Присъдата на живота ми - майка, починала при раждането!
Обичам жена си Елена повече от всичко на света. И през ум не ми мина да я оставя, когато след дълго ходене по мъките се разбра, че не може да забременее.
Тя го прие тежко и настоя да се разделим. Само че аз отказах. Не съм съжалил и секунда, че останах с нея, защото липсата на дете запьлвахме с хиляди други неща.
Само че като навърших 40, не знам какво ми стана – криза на средната възраст може би, влюбих се в своя студентка. Светла беше най-прелестното същество, което някога бях виждал – нежна и крехка като порцеланова фигурка. Изглеждаше толкова безпомощна, че на човек веднага му се приискваше да я вземе под крилото си. Толкова бях хлътнал по нея, че направо си изгубих ума. След един изпит я поканих да поговорим за бъдещето й, защото беше отличничка и ми се искаше да я оставя като моя асистентка в университета. Тя обаче отказа. Била решена, като завърши, да се върне в родния си град, защото майка й била болна и не можела да я остави сама. В онази вечер й признах, че съм омагьосан от нея и бих искал да правим любов. И понеже не исках да я лъжа, й споделих, че съм женен и за нищо на света не бих напуснал жена си. Светла ме разбра. Няма да забравя как се гушна в мен и прошепна: „Твоя съм… Обичам те от мига, в който те видях!“ Така започна връзката ни. И когато малко по-късно се любихме в един хотел, се оказа, че е девствена! Това окончателно ме привърза към нея. Виждахме се два пъти седмично и тези малки бягства ме връщаха в младостта. Лошото обаче беше, че Елена сякаш усещаше какво се случва. Винаги когато се върнех от среща с Светла, жена ми ме гледаше така, че ми идеше да падна в краката й, да й призная всичко и да поискам прошка. Затова след две години реших да прекратя връзката си с Светла. Знам, че щях да я нараня, но така или иначе и на двама ни беше ясно, че нямаме общо бъдеще. Говорих с нея направо – без да скрия причината, поради която искам да скъсаме. Тя не се разплака, не се развика, не направи сцена. Спокойно ми пожела успех във всичко и… изчезна от живота ми. Да, липсваше ми, но поне успокоих съвестта си. Елена усети, че отново съм само неин и направо разцъфтя. А след две години, на своя 40-и рожден ден, не пожела подарък, само помоли да си осиновим дете. Отдавна го исках, но не смеех да й предложа. Мислех, че така ще я обидя и отново ще я накарам да се чувства виновна, че не може да стане майка. Още на следващия ден се заехме с подготовка на документите и се обадихме на една приятелка, която работеше в дом за изоставени деца. След три месеца ни повикаха да видим едно момиченце. Елена цялата трепереше от вълнение, а аз уж бях спокоен. Но когато влязохме в стаята, където ни чакаше детето, направо изтръпнах. Пред мен стоеше малка кукла на около година и половина, копие на Светла. Имаше същите очи, същата коса и беше също толкова крехка. Реших, че си въобразявам, но приликата беше поразителна. Малкото същество се гушна в жена ми и само повтаряше: „Мама, мама, мама…“ Разтреперан, отидох да видя документите на момиченцето. В акта му за раждане пишеше: „Майка – Светла, баща – неизвестен.“ До него имаше смъртен акт на името на Светла, която починала при раждането. Не ме питайте как се почувствах, когато само за няколко минути разбрах, че имам дъщеря и че майка й – моята Светла – единственото ми прегрешение, вече я няма. Исках и да плача, и да се смея, но потиснах всичко в себе си. Само мислено благодарих на съдбата, че ме отведе при моето дете, за което дори не подозирах, че съществува.
Малката Ели е вече на 4 години. До този момент не съм казал и никога няма да кажа на съпругата си, че аз съм й баща и че е зачената от момичето, с което и изневерявах. Дано Светла вижда от някъде, че нашето дете е при мен и душата й да почива в мир.
Петър
Четете още:
🔴 Българитѣ подъ турска власть🔴 Легенда за чудотворното аязмо край Момчиловци (ВИДЕО)
🔴 Не подавайте сигнали в полицията, безопасността ви не гарантирана!
Източник: po-krasivi
Коментари
Харесайте ни във facebook!
