Представяме. Д-р Димитър Макавеев, хирургът, който 35 години оперира в горнооряховската болница

Д-р Макавеев е родом от Мездра, но вече се чувства горнооряховец, тъй като почти целия си съзнателен живот е прекарал в железничарския град. Той е първият лекар в семейството. Завършил е медицина в Плевен през 1984 година, а още във втори курс се жени за съпругата си Дарина, която е от Горна Оряховица. След като се дипломирали, решили да живеят в родния й град. 60-годишният медик е специализирал в София при проф. Гайдарски и проф. Баев, а първото му работно място било в горнооряховската болница. Една година работил в Бърза помощ, а след това станал част от екипа на хирургичното отделение.

„Още като студент прочетох една листовка в университета, в която пишеше: „Специализацията по хирургия е много трудна, работата в хирургия изисква много физическо и психическо напрежение и който не е готов да се наеме с това – трябва да се откаже“. Едва сега се убеждавам в истиността на това писание“, казва докторът.

Любопитното е, че още от назначаването му до днес все още е най-младият лекар в отделението, макар вече да е на 60 години. Уточнява, че за това време всичко се е променило в работата на хирурзите и независимо от възрастта – лекарят не бива да спира да се обучава и усъвършенства. „Преди оперирахме по един начин, сега по коренно различен. Патологията се промени, протичането на болестите също. Много от състоянията можем да ги овладеем с лекарства, които предотвратяват хирургична намеса.

Д-р Макавеев не крие, че често се чувства уморен и натоварен. Тези състояния обаче моментално изчезват, когато влезе в операционната и хване скалпела.

Сред от постиженията, с които се гордее най-много, са трима оцелели след операция за запушване на артериите, които хранят тънките черва, състояние от което се получава гангрена, перитонит и т.н.

Интересните и любопитни случаи по време на кариерата му са много, но като всичко останало, и те с времето се забравят. Но все още е жив споменът за една Нова година. „На 31 декември вечерта и трите операционни зали бяха заети. В едната имаше ловджия, намушкан от рог на диво прасе, в другата – човек, решил да си ремонтира сам колата, легнал под нея и скоростната кутия паднала на корема му – с поражения върху далака, и в последната също имаше тежък случай. Всички хирурзи бяхме на работа и посрещнахме Нова година, докато оперираме“, разказа д-р Макавеев.

Твърди, че повечето тежки случаи, които налагат хирургична намеса, се случват нощем и в този ред на мисля допълва – „Хирургията и любовта се учат през нощта“.

И до днес продължава да казва на своя учител д-р Кюркчиев „шефът“.

„На 21 април отбелязахме 60-години от основаването на отделението по хирургия, събрахме се над 60 души, работили в звеното. Много приятно преживяване, защото рядко се случва подобно нещо. Дойде и „шефът“ д-р Кюркчиев, който вече е на 86 години“, каза той.

Спомня си, че още като много млад оперирал дете, което се влошило след операция на апендицит. Не можел да си намери място от притеснение. Прибирал се вкъщи и се връщал в болницата да следи състоянието му. Оперирали го втори път с д-р Кюркчиев и детето се оправило.

Медикът знае, че благодарността към доктора трае толкова, колкото спомена от болката и никога не очаква подаръци и отплата от пациентите. „Единственото ми желание е било да се оправят и да се приберат вкъщи живи и здрави. Аз самия съм давал пари на болни да си отидат, защото нямат пари за автобусен билет или такси. Смятам, че така е редно… А да искаш пари от болен, когото лекуваш, е престъпление!“, категоричен е д-р Макавеев.

Освен хирургията радостите в личен план за медика са неговата съпруга, която също е лекар и началник на отделението по инфекциозни болести в горнооряховската болница, синът му – паразитолог в Плевен, и двете му внучета – на 6 и на 2 години. В свободното си време играе онлайн шах и обожава разходките край хижа „Божур”. Шегува се, че от време на време пие червено вино за сърцето, ракия за кръвоносните съдове и бира за бъбреците.

Галина ГЕОРГИЕВА

Какво четем: