Особености на българския емигрант


Eдин от основните кахъри на нас, българите през последните 20 години е, че бавно, но сигурно ни изтича мозъкът. Едни твърдят, че изчезват, за да мият чинии, други смятат, че с първата възможна родна диплома се омитат на Запад да правят велики открития под чуждо име и за чужда държава, но в крайна сметка каквато и да е причината, факт е, че българският мозък липсва. Или поне не е много обилен, ако обективно оценим постигнатото в клетата майка България за четвърт век. Но дали това е заради системната му емиграция

в страните,

покорни от

Мамона?

Дали наистина в чужбина изтича предимно сиво вещество, а в родината остава некачествен материал, както се оплака в първия си мандат премиерът? Аз лично имам причини да се съмнявам в този мит.

Кратък поглед върху който и да е форум на българи в чужбина ще отрезви и вас от подобна илюзия. Правила съм си лична статистика кои са най-вълнуващите теми в разговорите на емигрантите, към които има нестихващ интерес и винаги свеж принос от идеи.

Най-често задаваният въпрос в интернет групите на българските емигрантски общности гласи: “Как да се закача за рутера на съседа, без някой да ме хване?”

Той се конкурира с нуждата от съвет колко време е възможно да си караш колата, без да плащаш данъци и застраховки, можеш ли да идеш на лекар със здравната карта на колегата, има ли начин да се пенсионираш в Швеция, нищо, че работиш нелегално в Гърция, плюс реклами на агенции за визитки, които печатат и дипломи за висше образование. Обикновено дискусиите под такива жизненоважни въпроси траят с месеци и човек може да се научи на хватки, от които и Ал Капоне би се почувствал като хлапак, хванат да краде вишните на съседа. Така че не знам дали има загуба за българската наука, но подземният свят в България се е лишил от едни истински таланти. Вероятно това обяснява позалинялата борческа мафия в последните години и нестихващата печал по Васко и Жоро Илиеви. Тези два лъва на софийския ъндърграунд продължават да са почти толкова известни, колкото и Кирил и Методий или Долче и Габана. Даже малко повече. Аз, например, не съм чела или слушала интервю с някоя модерна силиконова гърла, която да не твърди, че е била голямата любов на Жоро-или-Васил-Илиев. Да си минала през кревата на тия гении на българската гангстерщина в света на родните красавици явно е нещо като да имаш Голям шлем при тенисистите. И докато тенисистите печелят шлема пред жива публика, то единствените свидетели на креватните шампионски титли на хубавиците

бяха застреляни преди има-няма 15 г.

Но отидоха си тези велики за няколко души времена, а евентуалните наследници на двамата братя отдавна са в чужбина и прахосват таланта си, за да крадат интернета на госпожа Мюлер.

Българските емигранти, разбира се, имат и великолепни качества. Едно от тях е умението за не повече от месец зад граница така да вникнат в проблемите на новата си родина, че са в състояние с лекота да й дават акъл как да се оправи с финансите и политиката си. Това си пролича най-ясно след атентата в Париж. Като заваляха едни експертизи на български емигранти колко строго и безмилостно всъщност трябва да се подхожда към другите емигранти... Жалко, че най-изпипаните съветници вероятно не владеят още добре езика на новата си родина, за да направят достояние до по-широка публика тезисите си. Така че и този талант отива бадева.

Но да не се отчайваме, защото работата никога не свършва. Конфликтът в Украйна, ислямистите в Близкия изток, финансовата криза в Гърция, скандалът Рут Колева-Саня Армутлиева, архивите на ФБР в интернет, диетата на Парис Хилтън и гащите на Николета Лозанова – това са

огромни полета за даване на акъл, на които българите в България изнемогват, затова и се налага българите в чужбина да им помагат.

Което е хубаво, защото българите вън и българите вътре не се разбират блестящо по всички точки. Примерно според българите вътре българите вън могат да дават акъл за чужбинските политики, но не и за българските. Същото е положението и с финансите – позволено е те да пращат пари, но не и чуждоземни съвети. Както каза една позната, българският емигрант е като германската държава – от него се иска да плаща сметката и да си наляга парцалите.

Освен, ако, разбира се, не се върне да оправи държавата. По тоя въпрос управляващите непрекъснато вадят даже цели стратегии. За връщане на мозъка обратно. Всъщност те малко ли българи се връщаха вече да оправят държавата, цял кабинет имахме воглаве с царя от хора, дошли отвън. Барабар със сивото си вещество, дето сме жалили преди това, че е изтекло по .ондонското Сити и други финансови чистилища. И какво? И вън, и вътре все едни и същи са триковете за закачане към рутера на съседката.

Така че се чудя на несекващия оптимизъм български, че все отнякъде ще дойде истинският месия, ще плати сметката и ще оправи работата. Пък по въпроса за това как точно да го стори те акъл ще му дадат.


Какво четем:

🔴 Майки пропищяха: Деца гълтат прах за пране в опасна игра

🔴 Единственият българин дервиш Васил Тосев: Свалих 45 кг с йога дишане

🔴 Как да ядем плодове? Никога вечер

Източник: 24 часа



Коментари



горе