Св. Климент и св. Наум са наши сънародници от Мизия


Двамата създават книжовните школи в Охрид и в Преслав, които са първите университети в България 

С акад. Григор Велев разговаря Румен Леонидов

- Акад. Велев, известно е, че след смъртта на Методий учениците на двамата първоучители са подложени на преследване... Какво още трябва да знаем за тяхната участ?
- Малко известен факт е, че учениците на Кирил и Методий са били затваряни в затвори или продавани на пазари за роби във Венеция. Трима от тях – Климент, Наум и Ангеларий, се отправят към България. Минават през Белград, където българският управител ги посреща с думите «Борис жадува за такива мъже!» и ги изпраща в Плиска. Там  тримата ученици са приети с уважение от българския княз Борис I и дворцовата аристокрация.

- И дворцовата аристокрация... Нещо по-конкретно?
- Например Климент и Наум са настанени в дома на болярина Есхач, а  Ангеларий - в дома на болярина Чеслав. По време на пребиваването им в Плиска княз Борис има редица срещи с тези гости, на които обсъжда с тях плановете си за провеждане на широка просветителска дейност в България. Тогава той взема решение да създаде две книжовни школи, които на практика са първите университети на България. Това са книжовните школи в гр. Плиска и гр. Охрид.

- Кога княз Борис изпраща Климент в областта Македония?
- Това става през 886 г., когато Климент напуска Плиска, за да стане свещенослужител и книжовник в Кутмичевица, където трябва  да открие своя книжовен център в Македония.
- Какъв е Климент по произход, има ли исторически извори, които да доказват, че е българин?
- Климент е българин от Мизия. В неговото „Кратко житие" е казано: „Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които обикновено народът знае и като българи" .

- Когато пристига в  Македония, къде  се установява?
- Климент отсяда в Девол, но живее и работи още в Охрид и Главиница. Там пребивава в продължение на седем години  - от 886 до 893. Климент развива изключителна просветна дейност. В откритата от него Охридска книжовна школа са обучени около 3500 ученици. Те разпространяват старобългарската писменост и книжнина, проповядват на старобългарски език, утвърждават българското национално самосъзнание в югозападните български земи. С името на Климент е свързано създаването на кирилицата, която е усъвършенстваният вариант на глаголицата.

- Може ли да се приеме, че по този начин тази част от Македония става „третата част" от българската държава?
- Точно така. Нещо повече – по време на Преславския църковен народен събор през 893 г. на Климент му е отдадена специална почит и е ръкоположен за „пръв епископ на български език”. На него е възложено в областта Драгувития и Велика с център Струмица „да надзирава и третия дял от българското царство, т.е. от Солун до Йерихо и Канина или Тасипият". Тук той организира строителството на църкви и параклиси, създава църковната организация и йерархия. Наред с това продължава да развива огромна книжовна дейност. Самият той написва редица проповеди, похвални слова и различни съчинения на старобългарски език.

- Защо през 915 г. Климент отива в Преслав и се явява пред цар Симеон с молба да го освободи от епископските му задължения?
- Молбата му е свързана с напредналата му възраст. Но цар Симеон категорично отхвърля искането му, като заявява, че от него по-достоен духовник няма, и му предлага да продължи святото си дело.

- Кога умира Климент?
- За съжаление това става само една година по-късно, на 27 юли 916 г.
- Умира след 30-годишна неуморна работа на българската национална нива. Погребан е в Охридската църква на манастира «Св. Пантелеймон». В началото на XV в. мощите му са пренесени в Охридската църква «Св. Богородица Перивплета», по-късно преименувана на «Св. Климент».

- А какво става с Охридската школа?
- След Климент в Охридската книжовна школа е изпратен Наум. Той я ръководи в продължение на 7 години. След това се оттегля в манастир, наречен на негово име след смъртта му.

- Твърди се, че Наум също е българин от Мизия...
- Не само се твърди, но е и безспорен факт. Св. Наум е средновековен български учен, книжовник и светец. Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. През 886 г. е изгонен от Великоморавия, откъдето побягва поради преследванията на немския клир и пристига в България заедно с Климент Охридски,  Сава, Ангеларий и може би Горазд. През 893 г. Наум взима участие в църковния събор, на който Симеон Велики е провъзгласен за цар и се взема решение за преместване на столицата от Плиска в Преслав.

- Какво прави Наум в България, преди да бъде изпратен в Охрид?
- В България Наум основава Преславската книжовна школа първоначално в Плиска. Той я оглавява от 886 до 893 г. Тук обучава десетки ученици, преписва и превежда редица богословски книги на старобългарски език. В «Житието» за него пише, че е «светилник на цялото мизийско (българско) население». През 893 г. е назначен за епископ в Дрембица и е натоварен да оглави Охридската книжовна школа. Както вече споменах, 7 години той продължава делото на Климент. След това се оттегля в построения «със средства на благочестивия български цар Михаил – Борис I и неговия син Симеон» и под негово ръководство манастир на южния бряг на Охридското езеро, наречен «Св. Архангел Михаил», преименуван по-късно на «Св. Наум». В манастира са изографисани ктиторът княз Борис I и св. Наум като кръстител на неговата дъщеря. В този манастир Наум преживява 10 години. Умира на 23 декември 910 г.

- И накрая – каква ще бъде темата на следващия ни разговор?
- Предлагам ви да поговорим за това кога се е формирала българската нация на територията на областта Македония... Тъй като скопският професор археолог Иван Микулчич в резултат на почти десетгодишни изследвания доказва, че след VII в. на територията на днешна Македония не е имало славяни.

Източник: jivotizdrave



Коментари



горе