СЛЕДКОЛЕДНО


Гледах изненадан сгънатото пакетче и се досетих защо преди месец  ме попита дали може да използва  хартията за подаръци, която се мотаеше у дома. Пакетчето беше малко, но тежичко и старателно опаковано. Вече се досещах какво е, но го отворих внимателно, докато тя ме наблюдаваше напрегнато.  Ръчният часовник на дядо й, който продължаваше да тиктака и днес, почти година и половина след като болестта ни го грабна. Коледният подарък на шестгодишната ми дъщеря, която нямаше как да ми купи нещо, но беше преценила кое може да е ценно за мен и да ме развълнува. Стоях безмълвен и не знаех какво да й кажа, само я прегърнах силно, за да скрия сълзите си. Благодарих й тихо.

Часовникът обичайно тиктака сред вещите на бюрото ми и когато погледът ми попада на него, се взирам в неумолимо движещата се стрелка. Сега е с час напред, защото и през ум не ми минава да го върна назад, още по-малкото да го нося. Стои си там, напомнящ за един друг живот и за едни други времена.

Тези дни гледах „Стани богат”. Едно младо и безспорно интелигентно момче, учило и в чужбина, се затрудни от наглед лесния въпрос в кое историческо събитие не е участвал Кимон Георгиев, като ретроспекцията започваше от Септемврийското въстание (верният отговор), преминаваше през два преврата и стигаше до 9 септември 1944. Младежът неимоверно се затрудни и не можеше да даде правилния отговор, защото просто не знаеше кой е  „Царят на превратите”, камо ли малката подробност, че „Човекът-парламент” Гиньо Ганев беше негов зет. В началото се възмутих вътрешно от незнанието му, но после се запитах – а задължително ли е да го знае. Прави ли го това по-малко добър или знаещ човек. И не е ли по-добре да знае отговорите на въпросите, които ще му зададе бъдещето, отколкото тези от миналото? От друга страна, незнанието може в най-неподходящия момент да лъсне „като въшка на чело”, както казват старите хора.

По Коледа популярен сайт припомни блестящото есе на Теодора Димова за видяна обява в един телевизионен репортаж „Давам ороци по български език”, част от сборника й с есета „Ороци”. Потресе ме съдържанието на по-голямата част от коментарите на „четящите”, обвиняващи в неграмотност …. авторката на есето – Doboromiro Salavovo  „Ора, Очете се, Одете по Ороци. Очене му е майката. Оченето сляпото. Окато прави. наОчете си Орока. Пълно е с Очители, няма кой да Очи”, Svilena Alexieva „Тази госпожа сигурно си е кОпувала оценките, затова е пропуснала, когато са учили за Ороците. Чак телефона ми се възмути, пет пъти поправя грешките”, Angela Andreeva „От едни ОРОЦИ цяла трилогия написала.!!!” до категоричната присъда на Светлана Борисова  „Неграмотна овца”!

Не се стърпях, сложих и моя коментар :”Тъпаци!” Нямаше реакция.

Дотам стигнахме – коментираме без да четем, но и да прочетем нещо – не сме разбрали за какво иде реч.

В днешно време точният правопис, пунктуация и липса на диалект се приемат като проява на „ненужна елитарност”. „Пълният член” пък е почти фигура от висшия пилотаж, невнятна и за голяма част от пишещите „братя”.

Днес няма морални стожери, които да сочат правилния път в тъмата на безпросветността и безпардонното самочувствие, без значение дали то е „провинциално” или „софийско”. Дори и да светне лъч надежда, присъдата вече е изречена: „Всички са маскари!”

Тържествуващата духовна пустота наоколо е далеч по-опасна от демографския срив.

Прелистих отново въпросното есе на Теодора Димова:

„Болезнено е да виждаш страната си контролирана и съсипвана от лукави, тесногръди, откровено глупави и алчни управници. Още по-болезнено е да виждаш самочувствието, с което ни поучават. Имахме други надежди, затова сега сме в такава погнуса. Това ли е вината ни – че имахме надежди? А нима е наша вината, че надеждите ни рухнаха?

Десетилетия все такива учители ни преподават „ороци“. Затова би трябвало да сме си научили урока. Въпреки че такива са ни учителите, трябва да си научим урока. Разбирам, че това не е лесно. Именно това „въпреки“ го прави трудно Лесното е да се оправдаваме.”

––

Взех часовника на дядото на Дея и го върнах с час назад, за да е в час.

Стрелката леко се запъна в началото, но после тръгна устремно напред към новата 2019 година. Не можем да спрем времето.

Не държа дъщеря ми да знае кой е Кимон Георгиев, но искам да бъде в час и да си научи „Уроците”.

За да има надежда и след нас, и след Коледа.

Благодаря ти за подаръка, слънчице!

Ахилеас Лилов


Какво четем:

🔴 Не щат да метат, не щат да плевят... Мързеливи безработни губят помощи

🔴 55 години любов: Смъртта уби мечтата на Татяна Лолова за диамантна сватба с нейния Славе

🔴 Актьорът Иван Ласкин с ужасни болки първо в "Пирогов", сега във ВМА

Източник: ahileaslilov



Коментари



горе