Марияна Николова, историк: Капитан Петко войвода умира в мизерия

Ограбват го, два пъти му отказват поборническа пенсия

КОЯ Е ТЯ

Марияна Николова е родена на 15 юни 1974 г. Завършва история във Великотърновския университет. Завежда отдел "Българските земи XV-XIV векУ към Музея на Възраждането във Варна. Тя подготвя изложба със снимки и експонати на Джузепе Гарибалди и Капитан Петко войвода. За тежкия живот на българския комита четете в следващите редове.

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Г-жо Николова, какво породи желанието ви да увековечите Гарибалди и Капитан Петко войвода?

- Това е наша инициатива, която подготвяме от повече от година по повод 210 години от рождението на Гарибалди. Благодарение на консула на Италия във Варна успяхме да се свържем с наследница на Гарибалди, която прояви желание да предостави повече материали и тази годишнина да бъде отчетена подобаващо. Надявам се в средата на май да направим изложбата.

- Какви неща са запазени от Капитан Петко войвода?

- За съжаление са много малко, основно документи. При разрушаването на къщата му повечето материали са загубени и няма информация къде са разпръснати. Интересното е, че той е изключително скромен човек и много малко говори за себе си. Още приживе няколко души се опитват да направят негова биография, но той винаги се е отнасял изключително скромно. Имал е местенце до Аксаково, където е прекарвал почивните дни. Обичал е да си почива там и да си говори с местните хора, обикновено тракийски преселници, за обикновени и всекидневни неща. Но никога не се е изтъквал като личност и участник в освободителните борби.

През 1891 г. в неговата къща се случват две сватби наведнъж, което е малко известен факт. Неговата балдъза Екатерина Захариева, известна актриса, се омъжва. Едновременно с нея брак сключва и леля й Тодорка Бакърджиева.

- Нека дадем пример за героизма на комитата, за който мнозина вероятно не знаят, ако не са гледали едноименния сериал.

- Свикнали сме да го приемаме като в сериала - едър, обран и изключително разсъдлив, хладнокръвен и спокоен. Тези му качества проличават в сраженията, които води. След Критското въстание през 1866 г. решава, че е време да се завърне в Беломорска Тракия, за да продължи с освобождението на тези земи. С неговите другари наемат една гемия и стигат до крепостта "Сир". Тъй като вече провизиите са на свършване, решават, че по някакъв начин трябва да се сдобият с нови. Хората около него са притеснени, но той запазва хладнокръвие. Облича турска генералска униформа. Кара другите да се преоблекат като низами. Посрещнати са с почести благодарение на неговото хладнокръвие и на това, че през всичките години той усъвършенства себе си. Изучава турски и гръцки. По време на инспекцията командирът на крепостта остава удовлетворен от посещението на този млад "турски" генерал, който обръща внимание на неговите молби да се застъпи пред него пред османското правителство. И дори при потеглянето на гемията прозвучават шест топовни залпа, което е едно тържествено изпращане на младия генерал. Много такива случаи подчертават неговата разсъдливост и желанието му през цялото време да пази хората си.

- Не са му липсвали обаче и смелост, и находчивост?

- Известен е случаят с Осман ага, когото Капитан Петко войвода побеждава още в първите години на своето хайдутство. След първата битка Осман ага е с обръснат мустак и вежда. Затова е наказан от турските власти и лежи известно време в затвора. След това моли да му бъде върната честта и отново да се пробва да улови неуловимия Капитан Петко войвода. Тогава комитата пише писмо, с което го кани в една изоставена овчарска колиба. Осман ага, смятайки, че това е клопка, не се решава да отиде. Няколко дни обикаля околните села и накрая безславно е затворен отново заради собствения си страх.

- Можел е да го убие, но защо не го прави, а го наказва с бръсната вежда?

- Много пъти той не прилага крайните хайдушки закони, водещи често към убийства. Само когато е изключително наложително. Няколко пъти предупреждава, за да може чак накрая някой да бъде убит. Той два пъти е капитан. Веднъж от Критското въстание, където е начело на чета от 220 италианци и 67 българи. Именно тогава е срещата му с Гарибалди. Втория път е и от руската армия. След Освободителната война Александър Втори му дава това звание, без реално да е участвал в руската армия. Награден е дори с поземлен имот в Украйна, но той не го приема, защото няма търпение да се върне в поробените си земи, за да се бори за освобождението.
Когато идва във Варна, тогавашният губернатор на Източна Румелия Алеко Богориди иска да го предаде на турското правителство. По време на режима на Стамболов се случва събитие, което се оказва пагубно за него. Областният управител на Варна Иван Драсов заминава за изложение и възползвайки се от това, Спас Турчев арестува Капитан Петко войвода на 27 юли 1891 г. След близо едномесечни мъчения войводата едва успява да оцелее. После е изпратен в Трявна. Връщайки се след време във Варна, установява, че почти всичките му спестявания са изчезнали. И така, буквално в нищета, той живее до последния си ден.

- Държавата не му ли е отпуснала пенсия?

- Жалко и смешно е, че нароилите се след Освобождението много хора, които искат да се изтъкнат за опълченци и поборници, успяват да получат пенсии. А истински заслужилите деятели на освободителните движения не успяват да получат този статут и едва ли не са принудени да се молят за това. Още Батенберг през 1880 г. му казва да напише прошение до Народното събрание. Пише го, но му е отказана поборническа пенсия. Когато Батенберг идва във Варна, за втори път му казва пак да напише, но Капитан Петко отказва, защото разбира, че целенасочено ще му бъде отказана. Но това не е всичко. Смешно и жалко е, че когато през 1897 г. заседава Конгресът на поборниците и опълченците и признава съществуването на четата на Петко Киряков, няколко месеца по-късно от признатите 14 чети министърът на финансите премахва тази на Капитан Петко от списъка. И отпадат предвидените за него средства. Изключително жалко.

- Неслучайно, преди да си отиде, борецът за свобода издига черното знаме "Те погребаха България".