майка е тя да е раждала поне веднъж, за да познава майчинството, да води здравословен начин на живот, да е преминала през специален психологически курс и съгласието ѝ да предостави детето да е осъзнато.

Естествено, централен въпрос в договора са финансовите отношения. Такъв момент често има и при сключване на договор с донора на яйцеклетка или сперматозоиди. Но преди това донорите трябва да бъдат внимателно избрани. Следва въпросът с клиниката, в която ще се извърши процедурата по оплождане, самата медицинска процедура по оплождането и всички подробности, свързани с процеса на бременността, раждането и времето след това. В известен период след раждането детето и ползващите се от сурогатството родители трябва да останат в страната, където това се е случило. Накрая идват документните процедури - снабдяване с акт за раждане на детето в страната, в която е родено. Както и български акт за раждане, ако става дума за наши граждани, както в случая на Иван от Амстердам. И последната стъпка е осигуряването на паспорт за напускане на страната, където е извършено сурогатството.

Цялата процедура

продължава между

18 и 25 месеца

В държавите, където сурогатството е разрешено, сурогатната майка не се вписва в акта за раждане (САЩ, Мексико, Русия, Украйна, Гърция) – в него се вписват имената на получаващия родител/и.

Търсенето в тази област е довело естествено и до разработването на бизнесвъзможности. Има агенции, които предлагат алтернативни методи на асистирана репродукция, като например уреждане на нужните медицински процедури в Кипър, докато самото раждане е в САЩ, и то от американка. Подобни схеми се правят с една-единствена цел - намаляване на разходите.

Съгласно българската конституция, когато поне единият родител е български гражданин, то с раждането си детето придобива българско гражданствo по силата на закона. То е български гражданин по произход и няма нужда от провеждане на каквато и да било процедура.

Независимо от записаното в закона, за да може да се ползва от правата си на български гражданин,

детето трябва да има

документи - първо

български акт за

раждане, а след това

и паспорт

В безпрецедентния случай на Иван и неговите близнаци, родени в Мексико, софийската адвокатска кантора “Попов и партньори” е съдействала за издаването на български акт за раждане, в който е вписано името само на бащата, без да е посочена сурогатната майка в Мексико.

Чисто практически в България е напълно възможно да се постигне ефектът на сурогатното майчинство, като се заобиколят законовите пречки. В действителност такива случаи вече е имало. Те обаче не са честа практика, защото предполагат изключително високо доверие между сурогатната майка и лицето, което желае да има дете. Това е така, защото, ако сурогатната майка промени решението си, дори и да има подписан фиктивен договор, тя може да го направи, без да я заплашва никаква отговорност. Според сега действащата нормативна уредба у нас майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция, при която детето е заченато от донорска яйцеклетка. Биологичното майчинство (бременността и раждането) у нас засега надделява над генетичното.


Какво четем:

🔴 Бизнесът към българи в Берлин: Върнете се да работите у дома!

🔴 Нова уникална находка от тракийско време изскочи край Банско

🔴 Йордан Исаев метнал бомбичката, ранила Гергана и нейн колега

Източник: 24 часа



Коментари



горе