"Да съм слънчево момиче", Петя Дубарова


Лятото е тук и ние вярваме, че всяка една от нас дълбоко в сърцето си остава момиче на слънцето дори и в сезоните, когато слънцето не е така жарко. Затова се сетихме за това любимо стихотворение на неповторимата Петя Дубарова, което споделяме с вас (бел. ред.)

В дланите ми каца слънцето червено –
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

Петя Дубарова


Какво четем:

🔴 Паша Христова – една българска роза, която вятърът на съдбата отнесе със себе си

🔴 Посвещава се на всички деца, израснали през 60-те, 70-те и 80-те години на 20-и век

🔴 Сочни и вкусни кюфтета за които няма да ви се налага да приготвяте гарнитура

Източник: edna



Коментари



горе