Знаменитите жени в българската история
Когато говорим за знаменити българки, в представите ни изплуват най-често онези
смели и героични жени от Възраждането, освободителните борби, дамите от хайлайфа
и културата на следосвобожденска България. Имена като Баба Тонка Обретенова, Анастасия
Димитрова,
Но в нашата история има и други знаменити жени. Онези първи жени на науката, на военното дело, на голямата игра на дипломацията. Жени, които са проправили път и са вдъхновили към учение и кариера хиляди момичета - да изкарват хляба си с работа и знание. Истински смели жени-пионери.
Анка Василева Ламбрева (22 февруари 1895 – 18 февруари 1976) е пътешественичка, медицинска сестра, писателка. Тя е първата жена, прелетяла
със самолет над Ламанша (не като пилот, а като пътник), както и първата българска,
обиколила света. Анка е направила две околосветски пътешествия, като по пътя си
не спира да говори с любов за България. Легендарни са нейните сказки в нова Зеландия,
с които популяризира българската история и култура, дори основава безплатен кръжок
по бродиране, в който англичанки, американски се учат на български шевици. Анка
Ламберва яздела кон, камила, карала мотоциклет. Нейната история е толкова необикновена,
че ви я представям в това видео.
Надежда Станчова (неизв. дата, 1894 г. - 15 април 1957) е първата жена в света, професионален дипломат. Тя произхожда от богат и прочут
род - дъщеря е на българския политик и дипломат Димитър Станчов и френската графиня
Ана дьо Грено, която е в България в ролята си на придворна дама на княгиня Мария-Луиза
и царица Елеонора. Тъй като знаела 8 езика и е имала нужната класа и контакти,
Александър Стамболийски я взима за свой преводачка, секретарка, но влиянието й
е било огромно. Тя е секретар-преводач на българската делегация за подписването
на печалния Ньойския договор.
След като смъртта на Стамболийски Надежда Станчова подава оставка като първи секретар на българската легация във Вашингтон и според сведения на близките й, Надежда е работила като журналист и продуцент в Би Би Си. През 1924 г. тя се омъжва за шотландския лорд Александър Мюър. Лейди Надежда Мюър урежда известното посещение на цар Борис III и царица Йоанна в британското кралско имение Балморал в Шотландия през 1938 г. По време на Втората световна война лейди Мюър превърнала родовото имение Блеър Дръмънд в болница за възстановяващи се британски войници.
Елисавета Карамихайлова (септември 1897 г. - 24 април 1968) произлиза от семейството на Иван Карамихайлов и англичанката Мери Слейд. Баща
й е виден хирург. През 1917 г. Елисавета Карамихайлова завършва Първа софийска
девическа гимназия, а през 1922 г. - физика и математика с докторска степен във
Виенския университет. Още през 1921 г. тя започва да работи в специалността радиология
в Института за радиеви изследвания във Виена под ръководството на Карл Пшибрам.
През 1938-1939 г. Карамихайлова прави два неуспешни опита да стане доцент по физика
в Института по физика на Софийския университет.
В крайна сметка, през декември 1939 г. тя започва да чете лекции по експериментална атомна физика и радиоактивност, ставайки първата жена хабилитиран преподавател в университета в специалност ядрена физика и радиология. Последните години на кариерата си прекарва в БАН. След кончината си (умира от рак) Елисавета Карамихайлова завещава цялото си имущество, включително и бащината си къща, на БАН.
Тота Венкова Чехларова (неизв. дата, 1855 г. - 23 декември 1921 г.) е първата българка – дипломирана лекарка. През 1871 г. започва да учи в главното
девическо училище в Габрово като стипендиантка на женското благотворително дружество
„Майчина грижа“, при условие да стане учителка, където бъде разпределена. През
1873 г. Тота Венкова завършва с отличие и Училищното настоятелство я назначава
в 5-класното девическо училище, където тя учителства до 1878 г. По време на Руско
– Турската Освободителна война Тота Венкова е самарянка във военния лазарет (Априловска
гимназия).
По време на операция
Там забелязват интереса й към медицината и тя заминава отново със стипендия в Санкт Петербург. Венкова има няколко специализации и работи в няколко града. В предсмъртната си воля тя дарява цялото си имущество за благотворителност.
Люба Огненова (17 юни 1922 г. - 18 ноември 2012 г.) е първата жена-подводен археолог и вероятно изобщо първата жена-археолог в България,
нейна специалност е Антична и тракийска археология. Тя завършва история и класическа
филология с профил археология в СЪ "Св. Климент Охридски". Монорафията й за античната
бронзова пластика, издадена на френски, е водещо изследване в света по темата.
Заедно с проф. Велизар Велков Огненова работи по разкопките в Несебър, като тя
се гмурка наравно с опитните водолази.
Огненова организира и провежда редица подводни археологически изследвания край брега на Несебър, заради което е обявена за почетен гражданин на града.
Мария Георгиева Атана̀сова (26 декември 1926 — 11 април 2000 г.) е български летец-пилот, първата жена командир на тежък тип самолет в света, първата българка граждански пилот. Родена е в Калековец, област Пловдив на 26 декември 1926 г.
През 1950 г. завършва в първата група жени пилоти на Висшето народно военновъздушно
училище в Долна Митрополия. До 1952 г. работи като инструктор в училището. Тогава
завършва школата за пилоти изтребители. Между 1953 и 1974 г. лети като пилот и
командир на самолетите „Ли-2“, „Ил-14“, „Ил-18“, и „Ту-134“ по маршрутите на „БГА
Балкан“. Общият ѝ полет наброява 13 999 часа. През 1965 г. става първата жена,
приземила пътнически самолет на лондонското летище „Хийтроу“, което става при
екстремни условия.
Какво четем:
🔴 Златоград – градът на Дельо Войвода🔴 Селски хляб
🔴 Водата по-евтина за бедните
Източник: hera
Коментари
Последвайте ни във facebook!
