Райски кътчета в България, част 1-ва

Често българите предпочитат да прекарат почивката си в чужбина.

У нас обаче има страхотни места, в които ще намерите възрожденска архитектура, култура, изкуство, невероятна природа и добри хора. Тази седмица ние ще Ви покажем няколко райски кътчета, които се намират съвсем близо до Вас :)
Ваканционното селище Омая се намира на няколко километра от границата с Гърция сред приказната природа между селата Нова Ловча и Гайтаниново.
Там се намират и седем къщички, които изглеждат като дом на хобитите от "Властелина на пръстените". Всяка е уникална по дизайн, а това, което ги обединява, е че са направени от екологични материали – камък, глина и дърво. Някои са с причудливи форми, едната „стои“ на един крак, друга има затревена полянка върху покрива си...

Закътани пейки, сковани от дървени трупи, столчета от дънери, глинени кресла, екокът за барбекю, лампи, покрити с „шапки“ от тръстика, необичайни саксии с цветя изникват, където най-малко ги очаквате. Там можете да се насладите на две езера, лодка за разходка и басейн.

Тракийското светилище Беглик Таш се намира в най-високата част на нос Беглик Таш (128 м надм. височина) край Приморско. Обхваща площ от 6 дка. Територията, на която е разположено, е горска, била е част от ловната резиденция на бившия комунистически държавен глава Тодор Живков (управлявал 1954 – 1989 г.). Именно поради тази причина едно от най-големите открития за за тракийската история на Южното ни Черноморие и Странджа остава неизвестно за науката до 2003 г.

Представлява кръг от огромни камъни, разположени върху скалиста повърхност. Специфичното подреждане на камъните наподобява календар-часовник и обсерватория, категорични са археолозите. Според тях, светилището е изпълнявало няколко функции. Първата от тях е на храм. Ясно са обособени главният олтар (огромен камък с опора върху три точки), каменният трон, на който е седял жрецът или владетелят и изсеченият в скалата жертвеник (състоящ се от две вани, свързани с улеи). В жертвеника не са открити животински следи, а растителни – най – вероятно от грозде, маслини, смокини и др.12
Втората функция е на календар – издълбаните върху скалата дупки, са направени така, че при равноденствие и слънцестоене, слънчевите лъчи преминават през тях.
Третата функция е свързана с подредбата на камъните. Върху шестте по-малки камъка, разположени на север от главния олтар, пада слънчевата сянка от него. Тези камъни разделят деня на 6 части.
Светилището датира от 14 век пр.н.е. Името Бегликташ има турски произход и в превод означава данъчен камък.

Очаквайте продължение.