Дора Прангаджийска: Преодоляването на моя личен ад е вдъхновявал хората да се борят


Дора Прангаджийска разбира, че е осиновена дни след като си отива майка ѝ. Огромната мъка я тласка по дълъг път на търсене на себе си, отърсване от миналото и прошка. По него Дора намира и своето призвание – да бъде психотерапевт и да помага на десетки хора да се изправят срещу страхове си, за да градят своето щастие. Днес Дора води аналитични консултации, семинари и лекции. Тя помага на осиновените да преодолеят най-голямата травма – това, че са били изоставени в началото на живота си – и да продължат напред без гняв и обида. А осиновителите учи как да говорят с децата си за истината, така че да не се стига до сериозни травми и болки. Част е от екипа на Българска асоциация "Осиновени и осиновители" и се бори за промяна на обществените нагласи към осиновяването. Автор е на книгата "Благодаря ти, мамо! Пътят на осиновения от гнева до прошката".

- Всекидневно се борите за промяна на обществените нагласи към осиновените. Когато се обърнете назад, виждате ли реално плодовете на своя труд?

- За голяма моя радост промените наистина се случват. Преди три години, когато със съмишлениците ми от българска асоциация „Осиновени и осиновители“ започнахме да инициираме срещи с хора от „осиновителния триъгълник“ (осиновен, осиновител, биологичен родител) и да говорим по темата, малко хора се осмеляваха публично да се покажат и да разкажат историята си. Днес залите се пълнят все повече и повече. Медиите дават пространство на темата и по този начин обществото се ангажира. Но има още много път да извървим, още много неща, за които да се борим.

- Това, което оценявате като най-големия си успех?

- Когато се обърна назад, виждам, че успехите са наистина много. С гледните си точки ангажирам хората, умея да ги мотивирам за промяна, написах книга, която определят като „пътеводител в осиновяването”, номинирана съм за награда „Златна ябълка” в категория „Герой на децата”.

Като най-голям успех обаче определям смяната на моите лични вярвания. Допреди години бях едно обидено на биологичните си създатели дете, което тропа с крак и казва, че те не го интересуват, щом са го захвърлили и никога не са го потърсили. Психотерапията отвори един нов свят за мен. С много труд, разтърсващи емоционални преживявания, крачки напред, застой, понякога назад, успях да се превърна в много по-зрял и осъзнат човек, който може да приеме изборите на другите, дори и да не ги разбира или одобрява. Днес съм благодарна и на родителите си, и на биологичните си създатели – на едните за това, че са ме отгледали и са ми дали цялата любов, на която са били способни, а на другите, че ме има на тази земя и дишам благодарение на тях.

Смятам, че за да може човек да е полезен, трябва да е разрешил първо собствените си вътрешнопсихични конфликти. Няма как да уча друг на смирение и прошка, ако самата аз не съм се научила преди това.

- Защо наричат книгата ви „Благодаря ти, мамо“ „пътеводител в осиновяването“?

- Може би защото в България има много малко литература по темата осиновяване, а и защото в нея разглеждам фазите при формирането на характера на всеки един човек в такава ситуация. Акцентът е върху това как разделянето от биологичната майка рефлектира върху характера, какви дефицити и страхове създава и колко важно е отношението на родителите, осиновили детето, за да може тези травми да бъдат лекувани. Към всяка глава, разкриваща особеностите на осиновения, съм дала съвети към родителите. Има специална глава и към порасналите осиновени хора, в която давам терапевтична посока за справяне сам. Разбира се, пътят не е унифициран. Всеки човек избира сам как да живее. Аз просто разкривам моята философия, моя избор, както на терапевт, така и на човек.


Какво четем:

🔴 Почина легенда на българския футбол

🔴 Деси Стоянова шокира всички с това, което направи с децата си

🔴 Гадателката на Берлускони с прогноза за 2019 година: Борисов среща любовта!

Източник: mila



Коментари



горе