Там, където се говори на български, България никога няма да умре


На Пирея освен голям пазар в неделя има и хубаво пристанище, но и много таверни, в които се приготвят вкусни рибни деликатеси. На Харавги докато бях в една таверна и гледах снимките по стената се заговорих с едно момиче от персонала. Ето така се запознах с Петя и днес тя е гост в нашата рубрика „Българи в чужбина“.

Петя, представи се пред читателите на в-к. „Български новини“…

Казвам се Петя. От Плевен съм. На 36 г., семейна с едно дете. Работя в тази таверна от две години, когато със съпруга ми се върнахме от остров Родос, където бяхме на работа пет години.

Готвиш много вкусно и със сигурност това е една от причините таверната да е препълнена с клиенти…

Учих в Техникум по обществено хранене, пък и с майка ми у дома готвехме заедно. Майка ми и баща ми отвориха едно малко капанче. Работехме почти нон стоп, но след тежки години работа се принудиха да го затворят. Останахме без работа и родителите ми дойдоха първи в Гърция. Пак работеха в ресторант на Крит. След един сезон заминаха за Кипър, а ние с мъжа ми се върнахме в България, защото бях бременна. Мъжът ми замина след една година отново и направо на Родос, пак в таверна. Един ден ми казва да си взимам детето и багажа и да тръгвам и аз. Лятото само се работеше, добре беше, обаче заради детето решихме да се върнем в Атина.

Имам опит като готвач, макар от първия път никой да не ми се доверява. С времето, като опитат какво правя, се доказвам. Трудно е, не мога да кажа, че ми е лесно. Колко пъти съм искала да си тръгвам, но и в България, какво да правя?

Как точно се случи всички да дойдете в Гърция? Доволна ли си от избора си?

Да. Доволна съм, защото след като останахме всички без работа беше много трудно. Какво ли не опитаха майка и татко, но разбрахме, че трябва да потърсим път извън България. На Родос като се изсипе корабчето с туристи и всички искат сега да ядат, сега да поръчат, сега в този момент да платят, полудяваш. Там е страшно. Сутрин започваме в 05.00ч. и докато има клиенти. Без почивен ден. Парите бяха добри и бакшишите също, но си все изморен. Не можех да се наспя. Като се върнах в България започна да ме боли всичко. Започнах да ходя на нагревки. Четях книги за здравето и правилното хранене. Най-важното е движението. Няма значение, че работиш от сутрин до вечер, че си изморен, важното е да се движиш. Така не само печелиш, но и си здрав. Спреш ли, дори да си млад, започват да те болят места, които преди това не си знаел, че съществуват. В България всички се мръщят, тъжни са, вечна депресия. Именно заради това, че работят по 8 часа и все едно и също. Обичам промяната, ето защо на няколко години сменяме работата.

Успели сте да издържите дълго на Родос? Какви условия на живот имахте там?

Издържах. Бяхме в бунгало с още едно семейство и имахме само една баня и обща кухня. Вярно, че работехме много, но това, че делиш един дом с непознати, не ми харесваше. Приберем се изморени от работа и не можем да се изкъпем. Банята или е заета или няма топла вода. Детето иска да си играе, да тича, шуми и това пък дразнеше нашите съквартиранти. Свекърва ми дойде да помага за малката. Казах си, че не мога да живея повече така. Не плащахме наем, само за храна. Успявахме да съберем по 1200 евро на човек, а когато беше активният сезон, правехме и по 2000 евро. Събираш порите и си мечтаеш за по-хубав живот в България. Обаче като се върнем и всичко е същото. Улиците с дупки, тъмно, тъжно ни става. Губиш силата си там. Ето защо бързо – бързо стягаме багажа и назад.

Сега планирате пътуване до Кипър, за да се видите с родителите ти…

Да, всяка година ходим там на гости. Майка ми е на вътрешна работа. Баща ми чисти градини, разхожда кучета. Станал е добър градинар. Взели са една къщичка под наем и там живеем като им отидем на гости. Те се чувстват добре там, харесва им. Кипър е друга държава, имат друг характер хората. Красиво е всичко там.

Имаш ли желание някой ден да се преместите и вие в Кипър?

Да, достатъчно стояхме в Гърция. Нямаме развитие. Стоиш на едно място, даваш всичко от себе си, печелиш, но в един момент няма движение. Ние с мъжа ми обичаме промяната. Еднообразието не е за нас. Баща ми е намерил работа за мъжа ми и ако му хареса ще остане, а после аз и детето ще отидем там.

Как научи гръцки език?

Трудно. Нямах речници. Говоря английски и на Родос това беше достатъчно. Вече тук в Атина се наложи да понауча някоя и друга дума, но още не го знам добре. Детето, като тръгна на детска градина и вече край нея, нямаше как да не се научи. Най-добре се учи от общуването с деца. Аз се доказвам не чрез говорене, а с работа. В нашия бранш не те питат можеш ли да правиш салата, а те карат да направиш салата, за да я опитат. Като заслужиш уважението, гърците дават мило и драго за теб. Обичам да украсявам чиниите, понякога идват клиенти в кухнята и ми искат автограф или се снимат с мен. Харесва им как готвя, това, което правя е изкуство и те го оценяват. За мен това е най-голямото постижение, защото можеш да говориш гръцки перфектно, а да няма какво да кажеш и покажеш. С празни думи не се правят пари. Като има голяма група, направи им една шведска маса, пък им вземи акъла. Само като ги гледам как одобрително кимат с глава и за мен това е най-голямата оценка.

Харесва ли ти гръцката кухня, или готвиш различни ястия?

Обичам да готвя и не го правя машинално. Обичам балканска кухня, но мога да приготвям и азиатска. Харесва ми гръцката кухня, наподобява нашата, но има съществени разлики в подправките, които създават вкуса. Нещо, което тук не съм правила често са сладка. На сватбата на сина на шефа ни в Родос направих аз сватбената торта. От този момент ми поръчаха още няколко за различни други сватби. Може би един ден ще си отворя мое ателие за направата на домашни сладки и торти за празници.

Смяташ ли, че си постигнала целите, заради които си дошла в Гърция?

Нямах цели. Семейството ми тръгна на гурбет и аз с тях. Съпругът ми и аз останахме временно в Атина, но сега се убедихме, че без семейството е трудно. Баща ми там поне ще помага за детето, защото ще започва училище на есен и наистина й липсва нашето внимание. Понякога се упреквам, че сме много строги с нея. Гледаме я по програма, нямам време за никакви детски дивотии. Жалко е. Ще променим всичко, така че майка ми и баща ми и свекърва ми, ще присъстват в живота й по силно.

Как виждаш своето бъдеще, тук или в България?

В Кипър със семейството си виждам бъдещето ни. Родителите ми имат време за пенсия, а и ние с мъжа ми сме млади и едва ли ще се върнем в Плевен, освен понякога за ваканция, но тук през лятото е силният сезон за работа, а зимата идва и училище…не знам как ще съчетаем всичко. Обичаме да пътуваме и обмисляме да си купим каравана. Дано да можем да се прибираме от време на време.

Твоето послание към многобройната българска общност тук в Гърция?

Аз съм оптимист. България е там, където сме ние. Там, където се говори на български, България никога няма да умре. Да държим един на друг и никога да не се предаваме. Пожелавам на всеки вяра в собствените сили.

Ивана Попова


Четете още:

🔴 АМНЕЗИЯ И НИЩО

🔴 Вижте с какво тъпчат децата ни! Направиха анализ на детското мляко, хванаха се за главите от резултата!

🔴 Адвокат Марковски, грешно е да си адвокат на Бойко, а после да защитаваш Иванчева, шесторен убиец и разни… вампири!





Източник: newsbg





Коментари

горе