Пенка Кунева: Емиграцията беше очевидният път за мен и поколението ми


Възможно е да чувате името на Пенка Кунева все по-често покрай открилия „София филм фест“ и участвал на „Берлинале“ филм „Ага“ на българския режисьор Милко Лазаров – история за изолирано от съвременния свят семейство на инуити.

Тя го описва като завръщане към киното, тъй като през последните години е отдадена на създаването на музика към видеоигри, включително „Принцът на Персия“, „Мумията“, „Трансформърс“. Живее в Лос Анджелис от 1999 г., а извън работата си като композитор на разножанрови продукции има няколко самостоятелни албума. Последният, The Woman Astronaut, излиза през 2016 г. Постиженията й в киното включват факта, че е първата жена в Холивуд, заела позицията на главен филмов оркестратор във високобюжетни филми – „Матрицата“ и „Карибски пирати“.

В момента тя работи по музиката на три пилотни епизода на телевизионни продукции и документален филм за бежанската криза в Гърция. Музиката й към „Принцът на Персия“ беше изпълнена като част от концептуален концерт със саундтракове от видеоигри в зала „България“ по-рано тази година.

Ако трябва да погледнете назад, какво би ви се искало да знаехте за вашата професия още в началото?

Всички артистични професии на свободна практика разчитат на страшно много контакти, приятелства, подкрепа. Само приятелите са тези, които ни отварят врати и ни препоръчват за нови проекти, които ни дават конструктивна критика – а без нея един творец не се развива. Така че в началото трябваше да си създам колкото се може повече запознанства. Дълго търсих пътя си – започнах като академичен композитор на оркестрална музика, после, след 1999 г., потърсих призванието си във филмовата индустрия в Лос Анджелис, впоследствие имах голям успех във видеоигрите. Това беше и периодът, в който е роди дъщеря ми. Чак тогава започнах да създавам контакти в гейм индустрията, там се и установих. „Ага“ на Милко Лазаров беше моето завръщане към композирането на филмова музика.

Какви са стъпките при създаването на един саундтрак?

Включвам се в момента, в който филмът е почти завършен и предстои работа по пасването на музиката върху картината. Това означава много разговори за идеите, намирането на звука, естетиката, писане на музикални теми, поправки, пак разговори. Композирането към филми или игра се състои основно в това да превъплътя една визия на друг творец в моята музика. Най-важното е да усетя и разбера на дълбоко ниво тази визия. В случая на „Ага“ с Милко Лазаров говорихме за това, което е невидимо на екрана и неизказано с думи. Той ме посъветва да мисля за света, който изгубваме, за семейството, което не бива да се разрушава, за рядко чистите отношения между партньорите в семейството. И двамата обичаме музиката на естонския композитор Арво Пярт, при него духовността е изчистена – естетиката му ни беше модел. Вдъхновение беше и българският фолклор, тъжните мелодии за гъдулка.

Усещахте ли САЩ в началото като толкова различно място, колкото настоящето би могло да бъде за героите на „Ага“?

През 1990 г. отидох в Дърам, Северна Каролина, където учих магистратура в Duke University. Въпреки че ме приеха много топло в университета, да, беше голям културен шок и ми беше много трудно. Не разбирах хората от южните щати заради местния акцент. Нямах пари. Но бях страшно мотивирана да успея, да се реализирам, да науча езика.

Но знаех, че няма път назад. Бях на 22 години, когато комунизмът падна и емиграцията беше очевидният път за мен, както и за много хора от моето поколение. След 28 години се замислям за цената. „Ага“ резонира много силно с мен и съм сигурна, че ще въздейства и на другите имигранти.

Филмът е като притча, накара ме да се замисля, че най-скъпата цена, която имигрантът плаща, е, че не може да бъде заедно с родителите си в момента, в който те умират. За децата това е една мъчителна цена в името на свободата и реализацията. През последните години се връщам в България за Коледа и когато пожелавам „Весела Коледа“ на разни възрастни жени, отговорът винаги е: „Как да е весела, когато синът ми е в Англия, а дъщеря ми в Италия?“

Историята и символиката в „Ага“ засягат универсални житейски теми – за прошката, за раздялата, за разрива между поколенията. Възрастната двойка в тундрата ми напомня за статистиките около изчезващите български села и цялостната епоха на радикални икономически промени. Разривът в семейството, между родителите и дъщерята, която изоставя традиционния живот и напуска семейството, напомня за разривите в толкова много български семейства в началото на 90-те години, когато нямаше работа за младото поколение. Бих определила историята като достоен наследник на „Гераците“ на Елин Пелин. Сюжетът е без ограничения в пространството и времето.

Имало ли е момент в живота ви, когато сте искали да правите друго професионално?

Понякога мечтая да се занимавам с опазване на околната среда – да работя за изчистване на въздуха, на водата, на земята. Израснах в България с дълбока любов към природата. Но музиката е съдбата ми…


Четете още:

🔴 Получаване на пенсия чрез пълномощник

🔴 Когато от София със самолет можеше да се лети до седем града в България

🔴 Сакскобургготски: Не е справедливо да ни наричат корумпирани





Източник: newsbg





Коментари

горе