Актьорът Христо Мутафчиев пред "България Днес": Адреналинът ме държи жив!


КОЙ Е ТОЙ

Христо Мутафчиев е роден на 4 април 1969 г. в Карлово. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1994 г. От 2005 г. е председател на Съюза на артистите в България. В биографията си има над 30 представления и 20 филмови продукции.

Осем години след като получи инсулт, артистът разказва за трудностите, през които е преминал, и силата да продължиш напред.

- Г-н Мутафчиев, много хора след преживян инсулт се предават, вие обаче вървите с рогата напред и не се предавате. Вече тренирате и във фитнеса. Откъде тази мотивация и жизненост?

- Аз трябва да съм добре, имам семейство, деца, които трябва да гледам. Разликата между мен и много хора е, че аз не съм много хора. Страшно инато магаре съм.

- В началото на годината взехте участие в спектакъла на Енчо Керязов "Нощта на звездите". Бяхте жива мишена на швейцарския акробат Фреди Нок, който стреля с арбалет към вас. Не се ли страхувахте за живота си?

- Направих го, защото имам нужда от адреналин. Аз живея с адреналина, това е моят бензин в кръвта. Когато Енчо ми предложи да участвам, приех веднага. Предлага ми да участвам и следващата година, но трикът е по-сложен и рисков. Няма да се съглася, защото това надминава и моите очаквания. Може да съм луд, но не съм глупав.

- Дъщеря ви Ая беше в публиката, какво ви каза, след като изгледа този смъртоносен трик?

- Каза ми: "Ти не си добре". Но аз знам, че не съм добре. Всъщност от запознанството ми с Фреди Нок аз му имах пълно доверие. В деня преди спектакъла имахме репетиции и тогава, насочил арбалета към мен, Фреди ме попита дали ме е страх. Аз отговорих - не. Но той пък каза, че се страхува. Признавам, че изпитах лек страх чак когато видях стрелата, насочена към главата ми. По-късно ми каза, че съм единственият в Европа, който се е осмелил да застане пред стрелата му за този номер.

- Имате 3 деца. На какво ги учите и те на какво вас учат?

- Най-вече те ме учат. От тях знам едно нещо, че младостта изисква друг поглед и друго отношения към живота. За мен ще е огромно богатство, ако мога да погледна живота през техните очи. Днешните деца са много различни и много умни. Аз гледам да ги науча на уважение, морал, дисциплина, все забравени думи, които за мен са много важни. Искам да ги науча и на търпение. Това аз го научих след моя инцидент.

- Със съпругата ви Елица сте заедно над 18 г. Как се поддържа семейното огнище?

- С добро отношение, много обич и много компромиси. Мисълта, че това е моят човек и той е до мен, ме крепи. Идва един момент в живота на човек, когато осъзнава, че не иска да остава сам, трябва с някого да изживее миговете на щастие, да извървят заедно останалия път от живота си. И това е съпругата ми. Децата ни също са важни.

- По какъв начин се промени мирогледът ви след инсулта?

- Темата е много дълбока, но най-вече всичко това изискваше търпение. Докато стигна до фитнеса, минах през много неща и усърдна работа. Последните 8 години всеки ден ходя на рехабилитация. Там се учех на ходене, походка, изправеност на стойката. Преди година започнах да ходя на плуване. След това си казах, че това не ми е достатъчно и ми трябва нещо ново. И дойде моментът, в който започнах да ходя на фитнес. Искам да натрупам мускулна маса, да си върна състоянието на рамото. За да мина през всичко това, трябваше търпение.

- Откъде тази воля да продължите напред?

- Обичам живота и искам да го живея. Поради тази причина продължавам да работя в театъра и да се занимавам с моите неща.

- Имате биографична книга "Да бъдеш Христо Мутафчиев". Замисляли ли сте се за втора и как бихте я озаглавили?

- Не съм мислил за това. Първо, трябва да имаш автор, който да я напише, аз не виждам засега такъв човек. Второ, не смятам, че животът ми е толкова интересен, за да бъде описан в някаква книга. Предпочитам хората да дойдат и да гледат спектаклите ми. В момента съм в силата си и играя всичките си представления. Хората могат да разберат живота ми, като ме гледат, а не докато четат за мен вкъщи.

- В представлението "За теб" имате смелостта да излезете в инвалидна количка. Защо?

- Не виждам проблем. Пиесата е писана за мен. Не трябва да се учудвате, че се бъзикам със себе си. От цялата тази история, която ми предостави животът, аз трябва да излизам в чувство за хумор, много автоирония и цинизъм.

- Имате ли пороци, които не сте преодолели?

- Има, но няма да ги кажа. Можем ли да наречем пороци неща, които ни доставят удоволствие?!

- Кой бе най-трудният ви момент през последните 8-9 г.?

- Не помня конкретен момент, в който да ми е било трудно и да не мога да го преодолея. За мен труден момент е да започнеш да губиш близки хора. За щастие родителите ми са живи и здрави. Сега се замислям и наистина ми беше трудно, когато си отидоха Чочо, Кольо Карамфилов. Това са приятели, не можеш да ги върнеш, но може да се надяваш душите им да витаят около теб и да ти помагат.

- Усещали ли сте ги духом?

- Аз не съм от най-сетивните, перде съм, може би и затова минавам през препятствията, но понякога си мисля за приятелството ни с Чочо и тогава го усещам около мен.

- Следващата година навършвате 50 г. Правите ли си равносметки и накъде гледате?

- Гледам само напред, не очаквам нищо. Всичко, което искам да ми се случи, гледам да си го случа. Имам идеи за нови спектакли, нови филми. Дори сега започвам да снимам нов сериал. Забавното е, че след това пък ми звъннаха да снимам друг сериал. Отказах, защото са от две конкурентни телевизии. Работа имам, в представления играя, в много силен период съм.

- Коя е първата мисъл, с която се будите сутрин?

- Жив си, излизай!

- За какво си мислите, гледайки филма "Миграцията на паламуда" (докато го снима, получава инсулт - б.а)?

- Забавлявам се страшно. Харесвам този филм и противно на мисълта, че гледайки го, трябва да се натъжавам, аз не го правя. Гледал съм го над 15 пъти, и то с удоволствие. Историята, която преживях, ме забавлява все повече и повече. Може би заради това как я преодолявам и надскачам. Отдавна не мисля за това как се е случило и защо. Не се питам: "Защо на мен?", защото знам защо. Аз мога да го преодолея, затова ми се случи.

- Днес сте много активен, но кога смятате да спрете да играете?

- Докато мога, ще играя. Това е като един въпрос, който задали на Луис Армстронг - кога смята да спре да пее. Той им отговорил: "Когато прегракна". Тази професия е една любов. Или си влюбен в нея, или не си.


Какво четем:

🔴 Медицинско чудо смая цяла България! (ВИДЕО)

🔴 Скандални твърдения за България в учебниците по история в Македония

🔴 Важно! От НИМХ огласиха пълна и подробна прогноза за времето през ноември

Източник: Днес.БГ



Коментари



горе