Икона дарява с деца, след като се изяде ябълка


По Коледа стават чудеса, но не само тогава. България е известна с чудотворните си икони, съхранявани в манастири и църкви. Те лекуват, даряват с деца, носят благоденствие и семеен мир. Освен това дават най-ценното – надежда.

Представяме ви Света Богородица „Златната ябълка” от Асеновград – една от иконите, пред които се прекланят и която молят за помощ бездетните жени. Текстът е част от книгата „Чудотворните икони на България”, която включва общо 24 чудотворни икони.

Света Богородица „Златната ябълка” в Асеновград

Чудотворната икона на Света Богородица „Златната ябълка” в Асеновград е помогнала на много бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова и всяка година пред нея на празника й се струпват десетки жени, които идват, за да помолят Богородица за помощ.

Първото чудо с иконата, извършено от Майката Божия с неплодната жена, е станало през 1765 г. и е описано от Ананий Клинис, тогавашния игумен на манастира „Св. св. Кирик и Юлита”.

Къде се намира: Изложена е в храма „Св. Богородица – Успение” в кв. „Горни Воден” в Асеновград.

Кога е направена: Тя е рисувана с темпера върху дърво от неизвестен майстор в края на XVI – началото на XVII в.

Колко е голяма: Иконата е с размери 82/56,5 см.

За какво помага: Известна е с чудотворната си способност да дарява с рожба бездетни жени.

Интересни особености: Чудотворната икона на Божията майка се обкичва с венци от ябълки преди празника й. Те престояват там, като накрая се раздават в празничния ден на безплодните жени.

Дарява с деца, след като се изяде ябълка

Чудотворната икона на Божията майка или още известна като „Златна ябълка” се пази в храма „Св. Богородица – Успение” в кв. „Горни Воден” в Асеновград.

Иконата е нарисувана от неизвестен майстор в края на XVI и началото на XVII в. Тя е известна с чудотворната си способност да дарява с рожба бездетни жени.

Първото чудо с иконата, извършено от Богородица с жена, имаща проблеми да зачене, станало през 1765 г. и е описано от Ананий Клинис, тогавашния игумен на манастира „Св. св. Кирик и Юлита”. Ето какво пише той в неговия „Синаксар за златната ябълка”: „В петата събота на Великия пост православните отдават акатистна похвала на Пресветата, Пречиста, Преблагословена Владичица наша Богородица и Присно Дева Мария. Чрез тая свята и чудотворна икона Пресветата майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни, благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи. Възпоминание на чудото с неплодната жена, която, като беше закъсняла за празника на благодатната Богородица Дева Мария, поради дългия път, не можа да получи благословен хляб и като счете това за лош знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност. Йереят, като чу плача и риданията на жената, много се натъжи и като не намери и троха, останала от благословения хляб, разбирайки причината за мъката на жената, смут обхвана душата му. И видя (йереят) една ябълка, оставена в дар пред светата чудотворна икона, взе я и я даде на жената като благословение, а тя, като прие ябълката с гореща вяра, се успокои. И не след много време жената се оказа трудна. Като се роди рожбата й, от вяра и благодарност към Божията майка тя употреби много средства и богато украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я дари за спомен на Великата благодат”.

Още оттогава тръгва поверието, че жени, които имат проблеми със зачеването на дете, трябва да им се прочете молитва пред иконата, като след това е нужно да изядат една благословена ябълка заедно със семената и дръжката и това ще доведе до успешно сдобиване с рожба.

Чудесата, извършени от Богородица, са много. Някои от тях са описани в поменици, а за други може да се подозира от многобройните украшения, които са били оставяни на иконата. Чудото с иконата се ознаменува с празник, чието празнуване се превръща в традиция – чества се и до днес на петата събота от Великия пост. Тогава чудотворната икона се закичва с венци от ябълки още от първия петъчен акатис на поста. Те трябва да престоят до празника, което е пет седмици, и след прочитането на последния, пети акатис те се раздават в празничния ден на безплодни жени. Празникът се нарича „Златна ябълка” и се отбелязва само в горноводенската църква, в която се намира иконата.

Според различни вярвания бездетните жени трябва да преспят в църквата в навечерието на празника. Причината е, че се смята, че силата на мястото тогава е най-голяма, тъй като светецът покровител идва да го посети и чува молитвите на вярващите. В навечерието на празника в горноводенския храм винаги идват жени и семейни двойки, които не могат да имат деца.

Жена ражда след 8 г. неуспешни опита

Чудотворната икона е известна с това, че помага на бездетни жени да заченат, като историите са многобройни. Сред признателните на храма и изображението на Богородица обаче е било и царското ни семейство.

Една от историите твърди, че княгиня Евдокия, сестра на цар Борис III, преспала под купола на храма през 1934 г. и оздравяла от дълго мъчила я болест. В знак на благодарност Борис III дарява на храма мрамор, с който настилат пода. А също и златно енголпие – специален медальон, който носят само висшите духовници.

Иконата „Златна ябълка” често гостува в храмовете на различни градове из страната. Вярващите я посрещат според обичая, като я окичват с ябълки. В самата църква пък идват семейства, които са се сдобили с рожба, за да донесат дарове от благодарност за чудото. Също така те се връщат там и за да кръстят децата си.

През ноември 2015 г. пък нов ритуал събира доста семейства в храма. Тогава навръх Въведение Богородично и Деня на християнското семейство те се молят за сбъдване на мечтата за рожба. Организиран е така нареченият Молебен за чадородие пред чудотворната икона на Света Богородица – „Златна ябълка”.

Цялата история с ябълките и иконата започнала още през 1765 г., когато е описано и първото чудо, свързано с Богородица в храма. Тогава една жена дошла в църквата, но твърде късно и затова не успяла да си вземе от благодатния хляб. Тя приела това като изключително лоша поличба и затова се разплакала. Свещеникът я видял и след като разбрал защо тя е толкова тъжна, й дал ябълка, която била оставена като дар пред изображението на Светата майка. Жената я изяла и след това заченала и родила дете. Историята е описана през 1765 г. от Ананисий Клинис, който е игумен на близкия манастир „Св. св. Кирик и Юлита”. Там е написано: „след като неплодната родила, украсила богато иконата и дарила ябълка от чисто злато”.

В църквата дори се води и книга, в която се записват чудодейните раждания, станали след молитва към Богородица. Само до миналата година те са били над 300 на брой. Някои от дечицата са били на родители, живеещи в САЩ, Австралия, Австрия, Канада, Англия, както и Гърция, Македония, Сърбия. Например преди около 4 г. двойка от Скопие се помолила на чудодейната икона.

Жената родила момченце, което нарекла Георги и го кръстила в „Св. Успение Богородично – Златна ябълка”. Семейство от Пловдив също е убедено, че Божията майка ги е дарила с близнаци, като те са много благодарни за случилото се. „Беше наистина невероятно, защото жената беше на 47 г., а мъжът – на 50. Сега се радват на двете си момченца Марио и Веско и често идват да запалят свещ”, казват от храма.

В книгата с дечица може да се види и историята на пловдивчанката Камелия, която 8 г. пробвала да забременее. След като се помолила в храма и изяла ябълка от венеца на Богородица, родила син Христо.

Иконата е рисувана през 1620–1630 г., твърдят две експертизи. Смята се, че изображението е създадено на Атон и е копие на тамошна светиня. През 2004 г. чудотворната икона е открадната. Храмът бил разбит в нощта срещу Велики четвъртък, като са задигнати още 28 икони. Шестнадесет от тях са открити в река край Казанлък. Намерила се и чудодейната икона. Софийски антиквар я предал, след като я купил от крадеца. Реликвата се върнала в храма на 13 август 2004 г., два дни преди Успение Богородично. Оказва се, че крадецът е от Велико Търново, като той взел иконата, тъй като 2-килограмовият й обков бил сребърен. Той получил условна присъда.

Това не е първият път, в който престъпник иска да обере иконата. През 1944 г. изчезва златната ябълка, подарена от жената, чието чудо е описано през 1765 г. Тя е била заменена обаче от друга, създадена наскоро, преди около 5 г. Това станало с дарения на християни от Кърджали.

Ритуал с коланче за зачеване

Ритуал, свързан с иконата, е оплитането на коланче за дете. При него се вярва, че църквата трябва да бъде опасана три пъти с памучен конец, който после се сгъва и засуква като мартеница. Така направеното коланче се внася в църквата, за да се освети. След това жената, която иска да зачене, трябва да го завърже на кръста си и да го носи в продължение на 40 дни. Именно през този период тя трябва да зачене. Местните смятат, че този ритуал има предистория – двойно чудо, което станало на празника на иконата. Тогава две жени получили съновидения. При едната й се присънило, че на другата сутрин пред вратата на църквата ще я чака непозната, която ще й даде три макари. С тях тя трябвало да си направи колан и да го носи, докато забременее. Другата жена пък имала син, който бил болен от туберкулоза. Тя сънувала, че трябвало да вземе от вкъщи три макари и да ги занесе пред вратата на църквата. На сутринта двете жени се срещнали и чудото станало – едната заченала, а другата получила изцеление за детето си.

Горни Воден бил Малката Елада

Горни Воден датира като селище още от II–III век сл.Христа. По това време той е бил част от пределите на Източната Римска империя.

В този период от време за мъченици са били обявени св. Кирик и св. Иулита, които са пострадали по времето на Диоклетиановите гонения в 303 г. Затова и по-късно в тяхна чест е съграден манастир над селото.

Самият храм „Св. Богородица – Успение” в сегашния си вид датира от доста по-късен период – от XVII век. Той е претърпял две обновления – през 1833 г. и през 1896 г., когато е бил изграден в сегашния си вид и размер. В нарктиката на храма, от дясната страна на вътрешната врата, има мраморна плоча, която гласи следното: „Някога император Юстиниан издигна блестящ храм на Премъдростта („Св. София” в Цариград). Сега с огромни усилия – храм на изявено Благодатната Богородица Чария се построи под надзирателството, както и с разходите на йеромонах Серафим от Хиос, заедно с Христодул, областния управител, и други, през Архийерейството на Високопреосвещения Никифор Филипополски – родом Лезвиец, чиито призовавания Христе и Маичините молитви запиши в книгата на живота. Амин”.

Плочата е от периода 1830–1833 година, когато първоначалният храм, датиращ от предвъзрожденската епоха, е бил съграден в сегашния си размер, но не и височина. По-късно при второто обновление на храма през 1896 г. е доизграден в сегашната си височина. Тогава са прибавени купол и притвор, направено е ново зографисване, издигане на камбанария, снабдена през 1910 година и с часовник, донесен от Виена.

Данните, които се пазят, показват, че през 1896 г. на 13 декември, при празнуването на свети Петозарни мъченици Авсентий, Евстатий, Евгений, Мардарий, Орест и св. девица Лукия, е осветена църквата „Св. Богородица – Успение” в село Горни Воден.

Едно време към храма е имало и метох, който бил наистина впечатляващ. Той е бил заснет от Н. Тулешков преди рухването му през 1978 г. Според него той е от предвъзрожденската епоха и е включвал гостоприемница и стопански сгради. Към сегашна дата там са запазени само клисарницата и жилищните стаи над нея, където едно време са се използвали от семейството на свещеника.

До 1924 г. в Горни Воден е живеело гръцко население, а храмът до 1906 г. е бил подчинен на Цариградската патриаршия. Наричали селото Малка Елада. След това обаче през 1924 г. по споразумението Моллов – Кафадарис местното гръцко население се изселва в Гърция, а там пристигат прогонените оттам тракийци и македонци.

Всяка година на Преполовение се извършва литийно шествие от храма в Горни Воден до манастира, като се носи чудотворната икона на Богородица – „Златната ябълка”. Празникът бива наричан от местните „Руса сряда”, като се чества на 25-ия ден след Великден, което е половината време до Петдесетница.

На този ден след тържествено богослужение чудотворната икона на Св. Богородица се носи на ръце до манастира „Св. Кирик”, като всеки присъстващ се стреми известно време да я поноси, за да има здраве и успех в живота.

В храма на манастира се отслужва молебен, след което всички сядат на обща трапеза и почивка. Следобед, около 15 часа, шествието с иконата поема обратния път и празникът завършва в църква “Света Богородица – Успение”.

Из „Чудотворните икони на България”


Какво четем:

🔴 Тайбе Юсеин е "Спортист на годината" при женска доминация

🔴 Има нещо по-опасно за обществото от радиацията – това е глупостта на властника!

🔴 Лили Димкова: Лъжата е в основата на всички болести

Източник: 24 часа



Коментари



горе