Нашенският исполин Мечо е герой в роман на Дейвид Балдачи


Идеята на писателя за “Забравените” идва след интервю с Бойко Василев

- Казвам се Гаврил - промълви най-сетне Мечо. - Това е истинското ми име. Фамилията ми няма да ти говори нищо. А иначе всички ме наричат Мечо...

- Ти си българин - рече Пулър.

Така чак на 371-а от всичките 445 страници читателите разбират, че един от главните герои в романа на Дейвид Балдачи “Забравените” е българин.

И за да няма никакво съмнение за многобройните читатели по цял свят на майстора на бестселъра Балдачи, той кара главния си герой Джон Пулър да разкаже, че преди години се е сражавал редом с българи в Ирак. Те били страхотни бойци и много издържали на пиене.

За първото не съм сигурен, но второто е съвсем вярно. И за да не се съмнявва никой, Балдачи прави следното уточнение за пиенето на българите: “Няма им нищо, когато войници от другите националности вече са под масата. Включително и руснаците!”

Мечо допълва

картинката с пиенето:

“Руснаците ценят водката повече от златото. Но на практика тя е парфюмирана вода и нищо повече. Няма как от нея да ти поникнат косми на гърдите...”

Раждането на Мечо във въображението на Балдачи има интересна предистория. През декември 2011 г. журналистът от БНТ Бойко Василев и операторът Хрисимир Данев се срещат с писателя в офиса му във Вирджиния. Двамата българи снимат документалния филм “Да обичаш понеделник”, в който разказват различни истории за юридическата система в САЩ. Търсят Дейвид Балдачи, защото е юрист по професия и познава изтънко съдебната практика.

Разговорът трае повече от час. Писателят им разказва за митовете за съдии и прокурори в Америка, обяснява им, че подкрепя движението “Окупирай Уолстрийт”, защото е тръгнал от бедно семейство. Показва им дори и и рицарската броня в офиса си. Силно е впечатлен, че книгите му се превеждат в България и има много почитатели в страната.

“Балдачи е изключително обаятелен, преди време е бил в класацията на 50-те най-хубави мъже в света. Има италианска кръв, говори много бързо, беше в прекрасно настроение и много се смяхме”, разказа Василев.

Явно и двете страни остават доволни от този разговор. Защото филмът на българите се сдобива с още един интересен американски сюжет, а на Балдачи му хрумва идеята да вкара в романа, който тогава пише, и български герой.

Това го кара да прочете много неща за далечна България. Писателят сам признава всичко това пред “Дойче веле” в началото на 2013 г., няколко месеца след появата на романа и в България.

Но да се върнем при Мечо. Балдачи разкрива самоличността му почти в края на романа, но още на 17-а стр., му прави следния словесен портрет:

“Един огромен мъж, много по-едър от останалите, изкачваше стъпалата с наведена глава. Беше висок близо два метра, с широки рамене и тесен ханш, а добре развитите прасци и бедрени мускули му придаваха вид на професионалена атлет. И останалата част от тялото му бе покрита с твърди мускули, а чертите на изпитото му лице издаваха, че не е имал лек живот...

По-нататък Дейвид Балдачи уточнява, че отблизо мъжът изглежда още по-огромен и застрашителен със своите 130 кг. Но заедно с това притежава рядко срещано съразмерно тяло. Спокойно би могъл да е рекламна фигура на някой от популярните от екрана супергерои. Но за да не е героят съвсем съвършен, авторът му приписва едно “мощно хъркане”.

И ето този почти Аполон става партньор и боен другар на главния герой в книгата - Джон Пулър, който е специален агент в отдела за криминални разследвания в американската армия. При последната си мисия в Западна Вирджиния Пулър едва не загубва живота си, за да спаси милиони хора от ядрена катастрофа.

По волята на Балдачи

двамата се срещат в

градчето Парадайс

в щата Флорида. Въпреки името си то е по-скоро ад. В него е имението на бизнесмена Питър Лампърт, най-богатия човек в града, а може би и в цяла Калифорния. По различен начин той се превръща в основен враг и на агент Пулър, и на наш Мечо.

Българинът издирва отвлечената от България своя сестра Рада. “На неговия език това означаваше радост”, уточнява Балдачи чрез Пулър, може би за да ни убеди, че е прочел доста неща за непознатата му България.

Той избира за родно място на семейството на Мечо едно селце в планината Рила, в Югозападната част на страната, но не споменава името му.

Ако Балдачи знаеше, че Северозападна България е най-бедната територия в целия Европейски съюз, може би щеше да разположи селцето си от романа в този край.

“Далече е от големите градове - разказва Мечо. - Трудолюбиви сме, работим здраво, а външни хора почти не идват. Семейството ми до днес живее там...”

Един ден дошли някакви хора, това били събирачи на роби. Обещали на младите хора по-добър живот - образование, работа. Събрали около трийсетина души, сред тях и Рада, тогава едва на 16. И оттогава Мечо обрекъл живота си да спаси от робството своята малка сестра.

Търговията с роби е един от бизнесите на Питър Лампърт. Той също е впечатлен от телосложението и осанката на българина: “Жените обичаха недодяланите мъжаги. Особено когато бяха огромни...”

Самият Лампърт е изпечен женкар и знае колко популярно е сред жените старото поверие за големите стъпала като индикатор за други големи неща. Стъпалото на Мечо е номер 47, а може би и по-голямо.

Към края на романа Мечо спасява красивата Джули Карсън, бригаден генерал от американската армия, и тя, смаяна от огромната му физическа сила, възкликва:

“Благодаря на Бог,

че е създал такива

големи и яки мъже

в България!”

Когато това признание е изречено от красива жена, при това генерал от могъщата армия на Съединените американски щати, просто трябва да станем прави и да козируваме!

Съвсем на финала гадният търговец на роби Питър Лампърт е заловен и между Мечо и агент Пулър възниква кратък спор: българинът иска да закара търговеца на роби в родината си, а американецът не дава, защото бандитът трябва да отговаря за престъпленията, които е извършил тук. Снимката на Рада предизвиква сълзи в очите и на двамата и Пулър се съгласява.

Пита има ли смъртно наказание в България и Мечо му отговаря, че има по-лошо: “Ще му се наложи да живее на едно мястов в България, където никой не иска дори да припари - обяснява Гаврил-Мечо. - Ще прекара остатъка от живота си там. Ще работи всеки ден и всяка минута, година след година, докато падне мъртъв. Ние, българите, сме безпощадни към хората, които са ни наранили...”

След няколко дни от пристанището на Панама Сити потегля български търговски кораб, който вози и дървен съндък, в който овързан здраво, с лепенка на устата и упоен, лежи Питър Лампърт.

За около месец корабът ще измине около 7600 мили и богатият американец ще пристигне в България. За награда капитанът на кораба получава от агент Пулър 10 бутилки 30-годишен “Макалан”.

А какво стана с Рада, сестрата на Мечо? Може би Дейвид Балдачи ще отговори на този въпрос в продължението на “Забравените”...


Какво четем:

🔴 Мислете европейски, действайте пробългарски

🔴 Песента на Израел е пълна свинщина!

🔴 Неврохирургът проф. Габровски с Медицински Оскар

Източник: 24 часа



Коментари



горе