Маргарита Хранова: За първи път пях пред публика в 8-и клас, изпълних песен на Лили Иванова
Певицата ще отбележи 45 г. на сцената с голям концерт в зала 1 на НДК на 13 ноември, за него ще има оркестър, воден от Ясен Велчев от група “Те”
- Г-жо Хранова, защо решихте да отбележите 45 години на сцената не само с голям концерт в зала 1 на НДК, но и с турне из страната това лято?
- Говорех си с моя пиар, който е главният организатор на концертите. Той пожела годишнината да се отбележи не само в София. Турнето обаче не е голямо. То е само в три града. Ние пяхме в Бургас и Добрич, а на 22 август ни предстои да сме във Варна.
- Как решихте да поканите в концертите си част от участниците на “Като две капки вода” - Софи Маринова, Боби Турбото и Славин Славчев?
- Реших го, първо, защото бяхме заедно в този формат, който мисля, че беше много интересен за публиката, и второ, защото така или иначе щях да отбележа 45 години на сцената и да поканя гости, които да се включат в концертите ми. Със Софи Маринова, Боби Турбото и Славин Славчев бяхме заедно в капките, а хората все още ясно си спомнят този формат. Реших, че ще е интересно, ако за тези концерти поканя точно тях, тъй като всеки път каня моите колеги. Концертите винаги са ставали хубави. Надявам се и този път да е така. Поне двата концерта, които минаха, бяха страхотни. Поканих ги, за да стане шарен и пъстър концерт.
- Как го направихте?
- Докато вървеше предаването, бях решила, че ще ги поканя. Питах ги дали са свободни и дали изобщо имат желанието да бъдат гости на концертите. С голямо удоволствие откликнаха. Софи беше малко по-заета и се съобразихме с нейните ангажименти. Тя всъщност успя точно да нагласи програмата си спрямо моята. Така се получиха нещата. Живот и здраве на 13 ноември в зала 1 на НДК мисля да поканя и други хора да се включат.
- Значи концертът в София ще бъде по-различен от останалите?
- Да,
ще има оркестър,
който ще свири
на живо
По време на концертите ми в страната акомпаниментът беше на синбек, тъй като е много трудно да се сформира за толкова кратко време оркестър. Много сложна е работата с музиканти. (Смее се.) Сега се разбрах с Ясен Велчев от група “Те”. Той ще води групата. Евентуално през септември ще започнем репетициите.
- Как минаха концертите ви в Добрич и Бургас?
- Бяха супер. Е, в Добрич ни поваля малко дъжд, но пък хората бяха въоръжени с чадъри и дъждобрани. Въпреки това издържаха до края на концерта. Аз използвах един чадър като аксесоар, защото ту валеше, ту спираше. Отварях го и пеех с него, а когато спреше, го оставях на земята. Доста активен беше този чадър на сцената. (Смее се.) Тъкмо когато приключи концертът, лисна страхотен, много силен дъжд, а хората седяха, за да се снимат с нас и да вземат автографи. На тези концерти представям и новия си двоен албум.
- Какво има в него?
- Той включва два диска. Единият е с моите стари популярни песни и някои, които са малко позабравени, но прекрасни. В другия са съвсем нови проекти, които съм записвала през последните 2 години и не са издавани на никакъв носител.
- Те са на различни композитори, с които в момента работя - млади и талантливи хора като Иван Кръстев, Камен Николов, едим млад музикант от Ловеч, с който участвахме в “Бургас и морето” миналата година. Разбира се, имам две песни и с Милен Македонски, с когото добре се сработваме от години. Има и два проекта от Тончо Русев. За първия ми се обади поетесата Миряна Башева, която написа текста на песента “Работа”. Тя ми каза:
“С Тончо решихме да
изпееш тази песен, ако
имаш желание
и ти харесва”
Разбира се, аз я чух, хареса ми и реших да я направя. След това се видях с Тончо и записах “Песента е обич”. Текстът е на прекрасния поет Ваньо Вълчев. Има песни и на съвсем млади, още непознати композитори. Един от тях е Пламен Господинов. С него ще участваме в конкурса “София пее”.
- Как се свързват тези млади и още не толкова известни композитори с вас?
- Понякога съвсем случайно. Например това момче Пламен Господинов се свърза с мен в месинджър. Представи се и ми писа: “Имам песни, които бих искал да чуете. Ако някоя ви хареса, може да я осъществим”. На мен наистина ми хареса една. Запознахме се впоследствие. Много свястно и симпатично момче, страхотен музикант.
- Често ли непознати хора ви пишат във фейсбук?
- Пишат ми често. Онзи ден едно момиченце ми писа по месинджър, че има близка приятелка, която ми е голяма почитателка, и иска да я изненада с последния ми албум. Него го няма още по магазините. Не знам защо още не е разпространен. Попита ме къде може да го намери, а аз ѝ казах, че ще ѝ го дам лично. Тя много ми благодари и остави телефона си. Така успях да ѝ подаря албума и да зарадвам нейната приятелка. Така става в днешно време. Непрекъснато ми пишат и е много мило, че ми отправят прекрасни пожелания и мнения за моята музика. Освен това едно момиче Елиц създаде във фейсбук страницата “Почитатели на Маргарита Хранова”. Когато я видях, много се зарадвах. Сега наблюдавам, че качват страшно много мои песни, и ми е приятно.
- Вече 45 години се занимавате с музика. Как се породи страстта ви към нея?
- Повече години се занимавам с музика, но аз ги закръглявам на самостоятелната ми кариера. А страстта ми се е родила отдавна, още откакто бях дете.
Леля ми беше естрадна
певица, може би покрай нея
съм се запалила
Явно съм имала някакъв талант, защото родителите ми са го забелязали, но нямаше къде да го показвам. Не е като сега - децата, които имат желание да пеят, да работят с вокални педагози, или да се изявят на музикални формати. Имаше хор “Бодра смяна”, радиохор и самодейство.
- Кога беше първата ви изява пред публика?
- Бях в 8-и клас, когато една моя приятелка беше довела за новогодишното тържество на класа да ни свири някаква група. Попитах дали ще мога да изпея две песни с тях. Те приеха. Едната беше италианска, а другата беше на Лили Иванова. В 9-и клас прочетох един афиш, че търсят членове на вокално-естрадна група към ансамбъл “Маяковски”. Явих се и те взеха, че ме приеха. Всъщност, моите родители никога не са ме карали. Сама го реших, защото имах огромно желание да пея. Два дни в седмицата ходех вечер на репетиции. Имахме страхотен ръководител в лицето на Емил Георгиев. Това беше голям стаж за моето музикално развитие. По едно време си казах:
“Окей, аз пея, но как
ще ме забележат?”
Когато завърших гимназия, леля ми каза, че са открили естраден отдел към Държавната консерватория. Веднага реших да подам документи там, въпреки че бях кандидатствала за строителен инженер, защото повечето в моята фамилия бяха строители. Леля ми намери музиканти, които да ме подготвят по солфеж, теория и ме научиха как да представя песните си на изпита. Приеха ме, бях сред първите в списъка.
Имаше композитори, които идваха в естрадния отдел, защото търсеха нови гласове и изпълнители, каквито сега се откриват в музикалните формати. Оттам направихме трио “Обектив 71”. Страхотният музикант Николай Куюмджиев ни посещаваше в Консерваторията, докато правим нашите продукции. Беше си набелязал 2-3 момичета, между които и мен. Покани ме в триото и тръгнах за първи път на турне с него през 1971 година. Това бяха първите ми хонорари. Затова смятам, че оттогава тръгва професионалната ми кариера. От 1973 година започнах да се изявявам сама. През 1975-а вече си направих своя група - “Формула”.
- Имате ли ритуал, който изпълнявате, преди да излезете на сцената?
- Казвам си единствено: “Хайде на добър час” и мислено се прекръствам. Някой път не само мислено. Това е, няма нищо специално.
- Леля ви е била певица. Някой от вашите синове или внуци проявява ли музикални заложби?
- Уви, не. Когато беше малък, големият ми син Кристиян свиреше много дълго време на пиано. Реших да пробвам да видя дали няма да се насочи към музиката. Кандидатства в музикално училище. Беше много малък и не го приеха първата година. Впоследствие се отказа. Не съм и настоявала. Това си е негово решение. Същото се отнася и за малкия ми син Кирил. Той също посвири малко на пиано. Наскоро сам реши да се научи да свири на музикалния инструмент, защото му носи удоволствие.
Купи си електронно пиано
със слушалка, защото
иначе кънти из цялата къща
и чак съседите го чуват. (Смее се.) Професионално обаче не се насочват към музиката. По-скоро предпочитат спорта като внуците ми. Ще видим живот и здраве, след като Кирил създаде семейство и ако има дъщеря, може би тя ще се насочи към музиката.
- Кой е най-ценният съвет, който сте получавали през кариерата си?
- Не мога да си спомня. Много съвети съм получавала. Аз съм човек, който не е твърдоглав. Напротив, искам да се уча и винаги съм вземала под внимание съветите на когото и да било. Продължавам да го правя, стига да има кой да ми ги даде. Много често вземам под внимание мнението на мъжа ми, тъй като той е мой коректив през всичките тези години. Поставяше ме на земята, за да не литна във въздуха, да не се самозабравя. Аз не съм от този тип хора, но той винаги ми е казвал, ако нещо не му харесва, и ме е съветвал как да го променя. Разбира се, не скриваше и когато нещо се получи добре.
- Със съпруга ви сте заедно повече от 40 г. Къде се крие разковничето на семейното щастие?
- Точните години са 42. Разковничето се крие на първо място в любовта, разбирателството и компромисите. Няма семейство, в което да не възникват проблеми. Човек трябва да може да прави отстъпки, няма как. Освен това ние дълги години бяхме заедно, защото той беше мой мениджър от момента, в който започнах солова кариера. Оженихме се през 1976 г., а се загаджихме още преди това. Връзката ни стана по-сериозна, когато Емил Димитров ме покани на едно много голямо турне из Съветския съюз. Кирил вече беше част от екипа му. През тези три месеца, в които бяхме на турне, нашата връзка се развихри.
Оттогава с мъжа ми сме
неразделни
- Имали сте концерти из цял свят. Кой от тях за вас е най-запомнящ се?
- Турнето в Съветския съюз беше уникално. Пяхме във всички възможни републики, които сега вече се отделиха от Русия. То беше три месеца. Пътувахме със самолети. Няма да забравя как кацнахме върху пръст, защото нямаше писта. Имаше безумни преживявания.
Емил Димитров винаги
пиеше 1-2 водки, защото
страшно го беше страх от
самолетите
А те са неминуеми при 3-месечно турне. Разстроянията от един град до друг са огромни.
В Африка също имаше много интересно турне - в Мозамбик, Танзания и Етиопия. То беше по културна спогодба на Министерството на културата. Имаше народна певица, кукловоди, цирков актьор. Програмата беше много шарена. Имахме концерти в градове, където няма улици, асфалт, павета, а само пръст. Въпреки това читалищата бяха страхотно направени и много красиви отвътре. За мен самата Африка е много интересна.
- Преди няколко дни се върнахте от почивка. Къде бяхте?
- Бях в Хисаря във военен санаториум за балнеолечение с минерална вода. Има прекрасен парк в града.
- Трудно ли намирате време за почивка, след като имате концерти из цялата страна?
- Трудно е, защото времето се накъсва от концертите. Въпреки това успях да ги съчетая с почивката това лято. През юни бях 10 дена в хотел в Анталия до морето. Горе-долу си планирам турнето и знам предварително кога са концертите и колко време ми трябва да се подготвя за тях. Днес пак ми предстои пътуване с ансамбъла до Варна. Заминаваме, за да отбележим 139-ата годишнина на военноморския флот. В неделя се прибираме пак в София. На 21 август имам концерт заедно с Орлин Горанов. Ще представим един проект, който изпълняваме с Бургаската и Плевенската филхармония. Той се казва “Аз обичам българската музика” и включва любими песни от вечните български филми. Вече трета година правим тези концерти в различни места и градове. Този път ще е в Шумен. На следващия ден - 22 август, е моят голям концерт “45 години на сцена с Марги Хранова и приятели от “Капките”, който ще бъде във Варна. На 24-и пак ще пеем с Орлин Горанов в Царево.
Какво четем:
🔴 В Румъния… и у нас🔴 Слави за румънските протести: Да ви звучи познато?
🔴 Спрете да помагате на хора, които не оценяват вашата помощ
Източник: 24 часа
Коментари
Последвайте ни във facebook!
