Марин Дринов предложил София за столица



Човек не живее на този свят за себе си, а трябва да се грижи първо за доброто на народа си. Това е заветът на проф. Марин Дринов, велик панагюрец и българин, патриарх на българската наука и образование. Една от най-ерудираните, многостранни и заслужили личности в историята на България през втората половина на ХІХ и началото на ХХ век. Обаятелна фигура, уважаван, почитан, обичан. Проф. Марин Дринов е от първостроителите на нова България с изключителни заслуги за издигането на нейния европейски авторитет и име след Освобождението, както и за установяване на новата столица на страната.

Съдбата определя на Марин Дринов жребий да бъде постоянно „пръв”: той е първият български историк, получил солидно професионално образование; първият български историк, защитил магистърска, а след това докторска дисертация; Дринов е първият български учен, избран за член на всички тогавашни славянски академии; първият председател на първото българско научно общество; първият министър на просветата и културата в освободена България. На него принадлежи идеята столицата на новоосвободена България да е София с мотива, че това е естественият център на населените с българи земи на Балканите. Така искал да бъдат приобщени и братята от Македония.

Завършва с отличие Историко-филологическия факултет на Московския университет през 1865 г. Получава солидно за времето си образование по история, славистика, езикознание, етнография. Широта на културата и познанията му дава европейският период в живота на Дринов. Като домашен учител в семейството на княгиня Елена Голицина Дринов получава титлата "граф" и прекарва няколко години в Париж, Женева, Рим, Неапол, Виена, Варшава, Прага, Будапеща. Там трупа знания в тамошните библиотеки, включително тази на Ватикана. Дринов, който владее латински, гръцки, руски, френски, немски, английски, чете книги и ръкописи в оригинал, запознава се с изключително ценни исторически извори.

Произведенията на Марин Дринов будят народната гордост на българите и за кратко време стават известни в България, Русия и Европа. Неговото име се утвърждава сред имената на най-големите учени - историци на епохата.
Марин Дринов е един от създателите на първообраза на БАН - Българското книжовно дружество, негов пръв председател и председател в продължение на почти 30 години.

През септември 1870 г. Марин Дринов се връща от Европа в Москва като учен с европейска известност. Става професор по славянознание в Харковския университет.

Въпреки че живее в Русия, Марин Дринов постоянно мисли за съдбата на отечеството си. Посещава няколко пъти България и се стреми да помага. По време на Руско-турската освободителна война той е назначен в Руското гражданско управление в България начело с княз Владимир Черкаски. От декември 1877 г. до май 1878 г. Дринов е вицегубернатор на Софийска област, след което оглавява отдела за народно просвещение и духовните дела в Съвета на руския императорски комисар в България княз Александър Дондуков - Корсаков. Като пръв министър на просветата и културата проф. Дринов създава модерна образователна система и стратегия на културната политика. Открива публична библиотека в София - днес Народна библиотека „Кирил и Методий”. Дринов работи активно за съставянето на Търновската конституция и взима участие в Търновското учредително събрание през февруари 1879 г. Допринася за административното и финансовото устройство на Княжеството.

Марин Дринов е сред инициаторите за създаването на първия общобългарски вестник "Марица", доказват разменени писма между професора и издателя на Христо Г. Данов от 1877 г. Само месеци по-късно - през юли 1878 г., вестникът, списван от най-ерудираните автори и редактори за времето, е вече факт.

За заслугите си като министър и държавник Дринов е награден с орден „Свети Владимир” - ІV степен, и с орден „Свети Станислав” - ІІ степен.
През август 1879 г. Марин Дринов се връща в Харков, но сърцето му остава в България.

На 28 февруари 1906 г. Марин Дринов умира в Харков. През май 1909 г. костите на проф. Марин Дринов са преместени в София от проф. Васил Златарски и поета Пенчо П. Славейков. Пренесена е и личната библиотека на Дринов от 3000 книги, завещана на българския народ.

Пет училища с името на професора

Големият учен е един от уважаваните българи - и у нас, и в Украйна. Почетният знак „Марин Дринов” е най-високата награда на БАН, чийто създател е професорът. Академичното издателство на БАН носи името на Дринов.

В Харков, днешна Украйна, тачат личността и делото на професора. В негова памет на стария корпус на Университета е поставена мемориална плоча.
В Харковския държавен университет „В. Каразин” са запазени кабинетът и катедрата, където той е чел лекции. Всяка година се провеждат Дриновски четения. Учредена е стипендия на името му за харковски студенти българисти. По случай 100 години от смъртта му в Харковския университет се открива Център за българистика и балкански изследвания на името му.

Село Бахшишлар, Поповско, е наречено Дриново. Училища с името „Проф. Марин Дринов” има в Панагюрище, София, Кюстендил, Плевен, Варна.

Удари на съдбата за потомците

Съпругата на проф. Дринов е руската дворянка Маргарита Ивановна Вилямс - Дринова (родена през 1857 г.). Венчават се на 11 май 1877 г. - Деня на Св. св. Кирил и Методий, в храм „Света Татяна” в Москва.
Маргарита умира по време на Великата отечествена война (1941-45 г.).

Първородният им син Стефан се дави едва 12-годишен в езеро.
Дъщерята на проф. Дринов Мария (1895-1940 г.) завършва Харковския университет. Съпругът Василий Сисецкой, офицер, е убит след Октомврийската революция. Мария посещава за кратко Панагюрище с баща си и дълги години пише писма от Русия на леля си Тоша. Умира от туберкулоза, двете дъщери Маргарита и Татяна остават кръгли сирачета.

Александър Дринов (1879-1933 г.) - вторият син на Марин Дринов, има пет деца, от които оцеляват три - Антонина (р. 1911 г.), Соня (р. 1913 г.), Александър (р. 1923 г.).

Големият син на Соня е ректор на университет в Астрахан, по-малкият е полковник и живее в Саратов.

Александър е бил учител, дъщеря му Людмила, синът му Евгений и наследниците им живеят в Русия.

Нешо Бончев за учения: Българите ще ти целуват ръцете

Проф. Марин Дринов е първият български историк, получил солидно професионално образование и всички съществуващи научни степени и звания; първият български учен, избран за член на всички тогавашни славянски академии. Ерудит, полиглот, автор на над 100 труда, които имат принос за развитието на византиистиката, историята на балканските народи, етнографията, езикознанието, литературознанието, фолклористиката.
Член на Академиите на науките в Санкт Петербург, Прага, Краков, Загреб.

Докторската дисертация на Дринов „Южните славяни и Византия в Х в.” се смята за епоха в славянската историческа наука. Българите ще ти целуват ръцете, пише за трудовете на Дринов приятелят му Нешо Бончев.

Ние, българите, трябва да изучаваме и разбираме историята си, да почитаме, пазим и ревностно да проучваме „своята старина". Този завет на проф. Дринов от 1869 г. звучи актуално и днес.

Бележитият род Апостола отсяда у Божкови

Дриновият род е голям и бележит. През 18. век Дринови са се преселили в Панагюрище от река Дрин, Македония, оттам е и новото им име. Преди това се казвали Божкови.

За родоначалник на рода се смята Делчо Дринов, роден в Панагюрище около 1775 г. Негови синове са Стоян и Марин.

Бояджията Стоян Делчев Дринов е бащата на проф. Марин Дринов (р. към 1805 г.). Негова жена е Мария Найденова Дринова (1807-1903 г.). В семейството им се раждат 10 деца - 6 дъщери и 4 синове.

Родният дом на Марин Дринов е от малкото оцелели къщи след Априлското въстание в Панагюрище. Тук се укриват Васил Левски и Георги Бенковски.

В Дриновия род има изявени общественици и учени.
Най-известен обаче е проф. Марин Стоянов Дринов - роден на 20 октомври 1838 г. със зъбче в устата.

Племенникът на проф. Дринов, син на брат му Пейо - Делчо Дринов, е активен участник в руската революция, преподавател в Киев. Племенник на проф. Дринов, син на брат му Пейо, е талантливият детски писател Стоян Дринов, починал само на 39 г. Млад умира и синът му Людмил, талантлив поет.


Какво четем:

🔴 Това е Лили Иванова в пълния ѝ блясък! Тази песен винаги ме кара да изтръпвам… (ВИДЕО)

🔴 За пример: Любовта на едно българско семейство след 45 години брак

🔴 Българите - бедни. Все повече живеят на кредит

Източник: Марица



Коментари



горе