Разговор с мъртвия ми баща


РАЗГОВОР С МЪРТВИЯ МИ БАЩА

Най-сетне възви пътят ми
покрай твоя гроб.
Три тънки, като детски пръстчета,
свещички носех. Запалих ги,
макар че вятърът не искаше,
и ги забодох –
до сърцето ти да изгорят.
И за да не седя глупаво, заизтръгвах
буренаците и троскота – да дишат
цветята, посадени на гроба.
И точно тогава, както някога –
когато, за да ни върви приказката,
ти слизаше долу в мазето,
и докато наточваше вино,
горе до масата аз чувах
гласеца на струйката,
с който старата бъчва заръчваше
нещо на виното в каната –
сега, скрит и невидим за очите ми,
някъде вляво от надгробната плоча
и някъде близо до сърцето ти,
чух щурец да запява, и да заръчва
багрено-плодна и щедра есен
на късното лято във мене.

 

 

КАТО РАННА ПРОЛЕТНА УТРИН

Хората са забравили
(обществото държи да е забравено,
обществото настоява да забравим),
че всяко нещо може да е просто
като цвете, ясно
като росата и красиво
в своята прозрачност
като ранна пролетна утрин,
като истината
за една пролетна утрин,
която се простира
извън високата ограда
на Лудницата на живота.

***
Какво значение има
дали съм живяла,
когато вятърът е карал дърветата
да се разтреперват от вълнение?

Какво значение има,
че живея,
когато вятърът кара дърветата
да се разтреперват от вълнение?

Какво значение има
дали ще живея,
когато вятърът ще кара дърветата
да се разтреперват от вълнение?

 

Свежа Дачева 


Какво четем:

🔴 Роден е Иван Мърквичка

🔴 Внучката на Ванга омъжи дъщеря си (СНИМКИ)

🔴 Армията вади танкове и ракети на площада

Източник: Euro Chicago



Коментари



горе