Георги Наджаков – бащата на първото българско откритие
“Успехите на България” е рубрика, в която ще ви представяме постиженията на онези
наши сънародници, които чрез силата на своя гений са достигнали висините на световния
успех. Много от тях по един или друг начин са останали в сянката на историческите
събития и са забравени от днешното общество, но ние ще се постараем да поправим
тази грешка.
Историята изобилства с имена на много българи, които блестят със своя значителен
принос не само за родната, а и за глобалната наука. Безспорно едно от тези големи
имена е това на проф. Георги Наджаков. Tой открива техниката, на която лежи модерния
ксерокс. Това обаче далеч не е единственото достойнство на големия физик.
Георги Наджаков е роден на 7. януари 1897 г. (по нов стил) в гр. Дупница. Личният
му живот е белязан от голямо нещастие. На 16-годишна възраст той губи и двамата
си родители. Тези тежки обстоятелства го карат да поеме грижите за 5-членното
си семейство. Той обаче демонстрира силен характер и усърдно се труди, за да се
образова. След като завършва гимназия в София през 1915 г., той постъпва в Софийския
университет. Висшето му образование обаче бива прекъснато от началото на Първата
световна война, когато той бива мобилизиран. Бива изпратен да изучава военно дело
в школа в Княжево, но след звършването си там, той отказва категорично да се
впусне във военна кариера. През 1918 г., когато войната приключва, той се връща
във физико-математическия факултет на университета, където работи усърдно, за
да навакса времето, през което е отсъствал.
Блестящият му ум му помага бързо да постигне успехи в академичните среди. През
1920 г. той завършва своето образование по физика и математика. През следващата
година е назначен за асистент по дисциплината. През 1925 и 1926 г. той специализира
във Франция при Пол Ланжвен и Мария Кюри, като в лабораторията на първия дава
началото на своите изследвания върху фотопроводимостта. Тази негова дейност поставя
основата на откритието на фотоелектретното състояние, но и на установяването на
контактно потенциалния фотоволтаичен ефект, който по-късно бива наречен ефект
на Наджаков и Андрейчин. След специализацията си се завръща в България, където
продължава своите изследвания. Така през 1937 г. застава начело на катедрата по
опитна физика.
През същата година той прави своето голямо откритие. То бива регистрирано като
първото официално българско откритие, като по-късно по тази причина бива вписано
под номер 1 в “Златната книга на българските изобретатели”. Какво представлява
откритието му? Той установява, че под въздействието на електричество и светлина
върху светлопроводни изолатори и полупроводници възниква поляризация, която е
устойчива в тъмното, но изчезва при осветяване. Той кръщава веществата, при които
възниква този феномен, фотоелектрети.
След това голямо откритие обаче настъпва Втората световна война, която заедно
с активната обществена дейност на учена го възпрепятства от това да продължи своите
изследвания. Чак в края на 40-те години той отново започва работа по тях. С настъпването
на следващото десетилетие откритието му започва да набира популярност. През 1955г.
в САЩ са публикувани две статии върху изобретението, като в тях се акцентира върху
името на Георги Наджаков. Пo-късно откритието на българина се прилага в създаването
на първите машини Xerox, които са ни така известни и до днес и които заемат централно
място във всеки един офис, учебно заведение и дом по света.
Проф. академик Георги Наджаков е също така член на Пъгоуошкото движение на учените
за мира, на Световното движение за защита на мира, а в продължение на 10 години
е почетен председател на Световния съвет на мира. През 1967 г. е награден със
“Златен медал на мира Фредерик Жолио-Кюри”.
Умира на 24. февруари 1981 г., оставяйки след себе си спомена за една светла
личност с блестяща научна кариера. В негова чест днес Институтът по физика на
твърдото тяло към БАН носи името “Проф. Георги Наджаков”.
Коментари
Последвайте ни във facebook!
