На днешния ден преди 29 г. Христо Проданов изкачи Еверест


Според едно знаменито изказване на Методи Савов, три събития в нашата нова история са предизвиквали истинско единение на българския народ – Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г., първата българска национална експедиция на Еверест през 1984 г. и успехът на българските футболисти на световното първенство в САЩ през 1994 г.

Днес се навършват 29 години от първото българско изкачване на Еверест, осъществено от Христо Проданов, участник в българската национална експедиция под ръководството на Аврам Аврамов. Нека върнем лентата и да си припомним събитията, които преди близо 30 години разтърсиха България.
 
На 20 февруари 1984 г. експедицията заминава за непалската столица с чартър на БГА “Балкан”. Около 10 март с. г. започва работата по маршрута – изграждане на височинни лагери и снабдяването им с всичко необходимо (храна, гориво, екипировка), опъване на въжени парапети по опасните места, аклиматизация на участниците към условията на високата планина. На 20 април е предприет първият опит за стигане до върха. В  него участват Христо Проданов и шерпът Чхованг Ринджи. На около 8500 м Ринджи се отказва, след като е ударен в гърдите от паднала стара кислородна бутилка. Проданов продължава сам и около 18.30 часа е на върха. Въодушевлението и радостта в базовия лагер обаче се смесват с опасения и тревоги. Времето е напреднало и пред Христо се очертава перспективата да бивакува принудително (без палатка и спален чувал). Което се и случва. За съжаление, времето се влошава и свежда до нулата шансовете му за оцеляване.
 
Когато става ясно, че Проданов търпи бедствие, колегите му организират безпримерна спасителна акция, която е еталон за самоотверженост и чувство за солидарност. Най-близо до него, без да успее да го намери, стига Людмил Янков. И той прекарва една нощ на открито, след която оцелява като по чудо. Цената на готовността му да се притече на помощ е много висока. Людмил получава тежки измръзвания на ръцете, които водят до ампутация на фаланги от пръстите му. Но това не го спира да продължи да се занимава с алпинизъм. За съжаление, губи живота си на 17 април 1988 г. след трагичен инцидент на връх Камилата в Рила заедно с младия си колега Стоян Наков.
 
Ударът, който понася експедицията, губейки своя лидер, е много тежък. Но потенциалът й е много голям и покрусата трае късо време. След бурна дискусия в базовия лагер е решено усилията да продължат, за да бъдат реализирани докрай съществуващите възможности. Така, на 8 и 9 май 1984 г. на върха стъпват свръзките Иван Вълчев-Методи Савов и Кирил Досков-Николай Петков.
 
Равносметката от българската експедиция на Еверест през 1984 г. е впечатляваща. Малка България е 19-ата страна, която изпраща свои представители на “Третия полюс”. Христо Проданов, Методи Савов, Иван Вълчев, Кирил Досков и Николай Петков увенчават усилията на колегите си по един от най-известните и най-трудните алпийски маршрути в света - по Западния гребен, наричан  “Жестокия път”. Дълъг е 6, 5 километра, с денивелация 2850 м. Точно по него преминава границата между Непал и Китай. Характеризират го голяма дължина и необходимост от продължително пребиваване в “Зоната на смъртта”.
 
Той преодолява местата, където настъпва сблъсък между топлите и влажни въздушни фронтове, идващи от Индийския океан, със сухите и студени маси откъм Тибет. Затова го характеризират крайно нестабилно време, с резки влошавания, ураганни ветрове и пълен комплект от снежни и ледени препятствия. От всички маршрути към осемхилядниците на планетата той единствен съдържа пасаж от V категория на височина 8750 м. Такава категория на такава височина са преминавали само трима словенци, един хърватин (през 1979 г. експедицията е обявена нато “Югославска”), един шерп и петима българи.
 
След словенците, които правят премиерата, и българите никой не е успявал по “Жестокия път”. Едва ли има по-красноречиво доказателство за неговата недостъпност. Христо Проданов е 13-тия човек, който стига до Еверест без кислород и нарежда България на седмо място сред страните, чиито представители са постигали това. Пред нас са само Италия, Австрия, Германия, Непал, САЩ и Япония.
 
Това са и единствените хора в света, които са успели да се справят с “Жестокия път” по Западния гребен на Еверест. Българите Иван Вълчев, Методи Савов, Кирил Досков и Николай Петков първи в света правят цялостен траверс на масива – по два изцяло различни маршрута на качване и слизане. Американският траверс на Ансълд и Хорнбайн започва и свършва в Западния циркус, частта на изкачване и слизане до и от Западния циркус от и до базовия лагер на ледника Кхумбу е една и съща.
 
Ефектът от случилото се по склоновете на Еверест в България е поразителен. В дните между 20 април и 11 май 1984 г. цялата страна следи случващото се по склоновете на Третия полюс Събитията връщат истинския и позабравен смисъл на понятията „мъжество”, „другарство”, „самоотверженост” и са камък в блатото на фалша и застоя в обществото. Българите са истински развълнувани и дълбоко трогнати, защото всичко, което се случва е истинско – смърт, борба и величие на духа. Затова няма нищо чудно във факта, че експедицията на Еверест през 1984 г. бе определена за спортно събитие на ХХ век в нашата страна в плебисцит на Българската национална телевизия.

Източник: climbingguidebg



Коментари



горе