Ина Симеонова чете на глас във фейсбук за слепи и възрастни
“При все, че да ядеш мед, това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.” Това е цитат от любимата на поколения читатели “Мечо Пух”. Перифразиран по отношение на четенето на книги, би могло да звучи така: “При все, че да четеш книги е хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да четеш, който е по- хубав.” Тази тръпка от четенето и трепетът от очакването да стане 20,20 ч осмисля дните на Ина Симеонова. Всяка вечер точно по това време тя чете на глас във фейсбук за всички, които по някаква причина не могат или нямат време да го правят.
Ина мечтае да създаде място, което да провокира децата да четат. СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ
“Чета отдавна в страницата “Книгата, която чета” на глас, защото открих, че е полезно за мен и за много хора. Четенето вечер се роди като рубрика #ПриказкиЗаЛекаНощ”, разказва Ина. Часът също не е случаен. Преди време започваше в 21,21, а сега е с час и една минута по-рано - 20,20.
“Напоследък еднаквите числа ме преследват. Има теория за тях. Така реших да чета в този час. И срещите ни започват навреме”.
Всяка вечер точно в 20,20 ч. Симеонова се появява на екраните на хилядите си последователи.
Любовта на Ина към книгите се поражда в ранното ѝ детство, когато
на всяка заплата майка ѝ
купува по книга за
себе си и една за нея
Още тогава много харесва “Мечо Пух”. Неслучайно започва с тази книга и инициативата ѝ “Книгата, която чета”. И от любов към приключенията на Кристофър Робин и приятелите му - Мечо Пух, Прасчо, Тигър и Йори, често я припомня и на хилядите си последователи. А под хиляди съвсем не мислете, че преувеличаваме. Страницата ѝ във фейсбук е последвана от над 18 000 човека. Тя чете за всеки един от тях. Но започва да го прави заради майка си, която е с отслабено зрение и ѝ е трудно сама да чете книгите, които обича. Така Ина решава да го прави по фейсбук и да помогне на други незрящи или ангажирани хора, на които им липсват книгите. Но има и още един мотив:
“Самата страница я създадох, за да провокирам себе си да чета отново. Телевизията ми пречеше. Идеята ми беше да споделям това което ме впечатлява от книгите и филмите. Да пиша. След време ми хрумна, че това може да е моята сцена и че мога да чета на глас. Исках да има смисъл и че е подходящо за незрящи, за възрастни”.
Освен “Мечо Пух” сред любимите четива на Симеонова са “Повест за истинския човек” на Борис Полевой и “Мъртва зона” на Стивън Кинг. Казва, че не избира книгите, към които да посегне. Решава го импулсивно и вярва, че по-скоро те избират нея.
А покрай все по-голямата популярност на страницата “Книгата, която чета” и виртуалната общност, която Ина създава там, не е учудващо, че четивата сами отиват при нея.
Често по улицата я спират
хора, които ѝ благодарят,
че ги прави съпричастни с четенето си. Дори ѝ препоръчват и ѝ подаряват книги.
Във времето, в което не чете във фейсбук, животът на Ина много прилича на този на последователите ѝ.
“Животът ми винаги е бил път, по който често съм се губила. Път към себе си. Скоро смених работата си. Близо 12 години работих на бензиностанция. Сега отново работя с клиенти, но по-мащабно. Чувствам се добре, когато общувам с хората. Изпитвам радост от удоволствието на хората, че съм била полезна с нещо, че съм ги усмихнала. Същото е с четенето. Даваме си любов един на друг”, разказва тя.
Преди “Книгата, която чета”
Ина е завършила
актьорско майсторство
за куклен театър
И макар книгите да са изпреварили актьорството на този етап, то не е затворена страница за Ина и има идеи за бъдещи начинания в тази посока.
“И това ще стане. Мислим го с една приятелка”.
А по отношение на книгите и четенето Ина има още по-амбициозни планове.
“Много искам да създам реална среда за четящи хора. Да направя неща, които да провокират децата да четат. Да създадем книги, които да са адекватни за днешното време.”
Какво четем:
🔴 Кои са важните неща за стабилна връзка🔴 Боб и орехи вместо мръвки и яйца по време на пости
🔴 Теодора Духовникова: Преживях кошмара на рака на гърдата
Източник: 24 часа
Коментари
