За буквите, за културата и децата ни


Наближава най-светлият български празник, този, който ни отличава от всички, този, който определя нашата индентичност. Нашата идентичност започва с буквичката А и завършва с буквичката Я. От която се отказваме всеки ден. Тъжно е. И се надяваме на някакъв светъл лъч.

А какъв по-голям лъч светлина от писмеността, от грамотността. Защото сме сред избраните народи, които имат собствена азбука, букви, с които да четем и пишем историята си. Близо 300 милиона души в света пишат на кирилица.

Как е в България? Децата ни знаят английски, преди да са научили български. В смесените региони възрастните хора говорят български по-добре от младите. Но ако отидите в Турция, ще видите , че още щом заговорите на български, да речем в град Чорлу, само за миг цялата улица проговаря на български. В Париж, в Чикаго и другаде по света българите плащат солидни суми децата им да учат български език – „език, свещен на моите деди”, а тук…

Стана така, че българската грамотност май е най-застрашена в България.

С безотговорното си отношение към нашите ценности се обезценяваме самите ние, обезмисляме продължението на рода и народа си.

В ден като 24 май нека станем по-чувствителни, не само да си спомним за нашите първоучители двамата братя Кирил и Методий. И родители, и учители да обърнем поглед към децата, които с толкова трепет и чувство говорят за буквите и техните създатели. Само ако посеем семето на нашето „а, б, в” и се грижим грамотността ни да е жива, ще опазим не само нашата писменост, а и своята самобитност. И ще ни има като народ.

Красимира АТАНАСОВА



Източник: Нов живот





Коментари

горе