Чудото на българските билки – как те могат да излекуват и най-неизлечимата болест


Тази публикация е прочетена 327 пъти!

Грехота е за чудото на българската природа – билките, да се пише едва ли не само на Еньовден. България е най-богатата на билки страна в Европа и трета в света! А един от най-големите наши сърцеведи Йордан Йовков, описвайки последния ден на Русалската неделя, разказва как “хора с неизлечими рани по тялото си, с измъчени, страдащи души” оставали да преспят в гората. Те полягали върху “червените поляни на росена” и разпъвали край себе си чисти бели кърпи. Паднела ли нощната тъма, идвали русалките, за да берат росена. И в кърпите на болния хвърляли билките, които можели да излекуват и най-неизлечимата болест.
Българските лечебни билки са над 770! Но тук ще разкажем две-три кратки истории само за няколко от тях.

“Кура булгара” или магията на Лудото биле

Преди години народният лечител от село Шипка Иван Раев открива ефикасно лечение на нелечимата дотогава Паркинсонова болест. Резултатите били повече от добри. Много скоро те стават достояние на научната общественост и преминават границите на страната ни. Основната съставка на чудодейното лечебно средство са алкалоидите, извлечени от корените на Лудото биле (Атропа беладона). Всъщност става дума не само за една билка, а за цяла комбинация от билки.
В България, както и днес се случва, чудодейното лекарство се е признавало и прилагало само от неговия създател. Но през това време в Италия лекарството се прочуло и била създадена специализирана клиника за лечение на паркинсонизма по метода на Иван Раев, наречен “Кура булгара” (българско лечение). Резултатите били толкова добри, че италианците откриват още 22 центъра за лечение на тежкото заболяване с българските билки.
Както е известно, Лудото биле е източник на лекарството атропин, което регулира нервните разклонения, наречени неврони, при свръхвъзбуда. Тези неврони при Паркинсон стават свръхактивни. Днес съвременното лечение на Паркинсон включва и атропиноподобни средства, които подтискат патологичната свръхактивност в нервното равновесие.

Из дневника на една французойка

“…Като малка обичах твърде много цветята. Обаче никога не бях помислила, че едно от тях – малкото бяло кокиче, крие такава чудодейна сила. Прогледнах благодарение на него. Бях получила отравяне от олио, смесено с машинно масло, след което ослепях. А това беше ужасно…
…Не си спомням кога чух за първи път името България. Отначало не повярвах на писаното от Елза Триоле в едно списание, че в България имало професор, който лекувал такава слепота с помощта на лекарство от кокичето. И все пак аз заминах за България. Заминах сляпа, а се завърнах прогледнала и с двете очи! Неволно си спомних клиниките във Виена, Брюксел, Лондон, където бях търсила спасение. Навсякъде студено-делова любезност, при това купена на много висока цена. И нищо!
Труден ми се стори българският език. Но няма да забравя три думи от него: кокиче, нивалин, Пасков. За забележителните хора не може да се пише много. И наистина трябва да прочетеш възторга и благодарността в очите на всички онези, на които професор Пасков е помогнал с нивалина – майките на децата, заболели от детски паралич. И всичко това без никакво заплащане! Какви интересни порядки съществуват в тази чудна страна България! Страна на чудодейни билки!”
Това се случи през далечната 1961 г. Тогава като стажант-лекар бях председател на кръжока по фармакология под ръководството на проф. д-р Димитър Пасков. И си спомням как френската телевизия направи бум в цяла Европа със специален филм за нивалина и за професора. А той бе канен няколко пъти да изнася лекции за нивалина в Сорбоната. И как госпожа Марсела Гьотц не сдържаше сълзите си, когато ми разказа всичко това. Разбира се, тя не го е писала. Написах го аз, защото изпитвах гордост – законната гордост на всеки българин!

С благословията на баба Ванга и свети Никола

Всички сте чували за местността Рупите. Но едва ли знаете, че в това благословено място виреят лечебни растения, които можаха да предизвикат революция при лечението на някои трудно лечими или нелечими болести. Това са сладководните водорасли Хлорела вулгарис и Сценедезмус акуминатус, отглеждани в специализирана база на БАН. Български учени от МА, ВВМИ, БАН и МВР-болница доказаха, че специално приготвен от тях мехлем има фантастично лечебно действие при труднозарастващи или изобщо незарастващи атонични рани, предизвикани от бойните отровни вещества зарин и зоман и при болестите диабет, разширени вени, тромбофлебит, анални фисури и други. 
Едно щастливо хрумване и към мехлема прибавят българско розово масло, което има мощен противомикробен ефект. Но този успех днес служи само за историческа гордост.
А какво да кажем за помощта на свети Никола? Може би този повелител на Черно море е сътворил магическата възможност на кафяво-червените морски водорасли Цистозеира бербата да понижават високото кръвно налягане. И то по един изключително безопасен начин – постепенно. Но ефектът трае продължително време.

Липа, шипка и коприва са най-търсените наши билки в чужбина

“България – на розите страната…”

Тези възторжени слова принадлежат на големия поет от миналото Емануил Попдимитров. Възторгът му е напълно оправдан. В България вирее “царицата на цветята”, както я нарича Сафо, която ни дарява не само с невероятен аромат, но и с още по-невероятни лечебни възможности.
Впрочем те се дължат на лечебните свойства на неповторимото българско розово масло. Български учени от ВВМИ, МА и БАН доказаха, че то показва превъзходен лечебен ефект при възпаления на жлъчния мехур и жлъчните пътища, при прегъване на жлъчката, при хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ). Неслучайно препаратът от маслото се изнасяше с успех в чужбина. Нещо повече: по нареждане на тогавашното партийно ръководство с него бе лекуван и излекуван световноизвестният кинорежисьор и киноартист Сергей Бондарчук.
Но върхът бе достигнат, когато българските учени доказаха, че българското розово масло подтиска болестотворното действие на причинителя на стомашни и дуоденални язви и на стомашен рак – бактерията Хеликобактер пилори. Това става не чрез унищожаване на бактерията (както действат използваните за целта антибиотици и други лекарства с немалко токсични ефекти), а чрез подтискане на нейната болестотворност (вирулентност). Така българските учени, заедно с английските си колеги (но преди тях), създадоха нова група лекарства – антивирусолентни.
За съжаление след 1989 г. на всичко това бе сложен край. Храмът на медицинската наука рухна, защото фарисеите влязоха в него…

Д-р Гео Нешев


Какво четем:

🔴 Петте най-симпатични черти на родопчаните

🔴 Чудо! Отец Иван възкръсна в река Йордан

🔴 Баба Василка отива в социален дом

Източник: websilistra



Коментари



горе