Мариета: от "лимфом на Хичкок" преди 10 г. до "щастлива съм, помагам и на други да се справят с рака на кръвта"



живеят нормално 

след лечението.

Иновациите

промениха

в пъти 

успеха при

заболявания

на кръвта.

Началните симптоми при рак на кръвта са много общи. Това е основната причина в повечето случаи да минава доста време до поставянето на диагнозата и започването на лечение. Но дългото търсене на причината не е български феномен. Според проучване на Българското сдружение “Лимфом” 2/3 от хората не са чували какво изобщо означава например лимфом. Това предполага по-малка чувствителност към първите предупредителни сигнали за заболяването, каза председателят на организацията Пиринка Петрова.

Хората с онкологично заболяване и техните близки най-често

търсят

професионална

психологическа

помощ

чрез пациентските сдружения. Понякога в стремежа да подпомогне скъп човек в беда семейството е прекалено обгрижващо или пък не успява да превъзмогне шока и да окаже нужната подкрепа, обясни Пиринка Петрова. Тя е един от инициаторите за сформиране на групи за взаимопомощ и инициативи за повишаване на информираността за симптомите, възможностите за лечение и психологическа помощ.

Злокачествените заболявания на кръвта са над 140 типа в три основни групи - левкемия, лимфом, миелом. На всеки 35 секунди в света един човек научава от лекаря си, че има злокачествено заболяване на кръвта. В България за година се диагностицират около 1500 нови случая.

Неразположение,

температура,

умора “от нищо”,

чести инфекции, главоболие, подути лимфни възли, понякога сърбежи са най-честите симптоми. Прекалено общи, за да насочват веднага към хематолог. В търсене на диагноза човек стига до специалист, където с изследвания се открива истинската причина за грипоподобните оплаквания.

“Истинската диагноза отдавна вече не е еднозначна присъда, а разговори за всичко, което започва, когато свърши ракът. Свидетел съм на много случаи, в които новите терапии са помогнали – хората не само са живи, чувстват се добре, но и работят и живеят по същия начин, както и ако никога не се бяха срещали с рака на кръвта”, разказва председателката на сдружението. 

Една от историите на надеждата е на Мариета Стойнева.

“Лекарите казват, че във възрастта 20-25 години е вторият пик след детството на един от видовете лимфоми. Преди 10 години аз бях едно от тези момичета. Когато ми откриха лимфом на Ходжкин, не бях чувала за такава болест. Очевидно по-познато ми е било името на Хичкок, защото се обадих на познат да провери що за болест е тази, която е кръстена на майстора на психотрилъра в киното”, разказва Мариета. Когато научава истината, Мариета звъни на своя преподавателка по психология с въпрос какво да прочете, защото потъва в смазващо натрапчивата мисъл: “умирам”. Чува отговор, който е един от многото окуражаващи по пътя към победата над болестта: “Щом търсиш начин да не потънеш, няма да потънеш!”

“Аз съм един от тези добри резултати, за които говорят лекарите. Минах през класическото лечение – химиотерапия, лъчетерапия. Дори не знам много точно какво ми правеха – имах доверие на лекарите и не питах. Казвах си например: Сега е време да ми вливат сок от моркови. И отивах за химиотерапията. През цялото време чувствах голямата подкрепа на съпруга ми и мой спътник в живота от 15 г. Дори с черния си хумор ми помагаше, не ме оставяше да се самосъжалявам. Спомням си как при едно от вливанията той коментира: Имам обяснение защо повръщаш – змиите не обичат да им вливат чужда отрова. В болничната стая си дадох обещание, че когато се справя с болестта, ще помагам на тези, които тепърва се сблъскват с нея. Това е факт – минаха 10 години след диагнозата, част съм от сдружение “Лимфом” и оказвам психологическа помощ на хората, които страшно се нуждаят от нея.

Живея нормално,

щастливо, радвам се

на дъщеря си,

която се роди

след лечението

- вече 4-годишна е.”

Роденото след болестта момиченце е най-красивият епизод от тази история на надеждата за болните от рак на кръвта и доказателство за порасналите възможности на медицината.

Съдбата на младата жена е само

една от над 90-те

процента от

тъжните истории,

които имат

щастливо

продължение.

Живеят пълноценно и дори може би с по-голяма чувствителност към хубавото в живота. Някои не искат да се обръщат назад, за да имат повече сили да вървят напред, и това е съхраняващият за тях път. Други, като Мариета, стават по-силни, докато помагат на други да победят болестта, и това е техният начин. 

Като част от инициативите на пациенти и онкохематолози през септември - Световния месец на злокачествените заболявания на кръвта, вчера бе представен първият у нас художествен проект, посветен на пациентите с рак на кръвта. Фасади на сгради в София и Пловдив бяха изрисувани от артиста JahOne и екипа на фондация Visionary с графити, символизиращи надеждата на пациентите с рак на кръвта, че иновациите в лечението на тази група заболявания могат да им дадат нов живот.

“През последните години иновациите в хематологията са изключително големи. Благодарение на тях резултатът от лечението на злокачествените заболявания на кръвта нараства в пъти. Надявам се с нашия опит и усилия да преобърнем представите на обществото и то да чуе, че тези заболявания вече не са фатална присъда. Успехите в тази област са забележителни и трябва да бъдат подкрепяни”, каза проф. Маргарита Генова, председател на Българското медицинско сдружение по хематология. 


Какво четем:

🔴 Задава се визов режим за българските работници в Англия

🔴 Чикаго стана още по-български с „Лейвър Къп 2018“

🔴 Миролюба Бенатова: Царят е Гол! "Господари на ефира" е вариете, а не журналистика. Артисти се правят на журналисти и преиграха

Източник: 24 часа



Коментари



горе