За слънцето, за облаците, за тайфуните и ураганите (СНИМКИ)

Когато президентът Росен Плевнелиев и синоптичката от NOVA Деси Банова-Плевнелиева се появиха по телевизията да оповестят връзката си, скрепена и с годежен пръстен, в главата ми зазвуча „Продължаваща поема“ на Любомир Левчев:
„Една вечер
внезапно
започнахме
да отгатваме своите мисли.
Едновременно се усмихнахме.
Просто – тръгнахме.
...
А витрините ни позлатяваха.
Тротоарите ни отразяваха.
Шофьорите ни се караха.
Многодетни жени ни се смееха.
И с далечни тромпети ни свиреха
всички наши
предишни любовници...“

Когато поканих Деси за това интервю, тя беше все още само годеница на Росен Плевнелиев, но скоро стана официално негова съпруга – в присъствието само на 12 души подписаха и се венчаха в манастира „Свети Мина“ на 17 юни. И от младоженеца никой не поиска никакво оправдание за това, че свързва живота си с една 15 години по-млада от него красива и известна жена, след като през целия си президентски мандат бе сам, а скоро след като го приключи, се разведе официално.

Виж, с Деси е различно. От нея се очаква да обяснява дали това е любов, или добре пресметната стъпка към подкрепа и сигурност. Сякаш у една жена, колкото и да е самостоятелна и еманципирана, не е иманентно заложено да го очаква и изисква от мъжа, когото е избрала! Предстои ми да разбера от разговора с Деси Банова какво казва сърцето и какво – умът, за това, което й се случи – вричане пред закона и Бога, бременност, изцяло различен живот от досегашния. Съчетан не с прогнозата за времето, а с нова авторска рубрика в телевизията – „Истории на успеха“.

Ето я Деси пред мен. Слънцето проблясва през палавите й къдрици, през които от време на време несъзнателно прокарва изящните си ръце. Сините й очи излъчват искреност и доверчивост, чипото й носле – закачливост. Без никакъв грим кожата й сияе, сигурно от бременността. Деси е избрала за свой първи съпруг доскорошния президент на Република България, бизнесмена Росен Плевнелиев, разтопил сърцето й със своята грижовност, интелигентност, почтеност и искреност.

Деси, казват, че едно момиче си избира мъж, който по нещо прилича на баща му. И се сещам, че ти никога не си казвала публично нищо за своя баща.

Той, Бог да го прости, е изиграл голяма роля за моето развитие като личност, въпреки че винаги съм била по-близка с майка ми. Те са се разделили, когато съм била на 6. Връзката ми с татко се засили през последните години. Самообвинявам се след внезапната му смърт, че тъй като не живееше в София, не ходех толкова често при него. Заради графика на работата ми, заради грижите покрай Йоанка и всички други неща, с които се занимавам, нямах възможност да пътувам често, а той пък не идваше в София. Ако можех да върна времето, бих зарязала всичко и бих общувала повече с татко. Той почина през 2015 г. Оказа се, че е имал заболяване, на което никой не обръщаше сериозно внимание, най-малко пък той. Не искаше да ходи в болници, по изследвания. Баща ми беше страхотен бохем. Може би заради това с майка ми след десетгодишен брак се разделят, тъй като тя е здраво стъпила на земята, много семеен човек. Докато татко беше по живота.

Каква беше професията му?

Той доста дълго е бил изпълнителен продуцент в БНТ. Занимавал се e и с кино. Бил е за кратко пожарникар, шегуваше се, че само свещеник не е бил. Много интересен човек, отдаден на приятелите си, душата на компанията. Винаги усмихнат, никога не се оплакваше от нищо, затова така и не разбрахме, че е боледувал.

А ти какво дете беше?

Завършвах все с пълно шест. Единствените ми петици бяха по трудово обучение, и то защото имахме металообработване и дървообработване и това беше най-големият кошмар за мен. Но по всички останали предмети за мен беше фикс идея да завърша с пълна шестица. Майка ми в това отношение беше супер облагодетелствана – никога не е сядала с мен да учи и да пише. Сама се справях и помагах на целия клас. Бях щастливо дете. Израснах в къща в Бояна, падаха страхотни игри на ластик, на народна топка, на криеница, на фунийки. Правехме си къщи по дърветата. Имаше едни блата над къщите ни. Летните ваканции се прибирах само да грабна някоя филия и пак изчезвах.

Кога излезе от тази къща?

На 25 години, когато заживях с бащата на детето ми. Беше ми трудно, бях свикнала с двора, със съседите. Но свикнах с апартамента. Аз съм адаптивна.

Когато се разделихте, върна ли се вкъщи при майка си?

За кратко да. В момента съм между три къщи, защото правим ремонт при Росен, живея в жилището, което бившият ми партньор ни остави на мен и Йоана.

Защо не го наричаш по име?

Иво? Ивайло. Трудно ми е, тъй като нямаме брак с него. Бивш съпруг не мога да кажа, бивш партньор може би. А и хората не го познават.

Телевизията ли ви събра?

Да. Срещнах го там в качеството му на одитор на голяма международна компания. Тогава студиата бяха отделени от администрацията, където аз ходех едва един път годишно. Но явно тогава е било писано да се срещнем тъкмо там. По-късно една колежка изигра ролята на сватовница, пробуждайки интереса и у него, и у мен. Така десет години бяхме заедно.

Случвало ли ти се е да се разделиш с мъж заради друг мъж?

За мен това не е редно. Аз съм много емоционална и бих преживяла заедно с този, когото евентуално бих изоставила, мъката от изоставянето. Във всяка една своя връзка давам много от себе си. И за да приключа с някого, чисто емоционално връзката трябва да е изчерпана.

Когато Росен Плевнелиев се разведе, той го обяви публично, а ти дълго време ни държа в неведение за връзката си с бащата на детето си. Затова остана впечатлението, че си го зарязала заради президента.

През 2015, когато си отиде баща ми, си дадох сметка, че животът е наистина един миг. И че когато в една връзка хармонията се загуби, няма смисъл двама души да продължат да живеят заедно. Тогава събрах кураж да поговоря с Иво и да се разберем, че наистина не можем да продължаваме по този начин. Татко почина през февруари и малко след това аз реших, че трябва да променя живота си. Да потърся щастието си. Не се чувствах добре във връзката си с Иво, тя беше повече или по-малко формална. Аз съм адски трудна на промени. Много силно желая нещо, но не се решавам да посегна към него. Така беше и с прогнозата за времето. Дълго време обмислям, но понякога ми трябва някакъв импулс отвън, за да направя крачка към промяна. Да ми даде сила и кураж да го направя. Ядосвам се на себе си, защото в повечето случаи промяната е за добро. Но не съм рисков играч. В живота си никога не съм рискувала. Винаги опипвам, мисля, премислям, трудно вземам решения. Винаги съм била по дългите връзки, по стоенето на едно място в професионален план. Не съм сменяла училища, приятели...

Не си рисков играч, но си рисков шофьор!

Зад волана седи една различна Деси. Учудвам се от себе си. В пети клас ме блъсна кола и мислех, че никога няма да стана шофьор. Благодарна съм на един добър човек, който ми подари за рождения ден квитанция за платен шофьорски курс. Сядайки зад волана, много ми хареса. Хващам се в последно време как се увличам по високата скорост. За съжаление, за ефир нямаш право на закъснение и затова съм си позволявала да правя и някои нарушения. Но винаги съм ги правела, когато смятам, че имам контрол върху ситуацията. Не съм предприемала рисковани действия. Отговорна съм не само за собствения си живот, а и за този на много хора около мен. А след като станах майка, нещата много се промениха. Никога не съм имала страх от летене, но след като родих, на подсъзнателно ниво изпитвам някаква боязън не за себе си, а за детето си.

Когато записа специалност туризъм, какво си представяше, че ще работиш?

Обожавам да пътувам. Разбирам живота като срещи с нови хора, места, култури, светове. От любовта си към пътуванията реших да запиша международен туризъм в УНСС. Представях си, че ще съм собственик на хотел. Впоследствие разбрах, че това хич не е лесна работа. И преминах на вариант туристическа агенция. Докато работех в телевизията, исках да имам и туристическо предаване, но, за съжаление, специално по NOVA така и нямаше траен интерес към подобно предаване. И досега в ефира липсва такова.

Каква беше първата ти среща с телевизията?

От малка, като са ме питали каква искам да стана, съм отговаряла, че ще стана известна. Даже майка ми тогава е казвала, че имам богато въображение. Но аз наистина се очаровах от известните хора – гонех популярни личности за автографи. Исках да попадна в телевизията. Не съм суперамбициозна, но при мен сработи предупреждението внимавай какво си пожелаваш. Сега, когато съм вече известна, установих, че това има висока цена.

Има ли разлика между известността ти като момиче на времето и като годеница на известен политик?

За първи път в живота си установих, че тъй както винаги съм искала да бъда под светлината на прожекторите, това започна да ми тежи. Интересът към личния ми живот е небивал и нездравословен. Започнах да отказвам интервюта и публични изяви, започна това да ме притеснява, не да ме радва. Никога не съм желала да съм известна с моя личен живот, а с професията си. Гордея се, че бях единствената от България, която направи документален филм за климатичните промени. Беше селектиран за участие в много международни форуми. Постигнах контакти, много ценни за мен. Бях поканена на среща на върха на ООН за климатичните промени, станах нещо като посланик на страната ни по тази много сериозна тема. Израснах от момичето, което презентира времето, в една по-сериозна журналистка. На международните форуми сценариите, ако нещо не се промени в отношението ни към заобикалящия ни свят, съвсем не са розови. Давам си сметка, че като публична личност мога да насоча известността си към проблема. Ако успея да накарам дори един човек да посади дърво, да изключва ненужните лампи или да спира водата, докато си мие зъбите например, това е някакъв принос към запазването на планетата за следващите поколения.

Кога се появи идеята за предаването ти „Истории на успеха“?

Отдавна исках да сменя попрището. Смятам, че 20 години са наистина много дълго време на едно място. Нямах ясна концепция какво точно искам да правя. Виждах, че може да имам много идеи, но не всичко е в моите ръце. Отначало исках да снимам хора, били навън и върнали се в България да приложат опита и знанията си тук. Говорих за това и с пряката ми началничка Вяра Анкова. Оцени идеята ми, но се усъмни, че ще мога да намеря толкова много завърнали се българи. Предложи да снимам хора, постигнали някакъв успех. Така се оформи идеята за предаването ми. Героите ми в по-голямата си част са живели навън и са се върнали. Ние много се оплакваме, песимисти сме, но истината е, че има млади хора креативни, невероятни, които се чувстват добре тук и успяват, и са щастливи. Първият беше Александър Рангелов, момче само на 33 години, което управлява компания, снабдяваща с ток труднодостъпни места в Африка и Азия чрез зелена енергия.

Как е свързано преминаването ти на нов етап в професионалното ти развитие с връзката ти с Росен Плевнелиев?

Той ми даде куража, стимула да го направя. Учуди се как е възможно да стоя толкова години на едно място, да имам капацитета, качествата, мотивацията да направя нещо друго и да не се осмелявам да го направя. Каза ми, че на Запад буквално е правило на всеки пет-осем години човек да си сменя работата. Имахме един дълъг разговор. Реших, че наистина си заслужава да рискувам. И нищо да не бях стартирала, просто промяната щеше да ми донесе нещо хубаво. За да се случи нещо обаче, трябва да излезеш от зоната си на комфорт. Росен, за разлика от мен, винаги е сменял и променял. И не се е страхувал да го направи.

Кога почувства първото вълнение в присъствието на този мъж?

Ние се запознахме през 2014 в Щатите, в ООН. Срещата ни беше професионална. Бях уговорила интервю с него. Бяхме 12 водещи на времето от цял свят. С една камера, предоставена ни от организаторите. Оказа се обаче, че в уречения час за интервюто с президента Плевнелиев камерата е някъде другаде, забавена от някой мой колега. Изпаднах в доста конфузна ситуация. Наблизо обаче бяха китайците със своя собствена камера. Видяха смущението ми, бях обещала на Нова материал, в който ще има и интервю с представителя на българската делегация. Китайците ми помогнаха само при едно условие – ако българският президент даде интервю и за китайската телевизия. Много хубаво ми стана, когато още тогава той ми каза, че знае за моя филм. Направи ми впечатление, че е много отзивчив, възпитан и подготвен по темата за климатичните промени. Разказа ми за програмата за енергийна ефективност, която той е задвижил. Само толкова. Тогава бях обвързана емоционално с Иво и през ум не ми е минавало за нещо повече от служебни отношения. До мен тогава се оказа и американският водещ на времето от Южна Дакота, който ме развеждаше из Ню Йорк. И Росен реши, че той е моят приятел, не знаейки за моето семейство. С Джей си поговориха колко са красиви българските жени. Зад кадър Росен се оказа много забавен, с чувство за хумор. Това бяха впечатленията ми от първата ни среща. На церемонията за връчване на наградите на фондация „Стоян Камбарев“ миналата година се видяхме за втори път. Беше ентусиазиран, усмихнат, майка ми отбеляза, че той ме харесва. А аз контрирах, че той се държи така с всички – приветливо, усмихнато, любезно. Достъпен е, обича да говори с хората. На тази церемония говорихме с мама колко благородство и добра енергия излъчва Росен. След наградите се снимахме на стената и се случи така, че бяхме не само един до друг, а той сложи ръка на рамото ми. Казах му, че разполагам с негови снимки от 2014 г. от въпросното интервю. Разменихме контакти и така започна всичко.

Права ли се оказа майка ти?

Да. Но ще ти кажа аз кога се влюбих много сериозно в Росен. Миналата година реших да отида абсолютно сама с детето на почивка. Никакви приятелки. Само аз и тя. Трябваше да останем само двете и да имаме време една за друга, това ни липсваше при моя начин на живот. Отидохме в Гърция, на втория ръкав на Халкидики. Тогава Росен, като разбра, че сме там, ме покани на вилата си да пием по едно кафе. Тръгвайки си за България, уважих поканата му. До този момент знаех, че е невероятно сърдечен, добър, интелигентен мъж. Това, което ме порази, е, когато го видях в неформална среда – по едни къси гащи и джапанки, с една усмивка... Нищо общо с екранния образ на сериозен човек. Гостоприемен, не спря да се занимава с моето, с неговите две и с още един куп деца край басейна, да играе с тях, да предугажда желанията им. Страхотен баща, страхотен човек! Тогава вече не устоях на чара и харизмата му, сърцето ми се разтопи и се предадох. Трогна ме това, че въпреки загубата на дете, ако не знаеш за тази трагедия, той по никакъв начин не го показва. Само много силен човек може да мине през това и да остане неозлобен към света и хората, да вярва в доброто.

Тогава ли припозна в негово лице своя човек, с когото да свържеш бъдещето си?

Да, казах си, че това е човекът, когото винаги съм искала. Наистина е различен от всички останали. Доста дълго време след това продължихме да се виждаме на кафе, да си говорим по телефона. И по никакъв начин не подозирах, че нещата ще станат толкова сериозни, че между нас ще се случи нещо. Росен не е човек, който ще тръгне да сваля една жена, да предприема някакви ходове...

А ти, ти не се ли впусна в играта на съблазняване?

Аз да свалям мъж ли? Свикнала съм мен да ме ухажват! Но си знаех, че това е моят мъж, всячески се влюбих в него – в душата му, във визията му, в интелекта му, в усмивката му. На всички нива. Ако на двайсет години съм се влюбвала в някого просто защото той е симпатичен, сега се влюбих цялостно. Росен от самото начало ми подсказа, че не е непредсказуем. Дава онова спокойствие и сигурност, от които има нужда жената. Наистина не се сещам за друг мъж в България, за когото семейството да е над всичко. Винаги е вярвал, че едно семейство трябва да просъществува и той трябва да даде всичко от себе си, за да го запази. Че жената до него е единствена.

Не те ли притеснява това, че ти си третата му съпруга?
Знам причините, поради които не са се запазили предишните му бракове. И не се притеснявам, напротив. Сигурна съм, че той не е по краткосрочните връзки. Жената до него е неговата. И не се опитва да го скрие, а го заявява пред целия свят. Не се колебае да предложи брак. Неговите приятели се учудиха, когато съобщи, че ще се жени. Посъветваха го да живее заедно с мен, да си направим дете, но защо ще се женим не разбираха. Той обаче вярва в брака. За него той е ценност, семейството. И мен това ме привлече.

Била ли си сгодена, преди да се срещнеш с Ивайло, който ти даде пръстен?

Имах предложение за брак с годежен пръстен, който веднага върнах. Исках да бъда честна, не изпитвах същите чувства, каквито момчето имаше към мен. После Ивайло ми подари годежен пръстен и каза: аз ще го направя по моя начин. За мен бракът е отживелица, но искам да имаш този пръстен от мен. Ще го пазя за Йоана, те имат много силна връзка.

След като си живяла 10 години с мъж, без да сте официално женени, сега нямаше ли съпротива у теб срещу формализирането на връзката ви с Росен Плевнелиев?

По-скоро ме притесни публичният интерес към нея и към предстоящата сватба. А Росен ми обясни, че по друг начин не го разбира семейството. Не държа нито на тържеството, нито на подписа и ако ще го правя, искам да се вречем пред Бог. Аз съм вярваща, страшно много вярвам. За мен е най-истинско вричането пред Господ. А и Росен досега не е имал църковен брак. Съгласи се с мен, но за съжаление, нямаше как да застанем пред олтара без подпис в гражданското.

Прие ли неговата фамилия?

Да, обаче с тире. Все пак аз съм последната Банова от рода на татко.

А защо избързахте с бебето?

Росен със сълзи на очи ми каза, че ако имаме детенце, при положение че той е загубил едно... Аз нямах време да мисля дали ще ми е трудно, как ще се справя. Готова съм всичко да направя за този човек. Дадох си сметка, че само нов живот може да запълни празнотата от този, който си е отишъл. Нямах и секунда да мисля какво искам аз. Преди да го срещна, смятах, че съм приключила с ражданията. С Йоана ми беше много трудно, върнаха ме на работа на третия месец. Кърмех, работех, не спях, замразявах кърма, не знаех ден ли е, нощ ли е. Като ми се обади шефката ми тогава, успях само да договоря да поема петък, събота и неделя. Движех и агенцията, и всички тези филми и репортажи, свързани с климата... Беше ненормално. Смятах жените с по две-три деца за извънземни. От чист егоизъм си казах, о, не, никакви деца повече. Но като срещнах Росен, това много бързо се промени. Аз нямам право да мисля за себе си. И съм много щастлива, че се реших на тази стъпка. Притеснявах се как ще реагира моето дете, дали няма да ревнува. А тя е толкова щастлива, гали ми коремчето, целува го. Един ден бях много уморена и Йоана ми каза: мамо, ако можех да карам кола, бих те закарала. Разплаках се. Дай Боже, като се появи бебето, тя пак да е така ентусиазирана, да помага и да няма никаква ревност.

Каза ми, че се познаваш с децата на Плевнелиев. Те приемат ли те?

Асен е прекрасно момче, вече почти на 17. Бяхме заедно с Росен и с него на финалите на тенис турнира в Истанбул. С него мога да разговарям като с равен. Павел пък е като Йоанка енергичен, играят си чудесно заедно. Двете му момчета имат много силна връзка с него, но и с майка си, възхищавам се от възпитанието им. Когато родителите запазят добрите си отношения, когато се разделят интелигентно, децата се чувстват комфортно в ситуацията. Росен ме научи винаги да казвам истината, както го прави той самият. Аз винаги се опитвам деликатно да отлагам, да заобикалям. Той ми каза, че винаги с всички, включително и с децата си, разговаря директно. Сега това му се връща като разбиране и подкрепа.

Замисляла ли си се дали ако беше на мястото на бившата съпруга на президента Плевнелиев, щеше да се дръпнеш от публичността?

Давам си сметка, че за човек, който никога не е бил във фокуса на прожекторите, е много трудно да се подложи на това изпитание. Аз съм различна, по някакъв начин винаги съм била публична, но и сега това медийно внимание към живота ми ме притеснява. Не знам до каква степен би ми било комфортно да съм постоянно, през цял един президентски мандат, обект на повишен интерес. Вероятно бих застанала до мъжа си. Когато обичаш един човек, го подкрепяш. Дори с цената на това да си в устата на хората. Съпругата на президента е като гръмоотвод, обирайки голяма част от негативите към него самия. Не е лесно. Но Юлиана вероятно е искала да предпази децата си. Виждам сега, че синовете им нямат това негативно влияние на публичността. Така че уважавам решението й.

Как си се представяш след 10 години?
Откакто в мен започна да расте нов живот, си мисля колко ще е весело с всички тези деца. Винаги съм мечтаела, дори от самата себе си тайно, да имам голямо семейство, защото аз съм пораснала сама, майка ми и баща ми също са сами, без братя и сестри. Не съм мислила, че ще имам такова семейство като от филмите, където се събират на обеди и вечери, празнуват заедно. Сега изведнъж две прекрасни момчета се присъединяват към Йоанка, дай Боже всичко да е наред и с бебенцето. Ще е голяма веселба! За мен няма нищо по-ценно от детския смях в този живот. Чувствам се благословена за това, че ще имам толкова голямо семейство с деца. Наскоро един колега ме покани в детската градина на сина му, където имали практика да канят възрастни да им разказват за професиите си. Разказвах за слънцето и за облаците, за тайфуните и ураганите на едни 30 деца с ей такива очи. Така се заредих, че благодарих на колегата за тази възможност.

Ходиш ли на йога?

Много съм зле със спорта. Започвам нещо и го зарязвам. С йогата беше по-сериозно, практикувах вкъщи. Но сега леко ме е страх.

Има групи по йога за бременни, казват, че улеснява раждането. Лесно ли се роди Йоана?

За да не притесня доктора, изтърпях всички болки вкъщи. От неделя на обяд изчаках да стане понеделник сутрин. В 6.40 звъннах на доктора, не можех да го будя по-рано. Той ми каза веднага да тръгвам към болницата. Тръгнах, лазейки от болка. Като стигнахме с Иво, се оказа, че съм с 9 сантиметра разкритие. Скараха ми се, чудейки се как съм изтърпяла нечовешките болки. Една акушерка сподели, че от 30 години не е виждала такова чудо, жените искали секцио, упойки. Каза, че съм някакъв герой.