Светини: Марянският манастир пази легенди за цар Борис и за Кера Тамара
Иманяри продължават да търсят съкровища в района на Марянския манастир край Елена. Те се надяват да попаднат и на гроба на покръстителя на българите – цар Борис Михаил, за когото легендата разказва, че е именно в тази обител. „Идват от време на време надъхани момчета и ми обясняват, че имали карта, която им показва къде са скрити съкровищата. После започват да се пазарят с мен и ми обещават половината, ако им помогна да намерят златото. Аз им казвам: „Няма проблем. Ето ви телефона на митрополита, обяснете му каква ви е мисията, кажете му за сделката и аз съм с вас”. Работи безотказно, никой не се е връщал при мен с писмено разрешение от дядо Григорий, че може да копае и да търси златото”, усмихва се майка Анастасия. Тя е игуменка на манастира „Свето преображение Господне” и с усмивка разказва преживелиците си с иманярите, докато разхожда екипа ни из манастира и показва няколкото белега, които може би доказват версията, че в тази обител е гробът на цар Борис.
Майка Анастасия разказва тази история като легенда, но не крие, че напълно вярва в нея. Началото на легендата е някъде в 1835 г., когато марянчани решили да построят този храм. Те започнали да го съграждат върху основите на старата църква, която е съществувала на същото това място през VII-VIII в. Затова и манастирът „Свето преображение Господне” е единственият храм в Еленската енория, изграден в края на селото, а не в най-високата му част или в самия му център.
„Размерите на днешния манастир са точно каквито са били и на първия – 420 кв. м. Когато строителите започнали да работят, намерили в олтара мраморен саркофаг. В ръцете на скелета имало евангелие, а до главата му – корона. Фактът, че някой е погребан в олтара, вече говори, че човекът изобщо не е случаен. Двата символа – на светската и църковната власт, подхождат само на Борис Михаил, защото той е единственият царствен монах в нашата история. Освен това всички знаят от историята, че когато се оттегля за втори път, Борис отива в манастир, който е на три часа път от столицата, между две реки в подножието на Стара планина. Историята описва този манастир”, казва майка Анастасия и показва вградените в каменния зид части от мраморния саркофаг.
За съжаление нито той е запазен, нито пък човешките останки, за да могат съвременните учени да докажат или да оборят легендата. В манастира са запазени два капитела на т.нар. Теодосиеви колони, които също са от VII-VIII в. и каквито има само още в Плиска и Преслав. Още четири такива капитела от Марянския манастир би трябвало да се пазят в Националния исторически музей, според историята на с. Марян.
„Като част от тази легенда съществува и преданието, че майсторите тогава са намерили баптистериума – мястото, където са се извършвали кръщавки. Той бил три метра в диаметър и дълбок до коляно, облечен бил с византийска мозайка. Но са дали клетва да не продумват дума и са го заровили обратно, защото заптиета постоянно са наблюдавали как върви градежът на църквата и хората просто не са искали това богатство да бъде унищожено. Но сега ние не знаем къде се е намирал баптистериумът и може би това е волята Божия”, вдига рамене игуменката.
Другата легенда, която тя разказва с огромна любов, е за хубавата Мара – първата жена на султан Мурад. Кера Тамара искала да остане в манастира, но трябвало да тръгне с Мурад, затова оставила всички свои накити в храма. „Според тази легенда, точно на тази красавица е кръстено селото, което е дало и по-популярното име на нашия манастир”, допълва игуменката.
За да научи цялата история на манастира, в който живее, майка Анастасия години наред се ровила в книги и библиотеки. Търсила доказателства за частица истина в легендите и изчела всичко, което успяла да намери за Марянския манастир. За него са писали даскал Никола, който събрал спомени и издал книжка през 40-те г. на миналия век. След това и Сливенският митрополит Иларион. Някъде из тези страници история тя срещнала информацията, че съседното село, днес наречено Радовци, някога се е казвало Мурадовци.
СПАСЕНАТА ИКОНА НА БОГОРОДИЦА
През 1868 г. избухнал пожар в манастира, при който изгорял само олтарът. Изпепелени
били всички икони, без тази на Богородица. Тя и до днес стои в олтара на църквата.
„Не знам дали се дължи на чудо, може и да е, защото се смята, че иконата е спасила
манастира. Но има още нещо – майсторите строители са направили уникален градеж.
До началото на сводовете зидовете са каменни и са дебели 1, 20 м, над сводовете
има 70 см земен насип, а самите сводове са направени от тухлички”, разказва майка
Анастасия. И допълва, че във вида, в който сега битува, манастирът е възстановен
през 1870 г. От тогава е и новият иконостас.
Дълго време Марянският манастир е съществувал като енорийска църква, но на 2 май 1993 г., в деня на успението на цар Борис, Светият синод отново му дава статут на манастир. И училище е имало до църквата, докато тя е била енорийски храм. През 1902-03 г. то е било килийно, после станало класно.От него сега е останала сградата, която игуменката и свещеникът са превърнали в свой дом.
Много дълго време, някъде от 1947-48 г., общината е била собственик на земята, на която се намира училищната сграда. Но преди 2-3 г. майка Анастасия успяла да открие нотариалния акт и благодарение на него Община Елена възстановила собствеността на манастира.
От 1873-74 г. са и минеите, които игуменката грижливо съхранява. По тях свещеникът прави всички служби и до днес. От тях може да бъде опозната историята на манастира, защото някои от свещениците са оставяли собственоръчни бележки в книгите. В някои е описано времето, в други какво се е случвало в съответния ден от годината в селото. На гърба на всяка от тези книги пише, че тогава тя е струвала 42 рубли. „За сравнение ще ви кажа, че в същите онези години едно ведро водка е струвало 5 рубли. Представяте ли си колко пари са давали свещениците за книгите”, усмихва се игуменката.
МЕЧТАТА НА МАЙКА АНАСТАСИЯ Е МУЗЕЙ НА РЕЛИГИЯТА
МУЗЕЙ НА ХРИСТИЯНСКАТА РЕЛИГИЯ ИСКА ДА НАПРАВИ МАЙКА АНАСТАСИЯ. Тя признава, че мечтае да събере на едно място всички символи, богослужебни книги, свещенически одежди, за да бъде полезна най-вече на децата, които влизат в манастира й. Категорична е, че така те ще разберат смисъла на цялата религиозна символика, ще познават богослуженията и ще влизат в храма като знаещи хора.
Това, което й пречи да реализира мечтата си, е окаяното състояние на църквата. Ремонт там не е правен от 1936 г., ако не се брои постягането на покрива по програма „Красива България”. Игуменката не го брои, защото след него покривът на църквата започнал да тече и с всяка година петната по тавана на храма стават все по-големи.
Майка Анастасия споделя мечтата си, докато говорим в беседката на манастира. Тя е нейно дело и дело на свещеника. Двамата направили мястото със собствените си ръце и сега то е резиденцията на игуменката. А стоплили се времето и тръгнат ли туристите на посещение, тя осъмва в беседката. „Аз не чакам да ми хлопат по портата и да ме издирват по стаите на манастира. Като стана сутринта, първото нещо е да отворя вратата на църквата. И е така, докато не си легна. Посрещам всеки гост на вратата и разговарям с всички. Идват страшно много деца и аз съм изключително щастлива, защото, когато им говоря, очите им светят. Не е безнадеждна страната ни, щом има такива очи”, казва игуменката.
На масичката в беседката лежи книгата „Дванадесетте цезари”, която игуменката чете в момента. „Аз и „Шифърът на Леонардо” съм чела, защото хората, които идват тук, ме питат за всичко. Как ще мога да им отговоря, ако не съм прочела тази книга например, която предизвика толкова много полемики. Питат ме за политика, затова аз следя какво се случва в България, за религия, затова чета и за другите религии, за човешки взаимоотношения. Питали са ме даже дали в Библията пише какво ще бъде времето. Идват при мен и ме ползват като „Гугъл”, усмихва се майка Анастасия и признава, че добре се справя и с интернет мрежата.
Не връща никого, дори и тези, които й се сторят неприлично облечени. Защото е убедена, че 15-те минути, които тя ще прекара с човека, може да променят живота му завинаги. „Пък втория път той се връща вече не с къси панталони, а с дълги. Някои се преобличат в колите си. Преди години манастирите са имали социални функции. Тук са замръквали страници и пътници. Това сега е невъзможно, но е възможно отново да бъдат средища на духовността, каквито са били през турското робство. И още преди това, когато в манастирите са се пишели книги”, въздъхва игуменката.
Тя е в манастира от осем години. Дошла от Русе с диплома на начален учител, но решила, че най-полезна ще бъде в манастира. Грижи се за цялото домакинство, за църквата, за двора, в който събира и подрежда най-различни земеделски уреди. Тях пък постепенно е решила да превърне в музей на открито. Хората, които знаят за нейните мечти, от време на време й носят я вила, я стара каручка или пък части от детска шейна.
„Времето в манастира е спряло. Затова мога много да чета и да правя това, което обичам. Затова всяка сутрин аз се събуждам като щастлив човек”, казва майка Анастасия.
Какво четем:
🔴 Пчелното чудо, наречено манов мед🔴 Ивет Лалова втора в Берн
🔴 Истината за разстрелите на Кюлев и Илия Павлов и топлата връзка Костов - Цветан Василев!
Източник: Борба.БГ
Коментари
Последвайте ни във facebook!
