На Йордановден в Калофер Тунджа "ври и кипи"



 Ни студ, ни сняг, ни лед могат да спрат мъжкото хоро в Калофер при което водата на река Тунджа "ври и кипи", а земята потръпва от нозете на смелите българи. В родния град на Христо Ботев традицията е жива - в душите и сърцата на всички калоферци.

Богоявление - Йордановден

 Мъжкото хоро в Калофер е единствено по рода си и се играе само в подбалканския град от повече от 200 години. Всяка година на Йордановден стотици се събират в Калофер, за да наблюдават легендарното мъжко хоро в ледените води на Тунджа. Този обичай е съществувал още преди Освобождението от турско робство и уникалното е това, че никъде другаде в България не се практикува.

 По времето на комунистическото управление обичаят е бил забранен и почти забравен, но през последните двадесет години отново е възкръснал и днес се е превърнал в един от най-забележителните празници на Калофер. Особенна популярност този обичай добива през последните няколко години, благодарение на масовото му отразяване в електронните медии. Подготовката започва още от 5 януари с построяването на бент, който да прегради ледените води на Тунджа за да се образува голям яз. Бентът се изгражда от груби вертикални дървени греди, върху които се полага метална мрежа, а най-отгоре се поставя армирано найлоново платно, привързано към гредите със сезал. След като бентът се изгради, найлоновото платно се навива на руло ниско долу, за да не се пълни бента с вода през нощта. Това се прави защото е възможно водата през нощта да замръзне и играта да стане невъзможна.

 На сутринта "майсторите" на бента идват рано и разгъват платното до най-високата точка, така че язът да се напълни за не повече от час до максималния си обем и дълбочина - около 1,20 м. Традицията повелява кметът на града да кани цяла нощ всички млади мъже, участници в хорото в дома си и да почерпи с червено вино и домашна ракия. Пияни обаче не се пускат във водите. Около 6,30 ч. на 06 януари започват да се събират участниците и зрителите на това уникално събитие. Точно в 7.45 ч. свещеникът идва до бента и дава знак, хорото да започне. На определено място по специално построено стълбище първо в реката навлизат музикантите (гайда, тъпани, кавали) следвани от участниците в хорото, облечени в народни носии и задължителният български трибагреник в ръка.

 Мъжете пеят "Залюбила е Василка двама" и "Тунджа, Тунджа". След местните влизат и гостите. Десетки мъже се потапят в Тунджа, а някои от тях стоят повече от 20 минути. Местният свещенник хвърля богоявленския кръст в реката и този, който го намери традиционно го предава в ръцете на най-малкия участник в мъжкото хоро, което обикновенно е дете седящо на раменете на възрастен.

Фотограф: Милен Цветанов


Какво четем:

🔴 Кошмарни дни за Алекс Сърчаджиева

🔴 Мъж изгоря при пожар в Лясковец

🔴 Кеворк разкрива тайните на звездите: Лили Иванова: Дай сто хиляди

Източник: УЧИТЕЛИ



Коментари



горе