Коледна притча от Хорхе Букай: За подаръците, които остават във вечността
Коледа никога не е просто навик, тя е магия.
И се нуждаем от повече любов и разбирателство. Повече топлина и семейство.
Обичайте се и се насладете на пълни къщи и сърца. (бел. ред.)
Преди години, по време на голямата икономическа рецесия в САЩ, един човек решил, че за наближаващите коледни празници няма да има достатъчно пари за скъпи подаръци. Изхарчил огромна за него сума, за да купи цяла ролка опаковъчна хартия с коледни рисунки, с надеждата, че изисканата опаковка би могла да замести скъпото съдържание.
На 15 декември, събота, решил да опакова „джунджуриите“, които бил купил за подаръци. Когато отворил килера под стълбата и открил само ролката, върху която била обвита хартията, изпаднал в ярост.
– Кой е използвал опаковъчната хартия в килера? – развикал се той. – Кой я е взел? Тази хартия е страшно скъпа! За какво сте я използвали?
Продължил да крещи ядосано, докато най-после четиригодишната му дъщеричка се
приближила с наведена глава и му казала:
– Аз бях, тате, аз я използвах.
– Използвала си я? Без разрешение?
– Да, тате – отвърнало момиченцето, готово да се разплаче.
– Хартията беше много скъпа, госпожичке. И не я купих, за да си играеш с нея,
а за да опаковам подаръците за Коледа…
– Но, тате…
– Така ли? Подарък… Цялата хартия за един-единствен подарък… И може ли да знам
за кого е бил този подарък изненада? – попитал ядосано бащата.
– Добре, хайде да видим тази кутия. Може пък да използваме част от хартията,
за да опаковаме другите подаръци.
– Честита Коледа, тате – казало детето и подало пакета на баща си. Трогнат от вниманието на дъщеря си, бащата се опитал безуспешно да спаси част
от хартията, като същевременно се упреквал, че не е съумял да изслуша дъщеря си.
Момиченцето отново навело глава и със сълзи на очи казало:
Бащата имал желание да потъне вдън земя.
– Да, но… – опитало се да обясни детето.
– Ти си едно разглезено момиче. Баща ти работи всеки ден като вол, за да не ви
липсва нищо вкъщи, а когато купувам нещо, за да има подаръци за всички, ти…
– Мълчи и ме слушай! Трябваше да попиташ дали може да използваш тази хартия!
– Не можех да попитам, тате… защото… беше изненада.
– Каква изненада? Че вече няма да има хартия за опаковане на подаръците?
– Не, татко… увих с нея един подарък изненада.
Момиченцето се разплакало…
– Беше… за теб, тате.
Мъжът онемял. Почувствал се като чудовище – дъщеря му била приготвила подарък,
а той й се скарал, затова след малко, гузен и засрамен, казал:
– О… извинявай, че ти се развиках, миличка, но тази хартия е твърде скъпа, за
да опаковаш с нея само един подарък.
– Да, тате… но кутията беше много голяма и стана много хубава…
Мъжът се разчувствал и се опитал да разведри обстановката.
След малко момиченцето донесло от стаята си огромната кутия от старата си кукленска
къщичка, „увита“ във вече безполезната златиста хартия.
Когато обаче отворил кутията и видял, че в нея няма нищо, той отново избухнал:
– Не знаеш ли, че когато човек опакова кутия за подарък, като използва ЦЯЛА ролка
златиста хартия, ТРЯБВА да сложи нещо вътре? Майка ти никога ли не те е учила,
че не се подарява ПРАЗНА кутия?
– Кутията не е празна, тате… Изпратих в нея седемдесет целувки… Така че, когато
заминаваш и си далече от нас, да носиш със себе си целувките, които ти подарих
за Коледа…
Прегърнал дъщеря си и я помолил да му прости, задето не е попитал, не е разбрал,
не е съумял да я изслуша.
Казват, че мъжът прибрал кутията и опаковката ѝ под леглото си. Държал я там в продължение на години и всеки път, когато се почувствал
тъжен, обезсърчен или потиснат от житейските трудности, изваждал една от целувките,
които дъщеря му била подарила, и си припомнял любовта, с която ги била сложила
вътре...
Какво четем:
🔴 Караконджоловите дни между Коледа и Йордановден
🔴 И това се случва. Търновец се жени два пъти за белгийката Марион
🔴 "Обичай ближния си, но остави жена му на мира…" - 51 години без великия Чудомир
Източник: edna
Коментари
Последвайте ни във facebook!
