"Дъжд", Елисавета Багряна


Навън вали, есенният дъжд никога не закъснява. Той ще дойде, както всяка година - нечакано, но напоително.

Навън вали, а често се случва да вали и в душите, без да знаем точно защо, без да го искаме, без да бъде честно.

Есенната меланхолия може би ще завладее сърцата ни съвсем скоро, но най-добрият лек за нея е поезията. Защото есента е именно това - най-интимната и уютна поезия.

Днес ви предлагаме да прочетете едно произведение на Елисавета Багряна, което е съвсем в унисон с времето навън:

***

Мълчим като на тайната вечеря.

Стрелката бяга, времето изтича.

Какво ми каза? Устните трепереха,

едва чух: - Колко много те обичам...

 

Събудих се, като че век съм спала,

а помежду ни мили се простираха.

Кому бе нужна нашата раздяла?

Не знаех нищо, нищо не разбирах.

 

Седя сега и всичко си припомням.

Навън вали. Под есенния ромон

се чувствувам самотна и бездомна,

загубена във този град огромен.

 

Това, което бе, не ще се върне.

Сърцето ми самичко се осъди.

Но как безумно бих те днес прегърнала,


Какво четем:

🔴 Плодът-чудо със силата на антибиотик: 10 невероятни свойства на дървото на Афродита, за които не сте и чували

🔴 Определиха най-полезните храни, ето пълен списък

🔴 6 ефикасни народни рецепти срещу простуда

Източник: edna



Коментари



горе