За уикенда: На 70 километра от София

Идвам тук с три препоръки за еднодневна екскурзия до места близо до София

Осиковица – Небесните пасища

Селото, разделено на махали, се намира на 70 км на магистрала Хемус, знак за него е параклисът, разположен високо вдясно. През последните години селото печели популярност с природен парк Небесните пасища и скулптурите на Павел Койчев. Паркът е изграден върху 50 декара на място, където е бил семейният чифлик на д-р Васил Ангелов. Облагородяването на мястото е започнато още през 30-те години на миналия век от бащата на доктора. По-късно той изгражда тук храм и развива имението, следвайки представите си за Добро и Зло. Названията на местата са показателни за идеята на парка – Долина на Доброто, Градина на ангелите, Бащино огнище, Фенерите на Диоген и т.н.
От 2009 г. там е инсталацията на световноизвестния скулптор Павел Койчев „Водна паша“. В езерцето зад бензиностанцията пастир с жълта мантия води стадото си на паша. Скулпторът е използвал за творбите си естествени материали, включително слама и кал. Предишната година е открит и Градежът – еко-къща, която Койчев нарича „пластика, която може да се обитава“. А съвсем наскоро той подреди новата си изложба на открито – „Явления и изкушения“.

Разбоишкият манастир

Манастирът „Въведение Богородично“ се намира на 60-70 км североизточно от София в посока Годеч. Това е един от действащите скални манастири, чиито храмов празник е 21 ноември. Не може да се нощува. Манастирът е разположен в долината на река Нишава и е на километър и половина от село Разбоище. Той се е развил като същински манастир през XVIIІ в., когато процъфтява скалното отшелничество. Смята се обаче, че е възникнал през XV век, има твърдения и за ХІІІ век. Тук е намирал убежище Васил Левски. В началото на миналия век е бил изоставен и едва през 40-те години на миналия век в него се заселват три монахини.
Главната му църква е вградена в скалите и е интересна с външните стенописи, на които са изобразени картини от Страшния съд. При обновяването на манастира жилищните сгради и други помещения са преустроени в равното. Почти всички стенописи са унищожени, останали са някои фрагменти. Иконостасът и иконите са от 19 век. Отворен е в събота и неделя.
Може да се стигне с кола откъм Калотина през с. Беренде извор и с. Чепърлянци и по черен път. По-лесният маршрут е през Годеч, като се внимава за отбивката, която е след отбивката за Туден. В случай че се объркате – в с. Туден също има средновековна църква. Може да се остави колата на паркинг в самото село Разбоище, откъдето има не много стръмна пътека. Последните метри се върви покрай жп линията. По-тренираните могат да го достигнат и с велосипед.

Етрополе и Варовитец

Часовниковата кула

Етрополе е известен с кулата, зетьовете, кръчмите, старите градски песни, но и с близкия водопад Варовитец и манастира.
Часовниковата кула в Етрополе е построена през 1710 г. и е една от най-старите в България. Първоначално е отбранителна кула, а през 1821 г. е преустроена като часовник.

Историческият музей в гр. Етрополе е в сградата на бившия конак, построен през 1853 – 1870 г. Специално внимание е отделено на етнографията и колекцията „Руди, минерали и кристали” (през Средновековието това е било рударско селище). Да се има предвид, че в неделя работното време е до 15 часа.

Манастирът „Света Троица”, наричан още Варовитец (заради това, че е изграден от варовиков камък) е бил вторият по значение след Рилския манастир по време на турското владичество. Преданието свързва възникването му също със св. Иван Рилски, който е живял в една от пещерите наблизо. При подновяването на манастира през 1858 г. игуменът Хрисант намерил в развалините на църквата плоча с надпис, указващ годината на основаването му – 1158 г. Левски често се е укривал тук и е запазено скривалището му. Манастирът е важен, защото е бил център на Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа.
Намира се по-близо до с. Рибарица и е на 5 км от Етрополе .